Недипломатично. Но прекрасно.

Милен Радев

Goya_-_Caprichos_(20)bФейсбук постоянно ни изненадва с неочаквани открития, с нови лица, теми и случки.

Завчера заварих на Дневника на Константин Мишев разгорещена дискусия за българските дертове след 1989, която може би щях да отмина по диагонал, ако внезапно не ми хвана окото блестящ коментар на човек, за когото първо трябваше да се осведомя из мрежата кой е.

Любопитното беше, че коментарът засягаше две личности, семейна двойка, които от много години върлуват из разни интернетни форуми (особено в стария форум на “Сега”) и които за мен  постепенно са се превърнали в знакови фигури за  мимикриращата червена “интелигенция”, накичила се след официалния крах на комунизма с перата на либералната демокрация, лъжеща, мажеща, правеща реверанси наляво, надясно и в средата, розовееща, синееща, проблясваща във всички багри на дъгата, но преди всичко до гроб вярна на марксистката школовка (и на болшевишкия основен лозунг  – “Грабь награбленное!”). И разбира се на родината на пролетариата – Московията и на нейния актуален сатрап.

Авторът на коментара се оказа не кой да е, а Николай Милков – бивш зам.-външен министър, генерален консул в Ню Йорк, а в момента посланик в Канада. Възхитен, реших да спася този (публично публикуван) текст от мимолетността на Фейсбук и да го споделя с читателите на този блог, за които знам, че ще го оценят по достойнство:


“Хаджийска, помага ли Ви психологически да мислите, че сте низвергната, защото някой е трябвало да се обърне към Вас като строител на българската демокрация, а Ви е пренебрегнал?

Със съпруга Ви сте изключително интересни психологически феномени в това отношение. Истината е, че през проклинатия от Вас преход, от семейство философи с неясно и вероятно незавидно бъдеще (във всички общества младите научни работници не са сред шампионите по доходи), на по трийсетина години Вие се превърнахте в дипломатическо семейство, и то изпратено на първи пост точно в Ню Йорк. Не в Хо Ши Мин или Адис Абеба, а в Ню Йорк. Изпратени от същите тия автори на прехода, които сега ненавиждате. Работехте за правителството на Виденов, работехте за правителството на Костов и думичка не се чу за Ваши несъгласия – те се появиха после със стара дата.

Когато дойде време да се върнете в България, поискахте апартамент от Външно министерство. Без ред, без правила. С 5 години стаж в министерството, от които 4 в Ню Йорк. Логично Ви отказаха и тогава избрахте да останете в САЩ, написвайки писмо, обидно не само за държавата ни, а и за всички останали, които не са имали Вашия шанс (“с 600 лева не се гледа дете”). Това беше мотивът Ви, колкото и да го обличате в идеологическа и морална премяна.

Но Вие не сте и обикновени икономически емигранти. Вие сте емиграция от най-зловреден тип. Вие използвахте позицията, която Ви даде онази държава, която сега оплювате, за да я напуснете, погазвайки всякакви морални норми. Не може дипломат да бъде емигрант. Не може да има такова нещо като дипломатическа емиграция от държава, която не те репресира политически. Не бягаш от Северна Корея или Куба.

С какъв морал довчера си защитавал позициите на една държава, рекламирал си я, правил си ѝ ПР, а днес я напускаш? Утехата Ви е, че не сте единствени – такъв е Лозанов, такъв е Пашовски. С какво точно Вие се различавате от тия стожери на морала на прехода? Приказката за квази-морала и опаковането му в измислено минало обаче не свършва дотук.

Напуснахте държавата, но останахте в апартамента, който тя Ви даде в Ню Йорк. Без да плащате наем и използвайки невъзможността да бъдете изгонени. И до момента счетоводно Ви се водят несъбрани дългове от хиляди левове за наем. И на тоя морален фон решихте да организирате дейности точно в сградите на институциите, на които дължите пари и даже се опитвахте да предявявате изисквания към тях.

За политическите Ви метаморфози не искам да говоря. Не ми е работа дали Хаджийски от върл демократ е станал пропутинско острие по всички Интернет форуми, където хора с комплекс за недооцененост търсят компенсационна себеизява. Пет пари не давам. Думата ми е само за морала и за парадокса, в който влязохте.

Та се връщам на заглавието на постинга за преподавателите по научен комунизъм, които станали първи демократи. Ако не беше 10 ноември и Вие с вашето образование щяхте най-вероятно да сте точно такива преподаватели. И те са дипломирани със същата тази философия, която и Вие учихте. Та на какво основание критикувате тези, които са се доверили на такива преподаватели, а не именно на Вас?”

А ето за сериозните архивари и въпросният коментар:

Milkov


6341 Total Views 3 Views Today

Comments

comments

You can leave a response, or trackback from your own site.

Leave a Reply

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

Subscribe to RSS Feed
Post Navigator Supported By WordPress Plugins