21-02-2005

Флориан Хасел е кореспондент за Русия на немския всекиднeвник “Франкфуртер Рундшау” (Frankfurter Rundschau). От 1999 насам осведомява немската общественост за войната в Чечения. За своите „Чеченски репортажи“ Флориан Хасел получи през 2002 журналистическата награда Wächterpreis der Deutschen Tagespresse. Последният му очерк от мястото на драматичните събития в Кавказ излезе през изминалата седмица, докато в Москва  се провеждаха разговори от тридневната среща на кръгла маса на Съвета на Европа с  руското правителство.  

Русия води война в Чечения – и светът обръща глава на страни. Един „забравен геноцид на ХХI век“ по Анна Политковска или една „легитимна борба срещу тероризма“, както твърди  руският президент Владимир Путин, е  тази война?

В Чечения страхът цари навсякъде, тази „мръсна война“ продължава безмилостно. Правозащитници дават сведения за отвлечени и убити от руснаците и подопечните им проруски чечeнски милиции хиляди чеченски младежи, жени, деца и старци - под предтекст, че са терористи. Мъчения, убийства и грабежи са на дневен ред в кавказката република.

Когато Анне Найщат и Александър Петров от московското бюро на Human Rights Watch (HRW) се отправиха на път в края на януари за Чечения, те не са очаквали никакви изненади –познават жестоката реалност в Кавказ от късното лято на 1999, когато руското правителство започна втората чеченска война, та до днес. Но този път двуседмичното им раззследване на място, което трябваше да послужи за предвиден за началото на март репортаж, шокира дори и тях, експертите, свикнали с всичко в региона.

В Грозни, Гудермес и осем други чеченски градове правозащитниците документират само за този месец 60 случаи на отвличане, убийства без предупреждение, мъчения и обири по домовете от руски военни части. Това число обаче е върхът на айсберга.

„Само през изминалата година са отвлечени по налични данни повече от 1000 човека, като голямата част от тях са считани вече за безследно изчезнали“, споделя Анне Найщат.

Правозащитната руска организация „Мемориал“ дава предполагаеми данни за периода от 1999 до 2004 за 3000 до 5000 отвлечени чеченци. „Никъде другаде по света не изчезват безследно повече хора годишно“, продължава Найщат. „Който си е мислил през годините дотук, че положението в Чечечния не можеше повече да се влоши, се заблуждаваше. Факт е, че тази мръсна война продължава с пълна сила.“

Активистите на „Мемориал“ са документирали само за 2004 394 отвличания, но статистиката им не обхваща и една трета от територията на опустошената от военните действия кавказка република. Преди всичко високопланинският юг – зона, в която чеченските въстанически отряди се изтеглят и укриват, е отрязан от руските военни части за външния свят. Много рядко навън излизат новини за действителността там, за убитите и изчезналите безследно. Към това се прибавя и недоверието на близките на отвлечени лица, страхът да се обърнат към проруската или руската администрации, а както никога досега през годините, чеченци се страхуват да се доверят и на руски правозащитници, заради последствията, които знаят, че ги очакват.

Във втория по големина чеченски град – Гудермес, Найщат и Петров се сблъскват неслучайно с атмосферата на „повсеместен страх“. Гудермес е бастион на верния на Москва кланов водач Рамзан Кадиров. Той е назначен за вицепрезидент на наложеното от Москва чрез фалшифицирани избори правителство и в тази си роля е командващ полицията и въоръжените сили. Под личното му командване са няколко хиляди въоръжени чеченци от клана му, организирани в т. нар. „служба за сигурност на президента“. Две трети от отвличанията и убийствата през последните години според HRW са извършени с участието на тези проруски „сили за сигурност“ от клана на Кадиров. Те, разбира се, са подчинени не само на Кадиров, а пряко на руското главнокомандване и на ГРУ, тайните служби на руския генералски щаб. Директно руските части си цапат ръцете в областта на Гудермес само при една трета от престъпленията, според правозащитниците.

Четирима мъже от семейство Илаеви, например, са отвлечени от маскирани войници с руски танкове само седмици, след като бежанският лагер за чеченци в Ингушеция, където семейство Илаев са потърсили убежище, е бил затворен насилствено и родът им е бил принуден от властите да се завърне във „вече сигурна Чечения“.

Атмосферата на страх според HRW днес е многократно по-разпространена в сравнение с времето на върховата фаза на войнните действия. „Когато падаха бомбите, хората знаеха, че трябва да се крият или бягаха в съседна Ингушеция. А сега бежанските лагери там са разрушени и затворени, чеченците нямат убежища и чакат просто всяка вечер някой въоръжен до зъби войник да почука на вратите им и да поемат по пътя на техните хиляди безследно изчезнали  съграждани“, споделя Александър Петров.

„Чеченските въстаници срещу руската окупация не са замесени никога в отвличане“, допълва Анне Найщат. „Изследвахме хиляди сигнали интензивно, но не съществува дори един подобен доказан случай, така че обвиненията на Москва са безпочвени. Но най-страшното за нас е конфронтацията с новите масови групи хора, които са подложени на терор и мъчения, избивани са или безследно изчезват – това са преобладаващи числа жени, деца и старци“, завършва тя

Подготви: Весела Илиева