„Последният шанс за вътрешен мир е често само в помощта отвън“. Политическите процеси и събития през последните десетилетия на 20-ти и първите 4 години на ХХІ век в Европа, Близкия Изток, Африка, Азия и Южна Америка дадоха доказателствата за тази теза, оставена в едно последно изречение като наследство за човечеството сред записките на немски офицер, загинал през 1944 на Източния фронт във Втората Световна Война. Колко път е трябвало да измине съзнанието му, през колко сурови битки и хиляди трупове е трябвало да премине, да триумфира и да страда, за да стигне от отправната гледна точка на убеден националсоциалист до последното си изречение преди смъртта, не е известно. Не се знае, дали не е бил един от онези немски военни, противници на Хитлер и хитлеризма, направили опити да съборят режима и спрат развитието на войната чрез неколкократни неуспешни атентати. Останало е само рационалното заключение на един войник за необходимостта да се спре с помощ отвън чудовищното безумие, в което е участвал: ликвидирането на двата титана на античовечността - националсоциализмът и комунизмът. Като последен шанс за мира.

„Постигане на мир чрез военна сила отвън“, „внос на демокрация“ са термини, родени наистина след опита от тази война. И те са намерили своето обоснование в реалностите на международната политическа сцена. Валидни са и актуални особено днес, след падането на режимите на Милошевич и Садам, след успешно внесените революции в Грузия и Украина. Но най-вече са актуални за Европа след заявлението за подобни мерки в отношенията на западните страни с Русия, Беларус и Молдова, направено на срещата на ЕС с американския държавен секретар Кондолиза Райс преди 5 дни в Париж. Доколко това се отнася до горещата тема Чечения в започналите от една седмица опити за директни или с посредничеството на ООН и ЕС контакти с Русия, ще стане тепърва ясно. А доколко ще са успешни подобни усилия, е отворен въпрос поне за идните 12-18 месеца, но начинанието не е обречено на неуспех. Шансовете за успех са повече от добри, а една мирна международна инициатива този път би протекла паралелно и с опити за внос на демокрация и концентриран политически натиск върху Москва.

До заключението на онзи немски офицер са стигнали днес не само руските правозащитни организации, а и редица партии, политици и общественици, немалко руски войници, техните семейства. Това са вече ако не силни, то поне забележими и не оставащи без въздействие гласове. Към тях навреме се прибави гласът на чеченския президент в изгнание Масхадов – той предложи мирни преговори на Москва през януари и удържа обещанието си за спиране на военните действия вече седмици наред. С това той показа категорично кой в действителност има властта сред цивилното население в Чечения и на какво е готов чечeнския народ в името на мира – да изостави всички средства за самоотбрана. Но Москва твърдоглаво отказва да признае Масхадов и екипа му за партньор в едни бъдещи преговори, желани отдавна и вече предложени от чеченското правителство в изгнание.  

От страна на ЕС за първи път в историята на чеченската война бе оповестено категоричното намерение за усилие да се постави руския президент Владимир Путин под политически натиск, да се склони руското правителство чрез политически механизми към мирно разрешение на конфликта и изтегляне руските войски от региона. Като реакция Русия се опита на два пъти да осуети февруарското затишие, спазвано стиктно от страна на чеченците до днес. Руски армейски части нападнаха последователно две села – Старий и Новий Атаги, като убиха шестима чеченски граждани под познатия вече предтекст, че те са били скрили се в селата въстаници и терористи. Президентът Масхадов изказа съболезнования на семействата на убитите и призова чеченския народ да се придържа към обявеното примирие, като покаже цивилен кураж пред опитите на руската армия да саботира усилията за мирно приключване на конфликта в родината им. Той припомни, че членове и на неговото семейство са отвлечени с цел да му се окаже натиск, но не се е отказал да работи за независимостта на страната с политически средства.

Съветът на Европа се изказа в подкрепа на предложението на президента в изгнание и заяви, че ще положи всички необходими усилия да склони руския президент да седне на маса за мирни преговори под международно наблюдение. „Проблемът в Чечения е политически, военните конфликти са само следствие на руската политика в региона и политиката за разделение на властта в чеченските среди. Затова се нуждаем от политическо разрешение на този проблем“, заяви вчера генералният секретар на Съвета на Европа Тери Дейвис по руското радио „Ехото на Москва” в навечерието на започналите от днес тридневни разговори с руското правителство на тема конфликта в Кавказ. Дейвис изказа разбиране, че на Русия й е трудно да се справи в сегашната ситуация с проблемите в Чечения, но обърна преди всичко внимание на произхода и причините им, като предупреди, че руските военни трябва да изоставят практиката да залавят или нападат без никакви доказателства цивилни граждани като „бунтовници“ и „терористи“. Той подчерта изрично, че Москва трябва да поеме подадената в края на януари ръка на президента в изгнание Масхадов, ако наистина желае мир, и назова отказа на Москва да преговаря една „генерална, историческа грешка“. Дейвис отхвърли днес отправеното от руското правителство изискване до него Съветът на Европа да замрази мониторинга си и да прекрати намесата си по въпроси, свързани със спазването на човешките права и свободи в региона. Той отвърна, че подобно изискване е неадекватно, като напомни, че то противоречи на основните задължения на всички членки, вкл. и на Русия, в Съвета на Европа, където страната бе приета през 1996 с големи условности. Дейвис не забрави да припомни критично, че именно руската страна не е изпълнила ангажиментите си по въпросите на човешките права и свободи в региона на Кавказ. Основен аспект в разговорите през тези три дни по думите на Тери Дейвис представляват именно въпросите за съблюдаването на човешките права и свободи в Чечения, но този проблем не е изолиран, той е белег на цялостната руска политика. Като пример генералният секретар на Съвета на Европа даде саморазправата с петролния концерн “Юкос” от страна на Кремъл. Подобна вътрешна политика не отговаря на стандартите и рамковите условия за членство в Съвета на Европа, което поставя веднага под въпрос бъдещото членство на Русия, подчерта Дейвис.

В съответствие с препоръките на Съвета на Европа са и мерките, предложени от комисарката за човешките права и свободи на ООН Луиз Арбур, която тези дни по покана на руски политици ще посети Чечения. Особено внимание според нея трябва да се обърне на жестокото отношение на военните части към цивилното население. „Недопустимо е части от руската армия да действат не като миротворители, а като главорези в региона“, заяви тя пред журналисти. По врпеме на пресконференцията си Луиз Арбур получи съобщение, че оспорваният чеченски проруски президент Кадиров се е произнесъл критично по всички обвинения на правозащитни организаци за ситуацията в страната и е заплашил с дела редица световноизвестни организации и активисти, които изнесли данни от Грозни. Така тезата, изказана предсмъртно в едно изречение на Източния фронт преди 60 години и доказана чрез политическия опит на международната сцена от втората половина на миналия век, остава валидна за редица държави в началото на този, между които и руската: „Последният шанс за вътрешен мир е често само в помощта отвън.“  

15-02-2005

(По данни от AP)