Не за вярване е, че и сега бойците за вход в парламента ни хвърлят ръждясала въдичка: ще отворим секретните архиви и в даден срок ще бъдат унищожени ония без значение. Знаят политиците ни, че от петнадесет години поданикът очаква да бъдат назовани професионалистите, на които отдава своите неволи в миналото. Но същите политици не си дават сметка, че за този не кратък период доста нещо в обществото се промени, та все по-бледо цъфти митологията "Ченгета".

Първо: мераклиите за власт много често сами са такива или техни съдружници, или наемници.

Второ: други те мъчно биха могли да бъдат.

Трето, особено важно: че това просто вече не ни интересува, щом другояче не би могло, нито е някъде било, нито ще бъде.

Прочее, не ни правете на балами, късно е. Защо да не изречем високо: "Господа от политическия елит, не се нуждаем от вашите грижовни разкрития. Сигурни сме що целите с тях."

Но в актуалния случай се промъква още една тиха подлост: след като ви посочим "ченгетата", ще унищожим ненужните архиви. От какъв зор? Ей така, за да се очисти нацията от миналото си, а действащите политици да не бъдат шантажирани и манипулирани. Този път обаче контекстът е дотам явен, че не му трябва коментар: сегашният режим работи настъпателно да бъде затрита националната памет за един много съществен исторически период: 1944-2004. Не трябва утрешните българи да знаят какво се е случило между тия две дати. Не за първо в следосвобожденското ни битие са отбелязвани подобни акции. Напоследък - през 1991 - из квартал "Изток" бе разлепено трогателно послание от огнярите на Народното събрание: "Граждани, вземете мерки! Тук се горят документи и протоколи." Обществеността пет пари не даде, че бившият режим унищожава улики. Сега нам готвят същото, но със закон, царисти, социалисти, демократи. От спомена на своите режими ли? Че информацията вече е глобална, нея няма как да унищожиш, пък и се разпродава свободно, та арест, клади не я ловят.

Позволено ли е да се изкажа като историк и по-точно османист: след като Кемал Ататюрк, единственият успял революционер от ХХ век, в яростта си срещу султаните и исляма заповядал да бъдат изметени подземията на "Света София", а съдържащите се там най-стари османски архиви да бъдат продадени на вторични суровини, закупил два вагона от тях швейцарецът Шнеебергер, собственик на хартиената фабрика в наш Костенец.

Но се намерил просветен български консул в Истанбул - Панчо Дорев - светла му памет! Известил той вътрешното ни министерство, че към България потегля безценен материал за съвсем тъмната ни тогава история на България под турско. Нашите професори настояли той да бъде заплатен от правителството; швейцарецът се съгласил и ни го продал. Последвала твърде дълга жмичка, криеници и изобщо екшън загдето ататюркистите си дали сметка що за услуга са ни направили, и се впуснали в съдебни дела. Не тук е мястото да преразказвам перипетиите, посредством които тогавашните наши историци са смогнали да укрият документалното ни съкровище и да го направят невидимо за четвърт век.

Ала давността за акцията им изтекла през 50-те години на двайсетия век. Когато у нас започна обучаването и компетентността за следващото поколение учени, профилирани като специалисти по разчитане и превод на двата вагона автентични свидетелства и изследвания върху тях. Разбира се, те не бяха атлети, нито шахматисти, за да бъдат забелязани, но туй поколение въз основа на огромното документално богатство създаде международния престиж на водещата в Европа научна школа по османистика, с която сегашните турски държавни архиви, вече не революционни, ами съобразени с европейските научни норми, сключиха взаимноизгодно споразумение преди шест години. Разменяме си с тях техните документи, това е. И опазихме реномето на българската османистика.

Може би се разпрострях излишно, вярно е. Но целта ми е да убедя когото трябва, че да се унищожават архиви е - простете! - глупаво, чак престъпно. Светът върви към глобализация. Засега в османския архив на Националната библиотека идват изследвачи и от Турция, но и от САЩ, от Япония и Близкия изток. Не смятате ли, че много скоро светът ще изпита интерес към полустолетието, преживяно от европейския Изток, от което другаде хабер нямат? Онова, което на някаква ведомствена комисия по сортиране и унищожаване на "малозначните" документи ще се стори оправдано, в бъдеще много вероятно би послужило на света да си обясни втората половина на многострадалния наш изтекъл век.

В заключение: при целия революционен радикализъм на Ленин след 1917 в Русия не са били унищожавани, а само яко заключени из закритите провинциални църкви архивите на царската руска власт. Те и сега са там. Бездруго. Тяхната цена расте, докато им дойде времето. А ние се готвим да затрием нашите, дано бъдещите българи не узнаят кой комшия или сват бил сигнализирал срещу нас.

Както винаги заради бълхата ще изгорим юргана.

- - - - - -

* Позицията на проф. Вера Мутафчиева е част от обществения дебат, предизвикан от обявения неотдавна правителствен законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на класифицираната информация. Той допуска ръководителите на ведомства със секретни архиви само по своя преценка да унищожават документи с изтекъл срок на защита без контрол от страна на Държавната комисия по сигурността на информацията, нито на Главно управление на архивите при Министерския съвет.