За орача и тази нива

Тук се пише нередовно и спонтанно.

Орачът излиза на нивата когато му скимне и като намери време от други занимания. Това обяснява позапуснатия й вид, плевелите, които плашат едни, но радват други, криволичещите бразди, нацъфтелия синчец, необезпокоявано пъдпъдъкащите яребици в гъсталака и проточилите се от шипка до глог паяжини по синура.

Стопанинът е убеден реакционер, който според думите на почитания от него Николас Гомез Давила не се стреми безнадеждно към възстановяване на миналото, но към малко вероятния разрив на бъдещето с жалкото настояще.

И въпреки всички признаци, разтърсващи все по-често Небето и Земята, помни думите на един друг не по-малко уважаван предшественик: “Злото е безпомощно, ако добрите са безстрашни” – Роналд Рейгън, 1981.

Тук се пише също така необективно, преднамерено и нетолерантно.

Със сигурност няма място за левичарските илюзии, поразили западния свят още от ранните бълнувания на Жан Жак Русо насам. Зловещата практика на неговите, неуморно оправящи света, последователи е постоянна тема, която не бива да се занемарява.

Стопанинът не се спира пред нищо за да изкара на показ вредата от социалните и артистични фантазьори – независимо дали те са от Трийр, Симбирск или Ливерпул.

Защото знае – попадне ли в ръцете му власт, фантазьорът винаги досега неусетно и неминуемо се е превръщал в касапин.

Съзнателно не желаейки да угоди на всички, стопанинът се радва на читателя, открил в някой от тукашните текстове нещо за себе си, свои предположения, съмнения, отчаяния и надежди.

Той приема открито и сериозно всяко смислено мнение.


45637 Total Views 1 Views Today

Comments

comments

11 Responses to “За орача и тази нива”

  1. […] Милен Радев […]

    Харесваш/Не харесваш Thumb up 1 Thumb down 0
  2. Снежана Димитрова says:

    Здравейте,

    работих с архива на Дорина Илиева-Симсън, който съдържа интересни документи и за Ненчо Илиев, както и за опита на Дорина с ДС;
    четох вашия блог и много ми се иска да се видим и поговорим;
    ще се радвам, ако ми пишете на личния ми мейл;
    профилът ми може да откриете на
    https://swu.academia.edu/SnezhanaDimitrova

    сърдечен поздрав,
    Снежана Димитрова

    Харесваш/Не харесваш Thumb up 1 Thumb down 0
  3. Ангел Николов, историк says:

    Ами ти кажи бе Казаков, къде са изчезнали. А то е известно – в джобовете на олигарсите назначени от БКП за капиталисти. И защо не работи ДЗУ, дето било на 5-7 годино от АйБиЕм? Ами защото соцпредприятията загинаха с изчезването на пазара за който произвеждаха неконкурентната си на световния пазар продукция. И защото ги управляваха такива другари с промити мозъци като тебе.

    Популярен коментар: харесваш/не харесваш Thumb up 7 Thumb down 2
  4. Kazakov says:

    Hidden due to low comment rating. Click here to see.

    Кофти коментар: харесваш/не харесваш Thumb up 4 Thumb down 14
  5. mecho says:

    Hidden due to low comment rating. Click here to see.

    Кофти коментар: харесваш/не харесваш Thumb up 12 Thumb down 30
  6. Божидар Хинков says:

    Милене, ако бяха повече орачите като твоя скромност, световната нива не само нямаше да познава плевели, ами светът като цяло щеше да бъде значително по-добро място за живеене…

    Популярен коментар: харесваш/не харесваш Thumb up 58 Thumb down 12
  7. Стефан Христов says:

    Благодаря на стопанина и му желая да е все така съпричастен към проблемите, отзивчив…и творчески активен.

    Популярен коментар: харесваш/не харесваш Thumb up 39 Thumb down 9
  8. Cveta says:

    Поздрав за Милен , с един стар текст , който все още е актуален .

    Мисля, че всичко, което се пише в безсънните нощи, се изстрадва и се заплаща с тревогите на ума и сърцето. Проличава си в заглавието “Трябва ли ни парк на идиотите” – там са нагнетени мъката и гнева заради геноцида, на който сме подложени от корумпираната мафиотска власт. Поради това стилът става експресионистичен, чувствата са по български неудържими и какво показват те – че “неволите и тъгите” в чужбина не са лирически спомен от браилските хъшовски времена. Скръбно-язвителни тоналности, саркастични обрати и детайли се вписват в поетиката на много от тук публикуваните есета. Изборът на емоционални стилови фигури навява мисълта, че свободата в чужбина не е безметежно щастие, напротив – контрастът между “тук и там”, изглежда, хвърля тежка сянка върху духа на днешните изгнаници и поражда може би самоукор и чувство за вина може би. Ако си мислим, че са “избягали”, че са се “отървали” и пр., сега можем да видим наяве, че не спират да мислят и страдат за нас – зависи си от човека и от орисията – припомням си отново незабравимия Георги Марков, до последен дъх тъгувал и писал за родината си, макар пребивавайки в мъглявия Лондон.

    Популярен коментар: харесваш/не харесваш Thumb up 51 Thumb down 8
    • Milen says:

      Благодаря за ценните за мен разсъждения, Цвета!

      Харесваш/Не харесваш Thumb up 5 Thumb down 2
  9. V says:

    Milene, skiva li tozi, kogoto mi go preporychvashe za prijatel vyv FB (Teo Dechev), kak se e privel v sluzhba na Traktora?!!

    Харесваш/Не харесваш Thumb up 3 Thumb down 3
  10. Енея says:

    Орачът не е спирал да тегли браздите, откакто го познавам, а и доста преди това. От посетите семенца поникна хубава реколта – за радост на едни и за яростна жлъч на други. Синчецът наоколо радва окото и душата, птиците отнасят вестите далече по света.
    Милене, опитах се да влеза в твоята примамлива картинка и чрез нея да изразя подкрепата си за каузата, на която си се посветил, за да бъде злото по-безпомощно.
    Да е хаирлия обновеният ти блог!

    Популярен коментар: харесваш/не харесваш Thumb up 30 Thumb down 5

Leave a Reply

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

Subscribe to RSS Feed
Post Navigator Supported By WordPress Plugins