В библиотеката на берлинския славист Норберт Рандов неотдавна ми попаднаха два представителни и обемисти, виненочервени (само малко по-светли от тиквешкото вино) тома. Христоматия, така да се каже, на македонската поезия от далечното минало та до 80-те години на ХХ век (когато е издадена книгата).
Наред с всички очаквани имена, включени в първия том – едни в съвършено противоречие на здравата логика и на историческото и литературно познание, други – в пълно съответствие на македонистката теория на издевателство над истината (т.е. и едните и другите по едни и същи канони на македонистката неволя) ме потресе находката на едно име, чието присъствие тъкмо в този сборник не може да се тълкува иначе освен като апотеоз на македонисткото безсилие и лъжовност.
Това беше името на Трифон Кунев, родения в село Ъглен, Ловешко поет, журналист, сатирик, с погубено в комунистическата тъмница здраве. Любопитно е впрочем да се обърне внимание на факсимилето какъв зор вижда македонисткият издател, фолклористът и “академик” Блаже Ристовски за да транскрибира родното село на героя от Македоно-одринското опълчение, командира на Юнашкия легион, мъченика за българската идея Трифон Кунев…
И така, Трифон Кунев е натикан в испанския ботуш на македонистката поетична христоматия заради два свои стиха, които е написал в стила на народната песен от Македония – единият е наречен именно така – “Македонска народна песен”, другият – “Що ми е мило дружино”.
Издателят Ристовски заявява първо наивно, че не му било “познато потеклото” на Кунев, но моментално след това извисява снага и размахва снежно-бели македоно-академични криле:
Трифон Кунев – пише Ристовски – “очевидно го владее македонскиот jазик, кога (щом – бел. М.Р.) може на него да создава стихови…” !!!
Негодникът – “академик”, който не се е посвенил да “превежда” посмъртно покойния поет наричайки песента му “Песна” и да транскрибира графичното изображение на стиховете му със сърбоманските йероглифи на “jазичната комисиjа” стига на края до следната декларация на пълната македонистка импотентност:
“Колку и да се чувствува влиjанието од бугарскиот литературен jазик, стиховите му сепак го афирмираат македонскиот стих и претставуваат прилог и во нашата литературна историjа…”
Без повече отклонения следват факсимилета на трите страници от Христоматията (увеличават се чрез кликване, прелиства се след това със стрелките долу вдясно и вляво):
Една според мен интересна снимка, чието обяснение се намира тук: http://de-zorata.de/new_forum/index.php?topic=75.msg4657#msg4657 заедно с други постинги нагоре и надолу от нея. Става дума за Трифон Кунев и за Борис Руменов (Борю Зевзека) – и двамата жертва на комунистическия терор след преврата от 1944 г.
А за Трифон Кунев не бих се опитвам да пиша каквото и да било повече след като намерих в интернет и мога тук да я цитирам прекрасната глава, посветена на него от “Писатели и досиета” на Цвета Трифонова:
http://www.slovo.bg/old/litforum/137/tzveta.htm
http://www.slovo.bg/old/litforum/139/tzveta.htm
http://www.slovo.bg/old/litforum/140/tzveta.htm
http://www.slovo.bg/old/litforum/141/tzveta.htm
http://www.slovo.bg/old/litforum/142/tzveta.htm
http://www.slovo.bg/old/litforum/143/tzveta.htm
http://www.slovo.bg/old/litforum/201/tzveta.htm
http://www.slovo.bg/old/litforum/202/tzveta.htm
http://www.slovo.bg/old/litforum/203/tzveta.htm
http://www.slovo.bg/old/litforum/204/tzveta.htm
http://www.slovo.bg/old/litforum/205/tzveta.htm
http://www.slovo.bg/old/litforum/206/tzveta.htm