---

---

Лондонският квартал Стамфърд Хил – Stamford Hill (в който отсядам, когато от време на време ми се случи да съм в британската столица) има неповторим, навярно вече никъде другаде в Европа несрещащ се облик.

От 19 век насам тук се заселват ортодоксални евреи-емигранти от Източна Европа – главно от територията на някогашната Австроунгарска и Руска империя. Броят на бежанците нараства стремително в навечерието на Втората световна война, както и след нахлуването на съветските и германски войски в Полша. След войната, оцелели членове на т.н. хасидски еврейски общности от цял свят намират в Стамфърд Хил своята втора родина.

Днес се смята, че в квартала живеят около 20 000 души, принадлежащи към няколко еврейски религиозни общности с около 50 синагоги, училища, старопиталища, безброй магазини за кошерна храна (изключителна халва и хумус!) и пр. и пр.

Уличният пейзаж на Стамфърд Хил е оживен по всяко време на деня от облечени в черно мъжки фигури с развети от характерната им забързана походка бради и ритуални, навити на масури, дълги къдри на слепоочията. Жените и особено младите девойчета са често на групи, облечени са в продавани само в специални магазини почти идентични рокли и палта – старомодни в представите на външния гост – скромни, с дължина под коляното, с обувки без ток. Свели очи (срещата на погледите с чужд мъж би било крайно неприятно произшествие), те всички носят доста обемисти перуки на главата – виждането на кичур естествена коса извън интимната домашна обстановка се смята за голям резил.

Както навсякъде, където има еврейски ортодоксални (православни) общности, животът в «еврейските» улици на Стамфърд Хил замира от петък късно следобед до събота вечер. Празнува се Шабат, магазините се затварят, по улицата се появяват само на път към и от синагогите мъже с палта до глезените, някои – напротив, с бели чорапи до коленете, с молитвени кърпи, чиито ресни висят и в делничен ден изпод горната дреха – но всички задължително с празничния калпак на главата – голям и с формата на воденичен камък, от фина козина и съответно, много скъп.

Не мога сега и тук да навлизам в по-подробни разяснения за интеграцията или по-скоро липсата на такава, за особености на съжителството с околните други етнически общности – както «обикновени» английски, неконфесионални граждани, така и предимно африкански и турски мигранти от няколко поколения. Ще кажа само, че Лондонската община има много положително отношение към тази еврейска общност (общности), въпреки някои нейни специфични особености, особено в областта на детското възпитание и обучение. Оказва се, и това се подчертава често, че това е най-законопослушното население. За метрополия, която страда силно от престъпността, особено от тази, произтичаща от малцинствените, мигрантски общности е силно впечатляващо, че от еврейската общност едва ли има случай на престъпност, на хулиганство, за пиянски изстъпления и да не говорим, те са просто изключени по условие…

Смея да мисля, че снимките, които следват са доста редки като запечатани мотиви. Почитта към достойнството на хора, живеещи културно и духовно в XIX век не позволява да се изправиш с фотоапарата пред тях и да ги снимаш като екзотични зверове. Случайност ми даде възможност да направя една по-голяма серия и то точно навръх Шабат, когато богомолците се връщаха от служба.

Ситуацията беше такава: в една квартална църква (в енория, където вече на практика няма английски богомолци и тя е поета от някаква африканска методистка църква) се венчаваше млада двойка. Съответно пищно беше шествието на близките и познатите, издокарани в коприна и кадифе, окичени с дебели златни ланци и пр. и пр. А пред вратата бяха паркирали наета сватбена бяла лимузина, дълга около 20 метра. Естествено, че в Стамфърд Хил такова чудо на съвременната цивилизация бе истинска сензация. Наша милост веднага се присламчи и с чувство на благоговейна изненада започна да снима уж лимузината, но покрай нея и част от публиката наоколо.

Предлагам тук някои от мотивите.

октомври 03, 2009, 10:37

---