>> Продължение

ІІ) МЕГАЛИТНАТА КУЛТУРА ПО СВЕТА И У НАС

Думата “мегалити” идва от гръцки език и означава “големи камъни”. По съвременната археологична терминология това са едри каменни блокове (по размер сравними с човешки ръст или по-големи), както и съоръжения, съставени от тях, датирани от новокаменната (неолит), меднокаменната (енеолит, халколит) и бронзовата епоха. Блоковете са грубо обработени и комбинирани само по силата на тежестта, без свързващ разтвор. Основният белег на мегалитните паметници е стремежът на древните строители не да иззидат съоръжението (светилище, гробница и т.н.) от относително дребни елементи, модули, а да го сглобят от възможно по-малък брой големи монолитни модули – грубо одялани блокове или плочи. Мегалитните градежи по своята същност са едромодулни: основният градивен елемент в тях е относително голям, т.е. по размери е сравним с цялото съоръжение. Останалите и несъмнено по-популярни сред днешните хора древни строежи не са сглобени от едри “панели”, а са зидани от многобройни относително малки модули: грубо или фино дялани каменни правоъгълни блокчета или тухли, без или със свързващ разтвор (кал, хоросан). Тъй като тук модулът е много по-малък от цялото съоръжение, тези градежи можем да наричаме дребномодулни.

Ще изброя бегло основните видове мегалитни паметници.

Възможно най-простите мегалити са т.н. менхири (menhir) – издължени, подобни на колони скални късове, одялани грубо, които са забити да стоят вертикално на хоризонтална площадка. Когато менхирите са подредени в прави редици, те образуват т.н. менхирни алеи (alignement). У нас такива няма, но във Франция до градчето Карнак има десетина успоредни алеи от около 3000 (!) менхира, забити насред широко поле. Когато менхирите са подредени в кръг, те образуват т.н. кромлех (cromlech).

Най-занимателните и най-многобройни мегалитни обекти са т.н. долмени (dolmen). Най-вероятно са древни гробници. В най-простия случай са съставени само от 3 плочи: две забити успоредно и вертикално, които служат за стени, и една, положена отгоре за похлупак. По-сложните долмени имат предна и задна стена (т.е. общо 5 каменни плочи). В предната стена може да има пробит входен отвор или не. Страничните, дълги стени могат да са цели (от по една плоча всяка) или съставни (от по две плочи всяка). Долмените са не толкова архитектурни или археологични паметници, колкото естетически и духовни паметници.

Някои изследователи причисляват към мегалитите и друг вид древни паметници - вместо да са сглобени от отделни големи скални късове, те са монолитни, грубо издълбани в единна скала. Това са издълбаните каменни светилища от всякакъв вид – одялани скалисти върхове, вдълбани ниши, дооформени от човека пещери и др. подобни.

Нека поясня мястото на мегалитните паметници в археологията и в историята на архитектурата.

Господстващият днес възглед за мегалитите може да се обобщи така. Развитието на архитектурата по света се възприема като съвкупност от няколко големи архитектурни школи (напр. Египет, Месопотамия, Древна Гърция, Персия, Индустан, Китай, Америка, Древен Рим), които се развиват с хилядолетни традиции паралелно във времето, но в различни райони. Всяка от тях, самостоятелно взета, представлява линеен процес, при който количествени натрупвания водят към качествени усъвършенствания, т.е. към усложняване и естетизация градежа. Според този подход мегалитните паметници били само начален, най-стар и най-примитивен етап в развитието на която и да е от великите архитектурни школи по света. По-късно през вековете едромодулната мегалитна техника (и мислене!!!) чрез натрупване, усъвършенстване и еволюция се била превърнала в дребномодулната техника, чиито паметници несъмнено са най-многобройни и популярни в днешния свят.

Бързам да предупредя читателите съвсем категорично и отговорно, че този подход е изключително опростенчески и води до големи заблуди! Позволявам си да изкажа тук един възглед, който е твърде различен от общоприетия.

Мегалитни паметници (долмени) има по цялата земя в няколко обширни района: 1) Европа и Средиземноморието; 2) Южен Индустан; 3) Индокитай – Кампучия, Тайланд, Индонезия; 4) Източна Азия - Северен Китай, Корея и Япония. По тези земи едромодулни паметници се строят в един огромен период, примерно от 40 до 5 век пр.Хр. През същото това време в съседни области се развиват паралелно и независимо прочутите днес дребномодулни цивилизации на древността (Шумер и Вавилон, Египет, Елада, Древен Рим, Северна Индия, Южен Китай и т.н.). Към края на Старата ера едромодулният принцип не се превръща чрез еволюция в дребномодулен, а се изчерпва, изживява времето си, престава да отговаря на нарасналите потребности на населението. Именно затова той се изоставя завинаги по целия свят, във всичките райони, където дотогава се е практикувал цели хилядолетия! В края на Старата ера и началото на Новата ера той повсеместно се заменя от очевидно по-съвършения и по-гъвкав дребномодулен градеж.

Подчертавам разликата в тезите: двата типа строителство съществуват и се развиват независимо, конкурират се помежду си в целия огромен период от 40 до 5 в.пр.Хр. и накрая едромодулният (който има по-малко възможности за усложняване и развитие) отмира и се замества от дребномодулния, а не се превръща еволюционно в него.


Мегалитите по света С червено са отбелязани същинските мегалити, със зелено - големите древни дребномодулни постройки.

Мегалити в Сакар

Долмен в Сакар	Кромлех в Пловдивско

	Менхир край Доспат Менхир в Сакар

Светилище в Сакар	Светилище в Перла

Светилището Перперикон

Сватилището край Татул

Снимки: © Любомир Цонев

ІІІ) ЦИВИЛИЗАЦИОННАТА УНИКАЛНОСТ НА ТРАКИЙСКИТЕ ЗЕМИ

Ще изброя накратко какви мегалитни тракийски паметници все още съществуват по днешните български земи, оцелели след многовековни разрушения.

Менхири. В Европа менхири има само в западната част (от Чехия до атлантическото крайбрежие). В Централна и Източна Европа (от линията Полша – Гърция на изток до Урал и Кавказ) менхири практически няма, поне по мои данни. Там официално е известен само един менхир и той се намира именно у нас, в Сакар планина, до с. Овчарово. Описан е за пръв път от геолога Георги Бончев през 1901. По личното ми мнение, обаче, у нас има поне още един менхир. До село Побит камък, 10-тина км северозападно от язовир Доспат, отдавна е описан един туристически обект, наречен “побит камък”. Досега обектът е бил известен просто като природна забележителност, като геоложки обект, формиран от ерозионни процеси. Но след като го посетих в началото на декември 2004, смея да твърдя, че това всъщност не е геологичен обект, а е археологичен, архитектурен обект. Това е мегалит, издигнат от древните хора навярно около ХV век пр.Хр. Така менхирите в България трябва да се смятат поне два.

КРОМЛЕЦИ. Не ми е известно точно колко, но със сигурност има поне два. Единият е до с. Долни Главанак в Източните Родопи, известен е отдавна. Другият е при с. Старо Железаре, Пловдивско, бе открит от Г.Китов през 2003г.

ДОЛМЕНИ. По данни от началото на ХХ век сл.Хр. у нас е имало към 600 долмена, предимно повредени, полуразрушени. Съсредоточени са в Странджа, Сакар и Югоизточните Родопи. Днес са около 60. Относително най-запазени са само два, които се намират в Сакар планина: единият е в местността Бялата трева край с. Българска поляна (известен отдавна), а вторият - край с. Оряхово (открит е съвсем наскоро, в началото на декември 2004 от хасковски археолози).

Вдълбани В СКАЛИТЕ МЕГАЛИТНИ ОБЕКТИ (светилища). Нямам точна информация. Предполагам, че са 20-30 обекта, естествено в различна степен запазени. Ще дам само няколко примера: мегалитно светилище в парка на резиденция Перла на Маслен нос (открито 2003г.), подобно светилище край язовир Широка поляна в Западните Родопи (открито 2004г.), светилищата Перперикон и Татул в Източните Родопи (по-сериозно разкопани и изучени едва след 2000), скална гробница в Сакар планина до с. Хлябово (известна още от 1901), трапецовидни скални ниши на много места в Източните Родопи.

Върху така обрисувания фон надявам се ще разберете и следващото ми нетрадиционно твърдение – за цивилизационната уникалност на днешните български земи. Ще формулирам възгледа си съвсем накратко и твърде огрубено. Според мен днешните земи на България са уникални от цивилизационно гледище, понеже:

(1) Върху една и съща неголяма територия и

(2) при едно и също исторически документирано население [тракийската племенна група – от Троянската война ХІІІ век пр.Хр. до римското владичество ІV-V век сл.Хр.]

(3) в един относително неголям интервал от време [ХV век пр.Хр. – V век сл.Хр.]

(4) по нашите земи преминават три цивилизационни вълни [същинската древнотракийска вълна ХV-V век пр.н.е., елинизираната къснотракийска вълна V-І век пр.н.е. и трако-римската вълна І век пр.Хр.-V век сл.Хр.], които са – обърнете особено внимание на това!

(5) от два различни типа [древнотракийските паметници са от едромодулния, мегалитен или долменен тип, докато късно-тракийските от елинистичната и римската епоха са от дребно-модулния тип].

Подобно съчетание, смея да твърдя, не се среща никъде другаде по света! Това обстоятелство е наш голям културен и исторически шанс, но същевременно е и наша огромна отговорност пред цивилизацията изобщо и пред българските хора в частност. Нека го Опазим от себе си - от нашите и чуждите иманяри или просто неграмотни злосторници. Нека го запазим за себе си - за собствената ни и за световната култура и за цивилизационния туризъм по нашите земи, който едва сега прохожда!

31-12-2004