|
|
Като продължение
на
интервюто с Марек Еделман,
представено от Милен Радев, ви предлагаме едно интервю на д-р
Еделман от май тази година, английският превод на което бе цитиран
и коментиран в множество англоезични форуми, в които се обсъжда
войната в Ирак. Несъмнено интересът към казаното е породен от
личността на д-р Еделман, последният жив водач на въстанието във
Варшавското гето – едномесечната съпротива срещу хитлеристите на
неколкостотин зле въоръжени евреи, първото въстание на цивилно
население през тази война, продължило по-дълго от съпротивата на
много от армиите на завладените държави. Марек Еделман е заместник
на командира Мордехай Анелевич, оцелява при разгрома на
въстанието, а през следващия август се сражава във Варшавското
въстание.
След войната
Еделман остава в Полша. Не обича да отговаря на въпроси за това си
решение, но е казвал, че някой е трябвало да остане със
загиналите. Живее в Лодз, работи като кардиолог – високо ценен
специалист, известен с готовността си да поема риск при
спасяването на живот, въвел нов революционен метод в полската
сърдечна хирургия. През 1968 жена му и децата му
напускат
Полша, притеснени от вълна на антисемитски прояви.
(И
след 1989 на дома на д-р Еделман бяха изписвани свастики и
антисемитски лозунги.)
В средата на
70-те д-р Еделман влиза в демократичната опозиция, подписвайки
протеста срещу включването в конституцията на декларация за съюз
със СССР и за водещата роля на компартията. Участва в Комитета за
защита на работниците
(КОР)
и в независимия профсъюз Солидарност. В своята болница оказва
лекарска помощ на репресирани работници от Радом и на техните
семейства, въпреки натиска на Държавна сигурност. Още през 80-те,
когато малко се говори за това, той популяризира в Лодз редовните
прегледи за рак на гърдата, осигурявайки финансиране от
Солидарност. През 1981 при обявяването на военното положение е
интерниран, но скоро е освободен със застъпничеството на западни
интелектуалци. До 1989 участва в нелегалната Солидарност.
Д-р Еделман
реагира на всичко, което е заплаха за свободата и човечността.
Многократно е подчертавал, че задължение на всеки човек е да
помогне на слабия и застрашения. През 1993 пътува с хуманитарен
конвой до Сараево. През април 1999 призова западните лидери да не
спират въздушните атаки срещу Милошевич и да изпратят войски в
Косово, за да спасят албанците от геноцид. “Знам колко е болезнено
за тези, които изпращат своите войници на война, да знаят, че те
могат да загинат. Но също така знам, както всички от моето
поколение, че свободата има своя цена. Цена, която трябва да сме
готови да платим.”
През
1999
Марек Еделман подписа писмото на Полския Хелзинкски комитет до
Съвета на Европа, което предупреждаваше, че действията на Русия в
Чечения имат белезите на геноцид. През 2001 заедно със 150
европейски интелектуалци той заяви на ръководителите на Г-7, че те
или трябва да осъдят публично престъпленията на руската армия в
Чечения, или в противен случай всички се превръщат в техни
съучастници. Наскоро Марек Еделман присъедини името си към
подписката в подкрепа на мирния план
на правителството на Аслан Масхадов (подписана и от читатели на
“Още инфо”).
През 2002 Марек
Еделман публикува писмо до палестинците, с което ги молеше да
прекратят кръвопролитието и да започнат мирни преговори. Д-р
Еделман подчертава, че в гетото евреите са се сражавали за живота
си и никога не са насочвали оръжие срещу мирни граждани, че
партизанската война не може да бъде спечелена от никого. Той
призова палестинците да седнат на масата за преговори, но прикани
и Израел да промени радикално своята политика, за да станат
възможни преговорите. Писмото възмути други бивши участници във
въстанието и евреи от Израел, защото в посланието си Еделман не
употребява думата “тероризъм”, а го адресира “до лидерите и
бойците на палестинските военни, паравоенни и партизански групи.”
Един от бившите въстаници обясни позицията на Марек Еделман и
предишни негови обвинения към Менахем Бегин и Ицхак Шамир в масови
убийства на палестинци с омраза към Израел, идваща от предвоенната
му принадлежност към еврейската антиционистка и социалистическа
организация Бунд.
|
Но обяснението
на неговия приятел
Яцек Курон изглежда по-достоверно:
“Можем да
опитаме да открием причината за постоянната ангажираност на Марек
- той все още е командир на въстанието в гетото, защото има
собствена дефиниция за “евреин”. За него евреин е този, който е
обект на репресии, независимо къде и кога. Той възприема днешния
ден в тази перспектива: защитата на преследвания и слабия. Той
описва самия себе си като пазител на гробовете на загиналите си
другари от гетото. Но това не е
|
 |
|
Яцек Курон с Лех Валенса пред плакат на "Солидарност" |
цялата истина –
той също е пазител на живите: босненските и косовските бежанци,
циганите, отделени със стена от чехите в Усти над Лабем, и,
това той
особено подчертава,
палестинците в Израел, което израелските евреи не могат да му
простят до ден днешен.
Аз съм горд, че
когато през 80-те бях отново в затвора, Марек заяви публично, че
днешните евреи са Збишек Буяк, Северин Яворски и Яцек Курон.
Като командир в
гетото Марек беше отговорен за живота на своите подчинени. Днес
той чувства отговорност за днешните “евреи” – сега негови момчета
и момичета са всички, които са слаби и преследвани. Той ми каза по
време на войната срещу Милошевич, че неведнъж е сънувал своите
момчета от въстанието, но в Косово. Тази идентификация на
момчетата и момичетата от гетото с преследваните днес – с днешните
“евреи” – е чувството на неговия живот.” |
