|
Имаше преди
1981 една стена с имената на загиналите през войните за
Отечеството - намираше се там, където сега е параклисът, посветен
на жертвите на комунизма пред НДК.
Прадядо ми
Недялко ни идваше на гости, прегърбен, подпрян на бастуна, и все
нещо го теглеше към тая стена. Сигурно я е прочел няколко пъти с
всичките й няколко хиляди имена, чинове и място на смъртта. Дядо
чете съсредоточено, а аз, десетинагодишен хлапак, с широко
отворени очи чакам да започне да разказва. За боеве и случки, за
преживяно и видяно, и винаги накрая с поука.
„...Подпоручик
Стоил Весков, +1916+ Демирхисар....”
- Чекай!... Он ще да е!!!... Яз бех тамо!...
Дядото дълго
бърше с ръкав очи и докато разбера за какво става дума, разказът е
почнал.
- Войната
сине, беше почнала отдавна, бехме вече се били у Добру`жа, па ни
преместиа на Южнио фронт, тамо, каде е Солун.
Тоа ден
тръгнааме от Светиврачко надоле, вървиме целио ден, премаляаме от
`оденье.
Надоле войска,
кола, конье, топовье.
Нагоре бежанци
- награбили деца,
по некой вързоп, ранени в каруци, кървища...
|
|
На
но-ож! |
Фанааме да
чуваме топовьете, наближаваме, види се....Па нещо те свие доле,
умълчааме се сичките, пушките натежаа, ама вървиме ли, вървиме.
До некаква
чешма подпоручика каза: Почивка момчета, напълнете бардуците.
Налягааме премаляли от `оденьето.
А бумтежа стана
по-често, чу се пукотевица съвсем отблизо.
Офицери на
конье дойдоа разтревожени, а един вика: Ставайте момци, тури ножа,
че нашите изгинаха!
Завтекохме се
на бегом по баирчинката, а долe що да видиме - води се бой, гърми се отсекъде, а
нашите бегат! - (историците ще запишат - 22 тракийски пехотен
полк след неколкочасово сражение с многократно по-силен противник
- френската бригада Бротие - отстъпва... - бел. авт.) -
гледаме ги: бега, приклекне назад, стреля, пак бега...не е за
гледане (на това място българският лъв се е бил превърнал в
уплашено коте пред наперения петел - бел. авт.) .
Подпоручика,
Стоил Весков се казваше, гледа, гледа, па викна що си сила имаше:
"...ДЕКА ВИ Е
МЪЖКАТА СИЛА, ТА БЕГАТЕ, БРЕ МЪЖЬЕ!!! ...- и в това време точно го
удари куршум и падна подпоручика...Завтекохме се, а он вика: ...На
нож момчета, на нож... и ...умре...
Дядо дълго
хлипа и се секна в кърпата, но пак продължи.
-...ДЕКА ВИ Е
МЪЖКАТА СИЛА, така каза.
А ние, като
наскачааме и викай - УРАА, НА НОЖ! НА НОООЖ!...
Па се почна
една касапница - ониа люти, ама ние по-люти, ониа инат, ама ние
по-инат...
НА НОООЖ!
Налитат отсекаде, ама язека още чувам как ни каза подпоручика:
"...ДЕКА ВИ Е МЪЖКАТА СИЛА!"...
(На другия
ден генерал Бротие ще се предаде заедно със знамето си - реликва
от Наполеоново време - на българския генерал, а после ще напише в
мемоарите си: „ Бяхме уверени в победата си, българите се
съпротивляваха със слаби сили, но върху нас изневиделица се
стовари цялата Софийска дивизия на противника с невиждана ярост и
сила...” - бел. авт.).
- Чекай сине, да ти кажем... и сега се будим нощеска от това
ДЕКА ВИ Е МЪЖКАТА СИЛА – ще си го носим на оня свят, сине...
Тази фраза дядо Недялко сигурно е отнесъл в по-добрия свят.
Но нещо остави за нас - в трудни моменти аз наистина се
навивам като пружина от това дядово ДЕКА ВИ Е МЪЖКАТА СИЛА.
Можем и по-силни да бъдем, можем и по-добре, можем и повече
– дядо е с нас!
|