Отломки от стара София
Милен Радев
Винаги с особено вълнение посещавам Централните гробища на Орландовци в София. И то не само защото там са семейните ми гробове, в които са положени земните тела на най-близки хора, напуснали преди мен този живот.
Малко кътчета са останали в столицата – и те чезнат от ден на ден все по-бързо – където така осезаемо да е запазен духът, а и материалният облик на стара София както в гъсталаците, сред преплетените клони и бръшляна покрай централните алеи, водещи към гробищната църква.
Гробници, пищни орнаменти, мраморни фигури и надписи от началото и средата на миналия век. Ангели, склонили лик и генерали, вдигнали гордо глава. Изветрял, напукан мрамор, килнати, по чудо балансиращи надгробни паметници. Къдри, мустаци, мощни бради, еполети и фракове, романтично-печални погледи от овалите на старите фотографии.
В полето на мъртвите е все още жив духът на стара София – на салоните, на бурните страсти, на дуелите и ревността, на възхода и унинието след катастрофите. Тук може да се усети връзката с поколенията преди нас, да се съпреживее мъката на раздялата и очакването на идното съединение.
В памет и с молба за упокой на душите на нашите покойници – няколко импресии от есенните Орландовци.
Публикувано за пръв път на 2 ноеври 2009 г. във в-к АНТИ
(Към всяка снимка след отварянето й има надпис, а след отварянето на снимките може с десен клавиш да се избере опция за разглеждането й в увеличен размер)
