Две нови есета от Васил Станилов

Vasil StanilovМилен Радев

Току що Васил Станилов ми изпрати две свои нови есета специално за публикация в Де зората.

Приех ги с благодарение, публикувам ги с радост.

Васил е за мен уникален литератор, вестникар, публицист, интелектуалец от възрожденски тип.

През всеки един ден от изминалите 24 години след формалното „падане на комунизма“ той мисли и действа за обръщане посоката на сякаш обреченото пъплене на тази наша нещастна Татковина.

Патриот, словотворец и антикомунист – текстовете му, парещи едни като огън и жулещи други като коприва, са ни нужни вчера, днес и утре.


Придобило гражданственост

Един колега – журналист ми се противопостави, когато реагирах срещу термина „мероприятие“. Казвах му, че има много думи, с които може да бъде заменен: събитие, проява, изява, акция, празненство или съответно в зависимост от същността на събитието: концерт, спектакъл, събрание, конференция, обсъждане, дискусия…Отговорът беше: „Придобило е гражданственост“.

Замислих се всъщност колко много неподходящи и несмислени думи са придобили гражданственост у нас: болшинство, касае, договорено, находища, немец, самодеец, закрито заседание, разрешаване на проблемите, безпартиен…вместо мнозинство, отнася се, уговорено или сключен договор, залежи, германец, любител, затворено заседание, решаване на проблемите, нечленуващ в партия

Използвах определението „несмислен” неслучайно. Защото, ако част от цитираните думи са превод на руски думи с нормален смисъл, то други са „придобили гражданственост“ съвсем по папагалски, какъвто е случаят на първо място с „мероприятие“.

Тази дума е болшевишко творение от времето на Дзрджински и Луначарски и е „пресована“ в смисъл съкратена от „принять меры“.

Находища произлиза от руския глагол „находиться“ и трябва да се преведе „намерища“, докато българският термин е от „залежавам”. В смисъл, че под земята залежават ценни минерали, суровини, газ а глаголът „нахождам се“ на български означава съвсем друго…

Немец“ идва от схващането, че германците не знаят руски и следователно са неми. Българите извеждат имената и езиците на народите от имената на държавите им, а не от това, дали те говорят на български. При опит да се разбере понятието „самодеец“, разлагайки думата, ще получим нещо като „човек, който действа сам“.

Закритите заседания“ идват от руския глагол „закриват“ т.е. „затварям“.На руски може проблемите да се „разрешават“, тяхна си работа. На български обаче те се „решават“.

А „безпартиен“?! Замислете се над смисъла на тази придобила гражданственост дума? Човек, който е без партия?! За тези, които са измислили това понятие, наистина може човекът, нечленуващ в комунистическата партия да е нещо като сирак, или по-лошо – малоумен. Може човек, отрекъл се от родината си да бъде „безродственик“. Но навярно според някои да си „безпартиен“ е още по-лошо.

Работата обаче, според мен, е много по-лоша от шепата думички, които споменах. Днес в България са придобили гражданственост много навици, обичаи, състояния на духа и материята. Под състояние на духа разбирам комунистическият начин на мислене. А като материя – паметниците, увековечаващи насилието на българския народ и възхваляващи тези, които го извършиха.

Да приемем, че преместването на паметници и смяна на имена на улици, църкви и болници не е най-удобното от международна гледна точка. Паметниците на Съветската армия и на Цар Освободител скоро няма да мръднат от местата си. Знаем защо. Името на катедралния храм още дълго ще носи името на руския пълководец Александър Невски. Болницата за бърза помощ ще остане „Пирогов“…

Но видът на помпозната сграда с надпис „Народно събрание“ на т.н. пл. „Независимост“ – смехотворно недоразумение, плод на болшевишката архитектурна мисъл, си е наша вътрешна работа. Цвъкнатото над фронотона в древногръцки стил творение единствено може да бъде сравнено с торта. Защо да не бъде резната? Ако споменатите паметници не могат да бъдат побутвани по политически, исторически, дипломатически и икономически причини, какво ни пречи да променим поне малко сталинисткия вид на столичния си център. Отговорът е – „придобило е гражданственост”.

Ще цитирам патриарха на социалистическия реализъм, казал, че „Човек това звучи гордо“, но и: „Най-доброто и най-лошото у човека е, че свиква с всичко“…

Браво на онези, които излязоха да протестират. Поклон пред саможертвата на Пламен и другите, които се самозапалиха. И през ум не ми минава този начин на протест да придобива гражданственост у нас. Но е време в умовете и сърцата ни да лумне пламъкът срещу придобилите гражданственост робски навици. И да престанем да наричаме Патриарх Евтимий „попа“, а пространството пред царския дворец „градинката зад мавзолея“…


Комунизъм – мръсна дума?

Ако забелязвате заглавието е с въпросителна. С това авторът иска да каже, че не твърди нещо, а задава въпрос. Това е така нареченият риторичен въпрос. Повод за разговор, за дискурс, както напоследък се опитват да ни шашнат някои, за диалог…

Опитвам се да въвлека в полемика както противниците, така и привържениците на комунизма. Това на едни ще замирише на мухъл. Затова уточнявам. Въпросът за „що е комунизъм и има ли той място у нас“ е отдавна решен.Той се настани удобно и стабилно, кога, до каква степен, благодарение на кого е дълъг дискурс, в който не искам да навлизам. Оптимално определеният срок на присъствието му, с който са съгласни почти всички страни е 45 години. В една песен се каза, че ни стигат. Там е работата, че на някои не им стигнаха.

Това беше увод.

Минавам към изложението.

Сега протестиращи в България сме всички. Млади и стари, бедни и богати, противници на властта и хората на власт…

Срещу какво? Срещу всичко.

Цените на тока и парното, монополите и бюрокрацията, застрояването на Черноморието и Пирин. Срещу конституцията и парламента, съдебната и местната власт…Срещу президента…Да продължавам ли? Сигурно има още много какво да се добави.

Страната ни прилича на стара кухненска маса, на която лепилото се е разсъхнало и тя се клатушка във всички посоки. Ако не се вземат необходимите мерки, може и да се сгромоляса. Може и да се случи тихо, без трясък, защото върху нея няма сложено нищо. Нито в областта на монетарните вземания и давания, нито нещо от сферата на индустриалното производство, нито дори кошница с продукти от първа необходимост…

Протестиращите се делим на два вида. В къщи и на улицата. Логично е тези от улицата да се групират, да търсят начини да се организират, да се събират на съвещания. Отзвуците от тези съвещания в някаква степен стигат и до нас. Въпросите, които се задават там и исканията, които се поставят се публикуват.

И повечето от тях са правилни, доста разумни, събуждащи размисли. Онова, което обаче предизвиква у мен недоумение защо никъде или почти никъде не се чу протест срещу комунизма – комунизмът, който не си е отишъл. Който присъства в общественото ни пространство примерно чрез фамилиите на тези, които властваха през споменатите 45 години: Живкови, Станишеви, Велчеви, Бокови, Пирински, Пръмови, Заимови…

Депутат от БСП призова да бъдат освободени места за младите и  кадърните. А кой ще заеме тези места? Пак внуците на комунистическата номенклатура, която се готвеше за тази смяна не толкова в Москва, колкото в Лондон, Ню Йорк, Париж…

Децата и внуците не трябва да отговарят за бащите и дядовците. Правилно! Още повече, че някои от потомците на репресираните приеха тези фамилии за свои.

Защо не се извърши така наречената лустрация!? Как така начело на банковия сектор застанаха редица личности пряко или косвено свързани с комунистическите служби за сигурност?

Това вече не е риторичен въпрос. Защото знае се, че те управляват финансите на страната. Откъде се взеха парите на почти светкавично станалите милионери и милиардери!? Ами от външнотърговските дружества, трансформирани в частни фирми, които днес стоят начело повечето от монополните организация, стоящи по върховете на икономиката ни.

Посочени бяха стотици имена на хора, вербувани от службите. Това беше нещо като кастрация на умрели кучета. А защо не бяха изкарани на публично порицание самите вербовчици?
Дали съм точен или не, е въпрос на дискусия, която не се състоя у нас. И няма да се състои. Защото дори в този  „щурм унд дранг“ на улицата, всички се страхуват да посочат къде се коренят причините за корупцията, липсата на съдебна справедливост, на почтени елитарни фигури във всички области на обществения ни живот.

Чух по една телевизия писателят Палми Ранчев да казва: „Ние се въртим в затвореното социалистическо пристанище“…

Ще се въртим, колега, защото дори и за най-смелите български интелектуалци комунизъм е мръсна дума, която не смеят да споменат.


2599 Total Views 1 Views Today

Comments

comments

You can leave a response, or trackback from your own site.

Leave a Reply

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

Subscribe to RSS Feed
Post Navigator Supported By WordPress Plugins