На 4 февруари т.г. Народното събрание освободи
Огнян Герджиков като председател на парламента.
За това решение гласуваха 119 народни
представители, 114 бяха против, а един се
въздържа.
След драматачните събития в българския парламент
потърсих Едвин Сугарев за коментар.
Д. Г.: Добро утро, господин Сугарев. Какво се
случи вчера в парламента?
- Има един роман на Фокнър, преведен от покойния
Кръстан Дянков под заглавие “Врява и безумство”.
Нещо подобно се случи в българския политически
живот: политиците се отдадоха на емоциите си, на
предизборните си рефлексии, като отказаха да
мислят рационално и да пресмятат нещата с един
ход напред. Иначе се случи следното: ДПС отказа
да подкрепи сделката с ВАТ за три фабрики от
"Булгартабак", което бе и последният шанс да се
направи нещо за приватизацията на тютюневия
холдинг. Симеон Сакскобургготски трябваше да
избира между националния интерес и политическия
рахатлък, според него гарантиран от коалицията
му с ДПС – естествено, избра второто. Но си
направи грешно сметката поради увереността, че
никой няма интерес да атакува неговото
правителство.
В хода на големите колебания дали да бъде
подписана сделката въпреки бойкота на ДПС
вицепремиерът Лидия Шулева на свой ред бойкотира
парламента, отказвайки на два пъти да се яви на
парламентарен контрол, като втория път царските
депутати се опитаха да я прикрият, бойкотирайки
заседанието, което проф. Герджиков прекрати
поради липса на кворум. От което опозицията
побесня и на свой ред свърши нещо безпрецедентно
– обедини се срещу управляващите и внесе вот на
недоверие срещу правителството и искане за
оставка на парламентарния шеф. Първата жертва на
това обединение бе председателят на НС проф.
Герджиков.
Какво обедини цялата опозиция в парламента
(БСП, СДС, ДСБ, Новото време и пр.) срещу
управляващите, защото очевидно е, че не са
принципните позиции - иначе това правителство
трябваше да падне не пет месеца преди изборите
сега, а пет месеца след изборите през 2001 –
достатъчно скандални поводи имаше, както и
драстични нарушения на законите и дори на
Конституцията?
- Първо няма такова нещо като обединена
опозиция: има партии, които реагират по различен
начин на ставащото и са мотивирани от различни
обстоятелства. Например: докато за БСП опитът да
бъде продаден "Булгартабак" и изобщо да се
провежда приватизация до края на този мандат е
порочен, то за СДС самият провал на сделката е
национално безотговорен акт с тежки за страната
последици. Единствената обща компонента в
мисленето на този повече от странен римейк на ОФ
е страхът от засилващите се позиции на НДСВ като
единствената партия, която в рамките на прехода
успява да регистрира повишение на своя рейтинг в
края на мандата. Точно това обяснява защо волята
за общи действия се появи сега, а не преди пет
месеца. Появи се, когато стана видно, че докато
рейтингът на НДСВ се качва, рейтингът на всички
останали спада. За БСП това е фатално: бившите
комунисти просто не биха издържали още четири
години в опозиция. За ДСБ също – защото
шансовете на тази партия да прескочи
четирипроцентната бариера са свързани със
създаване на извънредна ситуация: други просто
няма. СДС бе застрашен да се окаже трета
политическа сила, неспособна да наложи
параметрите на едно бъдещо дясноцентристко
правителство: при което лидерът на партията по
стара традиция би трябвало да подаде оставка.
Това бе единственият обединяващ интерес:
желанието НДСВ да бъде извадено от играта –
което е и своеобразен реванш на традиционното
демократично статукво срещу опитите на Симеон да
го промени.
Има ли вероятност правителството да падне в
предстоящия вот на недоверие?
- Ако в петък сутринта този шанс беше около 30
процента, сега е 60, а може би и повече.
Опозиционните партии видяха силата си; никой от
царистите не бе предвидил, че прогонените от
Тошо Пейков членове на “Оборище” ще гласуват
против НДСВ. В същото време политическият залог
е прекалено голям: всички съзнават, че ако
Симеон излезе сух от тази ситуация, най-вероятно
той ще бъде следващият премиер, а те ще платят
тежка политическа цена. Тъй че и да искат, вече
не могат да направят крачка назад. Поради което
правителството най-вероятно ще падне, но лошото
е, че ако са единни за неговото сваляне,
опозиционните партии никак не са единни по
въпроса какво да се прави след това.
При евентуален успех на вота
какви варианти се очертават и кой би спечелил от
политическата криза?
- Вариантите са практически два:
или ново правителство в рамките на този
парламент, или служебен кабинет, назначен от
президента, и предсрочни избори. И тук вече личи
в какъв капан всъщност е влязла десницата:
първият мандат за ново правителство е пак на
НДСВ, които нямат друг избор, освен да предложат
кабинет отново оглавяван от Симеон
Сакскобургготски, а всички опозиционни партии са
заявили, че нямат да го допуснат. Вторият мандат
е на БСП, която предварително декларира, че няма
да го използва. Третият е партия, посочена по
избор на президента. Това може да бъде ДСБ,
която най-вероятно ще състави “експертно”
правителство с подкрепата на БСП. Но може да
бъде и ДПС, което е повторение на ситуацията с
Беров; може да бъде и СДС, която най-твърдо от
всички обяви, че нито ще използва евентуален
мандат, нито ще участва в каквито и да било
преговори за съставяне на кабинет. Само че това
означава предсрочни избори с всички негативни
последици за България и съответната политическа
цена за СДС – тъй като върху нея ще се стоварят
обвиненията за провала на националния интерес в
този толкова отговорен момент. Печели при всички
положения БСП – като елиминира своя основен
противник, шансовете за обединение на дясното и
шансовете за формиране на дясноцентристко
правителство.
Парламентарната криза, която се очертава в
България, заплашва ли членството на България в
ЕС?
- Определено. Ако се стигне до предсрочни
избори, няма да има парламент, който да гласува
задължителните за подписването на договора
промени в Конституцията, който да ратифицира
самия договор или респективно да гласува закон
за референдум, на който той да бъде утвърден. Да
не говорим, че самото излъчване на сигнал за
политическа нестабилност в този момент е
контрапродуктивно и противоречи на националните
ни интереси.
Ако се окаже, че няма кой да ратифицира договора
за присъединяването на България към ЕС, смятате
ли, че някоя партия би поела отговорността за
днешното си политически безотговорно поведение?
- Не. Вероятно цялата отговорност ще бъде
хвърлена върху НДСВ, както впрочем стана и при
скандала с "Булгартабак", който предизвика тази
криза. Някакси много бързо всички забравиха, че
всъщност ДПС провали сделката.
Възможно ли е една от скритите цели да е именно
тази - да се осуети влизането на България в ЕС?
Едва ли. По-скоро всички действия на опозицията
са свързани с нейните предизборни интереси: друг
е въпросът доколко морални или целесъобразни са
всички тези действия – например уродливата
перспектива на мястото на царското правителство
да се появи правителство, подкрепяно от
гласовете на левицата и десницата. Ако това
стане, не бих се учудил, ако и след изборите се
пръкне подобен хибрид.
©
5 февруари
2005, Даниела Горчева
