За българската книга на един македонец

© Милен Радев

Тези дни във взаимно съперничещи  си по невежество и отсъствие на елементарна етика (а освен такива други останаха ли?) македонски и български медии се разрази нов скандал.

На покрива на македонското Министерство за надворешни работи е поставен паметник, който бил замислен като фигура на Теодор Рузвелт, пишат едни.

Други смятат, че това не е Рузвелт, а Симеон Радев – македонски българин, дипломат и прочут писател.  Позовават се на фрапиращата прилика със снимка от 1929 г., направена на излизане от аудиенция в Белия дом заедно с княз Кирил Преславски.

В сегашна Република Македония има опити и те не са от вчера големият български патриот и фин европейски интелектуалец Симеон Радев да бъде постмортем “интегриран” в официалната македонистичка доктрина.

Ще се опитам със следните редове да дам свой скромен принос в съсипването на този нов мит.


Преди няколко години ми бе дадена възможност да си избера книги от роднински наследствен архив. Небрежно бръкнах между купищата стари томове и внезапно не повярвах на това, което видях в ръцете си – едно опърпано книжле с меки корици, с надпис…Симеон Радев…. «Македония и българското възраждане».

Знаех, че Симеон Радев е писал книга на френски под това заглавие, но в случая не беше указан преводач, т.е. ставаше дума за авторско издание. Виждал бях по-рано в Берлин у българиста Норберт Рандов три подвързани томчета с превод на книгата на български от 1927 г., но това беше явно нещо друго. Заех се да проучвам предисторията на изданието и бързо установих, че малцина в България знаят за него.

Получих възможност да разговарям със сина на Симеон Радев, Траян, който през последните десетилетия на живота на баща си е на практика негов съавтор, сътрудник, правещ всички архивни справки, човекът на когото Симеон в почти пълна слепота диктува трудовете си. Макар в напреднала възраст Траян Радев (това беше през 2005 г.) се оказа човек с непреклонен дух, който с македонска твърдост носи битието си на останал напълно сам на света пенсионер с всички произтичащи от това несгоди.

Срещата с него за мен бе доближаване със страхопочитание до един от последните възрожденци, до физическия и духовен свят на Симеон Радев, до родния му Ресен, до Цариград, Охрид и стара София.

От Траян Радев научих подробности за книгата, която по волята на съдбата бе попаднала в ръцете ми и която той не беше виждал от есента на 1944 г.

Траян Радев с “Македония и българското Възраждане”

Баща му пише „La Macedoine et la renaissance bulgare au XIXe siecle“ през 1918 г. Тя излиза същата година в Париж за да може западната общественост да се запознае с българското гледище по македонския въпрос – една тема, която става особено важна преди мирните преговори в предградието Ньой.

По-късно, когато Симеон Радев е вече пълномощен министър във Вашингтон, без да се обърне предварително към него, Македонският научен институт (чийто председател е проф. Милетич) възлага на дъщерята на професора Маня да преведе труда и го отпечатва през 1927 г. Траян ми разказа как е бил неприятно изненадан баща му, когато прислужникът в легацията внесъл два пакета с книги, пристигнали по пощата. Преводът, както можах да се убедя от дадения ми от Норберт Рандов екземпляр не е от най-добрите, а и цялото издание е осъществено без авторско съгласие.

Все пак, с времето Симеон Радев се примирил с факта, че никой не се е допитал до него, преглътнал «това флагрантно нарушение на авторските му права» (така се изрази Траян Радев) и счел, че е по-добре изданието да съществува в този вид и да се разпространява и в поробена Македония, отколкото съвсем да го няма.

Това обстоятелство се потвърди и от разказа на един от последните ни възрожденци, за когото съм писал и друг път – проф. Михаил Огнянов. Като юноша в Битоля през 30-те години той е чел и знае, че се е чел усилено в българските тамошни среди именно този превод, изданието на МНИ.

След освобождението на Македония през април 1941 г. и завръщането малко по-късно на Симеон Радев от легацията в Белгия (където е бил пълномощен министър, отговарящ и за връзките с Холандия) той започва авторски превод и дообработка на книгата. Решава по препоръка на приятели и от новоосвободените земи, «Македония и българското възраждане» да излезе в Скопйе.

Екземплярът, с който разполагам е с авторски предговор от края на 1942 г. Според думите на Траян Радев книгата е отпечатана едва към края на 1943 – 1944 г. в печатница «Крайничанец» в Скопйе. Тираж 6000 екземпляра. Разпространението обаче се забавило по различни причини чак до лятото на 1944 г. докато скоро над всички се сгромолясал фаталният септември. Една част от тиража е била унищожена от югославските комунисти, друга част е качена на камион и откарана в България. Тук, според Траян Радев баща му се е опитал да спаси книгата и да убеди отговорните лица, да я пазят, защото «някой ден пак ще ви потрябва», но почти всички екземпляри са изгорени. Запазени били като по чудо само отделни книжки.

Такава е историята на една практически непозната творба на несравнимия познавач на българското минало в Македония, на големия родолюбец и прекрасен стилист Симеон Радев. Една книга, която трябва да стигне и до днешния читател. Според мен това трябва да стане – както пожела пред мен синът и наследник на автора Траян Радев – с оригиналния правопис, чиято отмяна след 1944 г. и за него е едно от големите комунистически престъпления над целокупната българска култура.

В следващ постинг ще публикувам тук един вълнуващ текст – уводът на Симеон Радев към скопското издание от 1943 г. на “Македония и българското възраждане”.

Един текст програмен и дълбоко прозорлив.


2574 Total Views 2 Views Today

Comments

comments

You can leave a response, or trackback from your own site.

2 Responses to “За българската книга на един македонец”

  1. Здравейте,

    Най-доброто, което можете да направите в случая; е да сканирате книгата и да я изпратите на Васил Карлуковски, за да я публикува в сайта си http://www.promacedonia.com.

    Поздрави,

    И. Даракчиев

    Харесваш/Не харесваш Thumb up 3 Thumb down 0

Leave a Reply

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

Subscribe to RSS Feed
Post Navigator Supported By WordPress Plugins