В Българския културен институт в Берлин от 31 октомври до 14 ноември 2014 в рамките на Европейския месец на фотографията ще се покаже фотоизложбата “Черно море” на Florian Bachmeier (Германия) и Ramin Mazur (Молдова). Те са снимали това лято на различни места из Южна Украина, Молдова, България и Турция.
Организирана е от журналистическата мрежа n-ost, от която бях поканен да кажа няколко думи при откриването на изложбата.
Реших, че преводът на някои от опорните мисли, които развих там, придружен с няколко репродукции от изложбата, може да е интересен и за читателите на този блог.
Събира ни тази вечер Черно море, по-точно неговото отражение в работите на двама фотографи-художници. Те произхождат от две отдалечени една от друга култури – от Германия и от Молдавия. Но въпреки това те са почувствали черноморското пространство по близък начин, запечатали са в своите работи сродни, свързани, някак допълващи се мигове от околочерноморската среда.
Мигове на печална вглъбеност, на вцепенена меланхолия.
Мигове от един свят, сякаш омотан в пелена от фаталистично отчаяние, каквото ние тук в Западна Европа отдавна не познаваме. Мигове, които са натрупани от десетилетния опит на репресии и беззаконие, на материално и духовно опустошение, налагано от властниците.
Стоим онемели пред нищетата и запустението на тези острови от руско-съветския архипелаг, който точно в тези месеци, отново изплува пред очите ни из уж невъзвратими дълбини.
Отново и отново през елегичната, сдържана, сивкава среда проблясва напрежението, което се трупа по това иначе красиво крайбрежие. Бруталността на историята сграбчва днешното битие на хората, мачка техните съдби и тяхната разпадаща се жизнена среда.
Почти непоносимо е хванатото в някои фотоси противоречие между агресивната съветска носталгия на шовинистите-сталинисти и безнадеждността, тъгата, отчаянието на другите, на истинските верующи, на кримските татари, на обикновените хора …
В тази изложба Черно море наистина отговаря на своето антично название Pontos Axeinos, т.е. „негостоприемно море“ …
Но нека си спомним за времената, когато морето се е смятало за обетован и щастлив регион – край него според древните е било скрито Златното руно. В онези времена Язон и неговите другари аргонавти порят вълните му в посока кавказкия бряг с копнежа и надеждата да открият това митично съкровище..
Нека мислено поемем по техните следи, нека изместим поглед от низините на днешния тежък и оскъден живот по тези крайбрежия и потърсим надеждата. Защото в последните години тъкмо Черно море открива за България, за много от будните и заинтересувани българи една съвършено нова, многообещаваща перспектива.
(И без това за мнозина от хората в България, които познавам, Черноморският бряг губи все повече своята привлекателност като курортна атракция. Кому е нужно да се тормози с тълпите руски туристи в комбинация с български мутренски екземпляри, да се лута из кичозните хотелски кули на руски и български олигарси, когато гръцкото крайбрежие е на една крачка – не по-скъпо от черноморското, с грижливо обслужване и без нагъчкани по всеки склон вили на десетки хиляди руски пришълци.)
Не, не, съвсем не за нови туристически перспективи става реч, а за съкровища от друг род, които обещава Черното море!
В последните години и Румъния, и България отвориха врати за някои от най-големите западни фирми в областта на нефто- и газодобива. Консорциуми с участието на Exxon, Total, OMV вече стъпиха на тези брегове и след пробни сондажи, след сериозна проучвателна работа установиха многообещаващи находища на газ в българския и румънския континентален шелф.
В двете газови полета пред българския бряг „Хан Аспарух“ и особено в тепърва подлежащото на проучване поле „Teрeс“ са установени или се предполагат гигантски обеми от природен газ. Пише се за залежи от над 500 млрд. кубометра. В случай на успешна разработка и добив, не само над 90%-ната зависимост на България от нереално скъпия руски газ ще остане в миналото, но за кратко време България би се превърнала в държава – износител на газ в посока на Западна Европа. Излишно е да подчертавам какъв освобождаващ фактор за политиката на страната би било едно такова развитие. Какво би означавало то за истинската независимост на България, за жизнения стандарт на народа й.
Защото точно тук е ключовият момент за всички спорове около Южен поток, които определят българо-руските отношения през последните 3 – 4 години, и които доминират и вътрешнополитическите дебати в България: Русия държи на своята монополна позиция при зареждането на тръбата, излизаща от Черно море на българския бряг, като безцеремонно обявява този участък не за газопровод, а за „интерконекторна връзка“. Според нея това отменя изискванията на Общата европейска енергийна политика и в частност задължителното съгласно Третия енергиен пакет отваряне на газопроводите за различни доставчици.
Задушаващата хватка, с която Русия притиска българската енергетика, има дълга традиция. Благодарение на пълната зависимост на страната от руски енергоносители, тя успешно бе дресирана да изпълнява ролята на най-верен васал на Москва в региона, а голяма част от нейната политическа класа виси до ден днешен на животоподдържащи маркучи, на руска система.
Всеки опит на България за реализиране на алтернативни на руските доставки се подлага на открито и конспиративно противодействие от страна на Русия и на финансирани от Русия структури.
От очевидец знам следната история, която му е разказвал лично някогашният софийски диктатор Живков: През 1976 Живков подписва постановление за започване на проучвателни сондажи за газ пред българския черноморски бряг. Само 24 часа след това му се налага да оттегли решението си, да унищожи постановлението пред телевизионна камера и да изпрати филма в Москва като доказателство за своето послушание.
Българската зависимост е приоритетна ценност за Москва.
Не случайно през 2006 г. руският посланик в Брюксел Чижов нарече България „нашия бъдещ Троянски кон в ЕС“.
За да се отърве от тази срамна роля България силно разчита днес и на Черно море, на онова море, което ни събра днес тук благодарение на тези впечатляващи фотографии.
С надеждата, че от „негостоприемно“ то ще се превърне отново в „гостоприемно море“ …
(към всяка снимка след отварянето й в пълен размер има надпис, прелистването става чрез стрелките под снимките вляво и вдясно)
