Коледа преди 9-ти септември 1944?

Милен Радев

Питане на участника Lerin в стария форум на “Де зората” от 14 декември, 2008:

Здравейте,

а) Знаете ли как се е празнувала Коледа в България преди 9-ти септември 1944? На различни места чета “като в Гърция”, “Св. Николай  е носил подаръци”, “Западният Дядо Коледа е Св. Николай, Източният – Св. Васил” и т.н., но източниците не са достоверни.

б) Имаш ли представа как е “изглеждал” дядо Коледа преди 44-та? Личното ми наблюдение е, че при комунизма е бил наложен Дядо Мраз, а сега се налага американският вариант за дядо Коледа.

Интересува ме има ли някакъв типичен български образ на дядо Коледа? И знаеш ли дали в България Св. Николай някога е раздавал подаръци?

Благодаря предварително за информацията.


Следва отговорът така както бе даден тогава и както може би ще заинтересува и днес някой читател:

В семейството на покойната ми майка, което е било под силно германско влияние (три сестри, и трите в Дойче шуле) се е празнувало с една смесица от германски и български ритуали.

Визуално празникът е бил оформян с картинки, картички, украшения на коледари и на народно-фолклорни атрибути. Илюстративните елементи на коледните празници са били силно популярни. Починалата на млади години моя леля (чието име нося) е имала още като студентка в Художествената академия свое “Ателие за ПРИриложно изкуство” – АПРИ, ако не се лъжа на една от преките на Граф Игнатиев. Там трите сестрите са рисували, печатали (ситопечат) и продавали поздравителни картички, оригинални рисунки, малки гипсови пластики и играчки за елхата (само няколко от тях са останали и до днес и се пазят като реликви). Правили са, както разказва семейното предание, сносен оборот.

Елха, украсена с всички познати ни украшения (но голяма част правени сами – орехи, увити с шарени станиоли, но и рождественски звезди, изрязани от картон, с глави на ангели от гипс, залепени върху тях, на Дядо Коледа, “сребърни” и “златни” нишки, пръснати връз елхата за блясък, сняг от памук и пр.

Елхата я подреждат скришом родителите и “момичето” (каквото е имало в почти всяко средно семейство) в стая, заключена през целия предколеден ден. Децата, току прилепят ухо и око до ключалката и чуват вътре – пърхане на крила (това са ангелите, които подреждат елхата и подаръците, а понякога дочуват и хъркането на Дядо Коледа, който посяда да си почине от подготовките. Пред заключената врата се оставя по някоя чаша вино за стареца, която чудно как след някое време се намира изпита до капка пак пред вратата…

На Бъдни вечер се слушат със стария (тогава още нов) радиоапарат Норд Менде коледни песни от Германия, в по-късни години преди Коледа се опаковат колети и правят подаръци за германски войници на фронта, с трепет и сълзи се слушат съобщенията от Сталинград по Коледа 1942, когато германският наш съюзник, (осигурил осъществяването на Българския национален идеал), претърпява разгромяващо поражение – трагично за едни, освободително за други … Пеят се хорово всеизвестни германски и български коледни песни – “Тиха нощ, свята нощ“, “Елхови лес” и пр. и пр.

След това се отваря вратата на заключената стая и се раздават от положената от Дядо Коледа под елхата торба, надписаните за всекиго подаръци.

Втори път Бъдни вечер се празнува на 6 януари – вече по българския обичай, с коледарски песни и с постна трапеза от 12 гозби.

Преди разчупване питата с парата, хваната от две страни от главата и от стопанката на семейството, най-възрастният член на семейството (на времето това беше все баба ми, после това право/задължение премина у баща ми, у майка ми, а сега вече го прилага наша грешност) обикаля всяка стая и килер из къщи с кадилницата с тамян. Помня, че за нас децата – а после и за нашите деца – имаше особен повод за кискане като се стигнеше до тоалетната и там също задължително се полюшваше кадилницата от вратата. При обиколката от стая в стая се пее всеизвестният тропар:

Рождество Твое, Христе Боже наш, воссия мирови свет разума: в нем бо звездам служащим звездою учахуся. Тебе кланятися, Солнцу Правды, и Тебе ведети с висоти Востока Господи, слава Тебе!

Тези традиции се пазеха и през годините на комунизма, като в училище не биваше да разказваме, че се празнува Коледа, и че подаръците не се получават на Нова година, както беше наложено по съветски образец, а на Коледа. Въртенето на копчетата на старото радио докато се хванат през пращенето и заглъхването от следобеда на 24 декември нататък познатите мелодии на немските коледни песни и хоровото и им пеене беше винаги част от ритуала.

Така празнуваме Коледа и до днес.

б) Не мога да отговоря “всеобхващащо”. Не знам.

Dedo Koleda

Детска книжка от 1938 г. с илюстрации на големия художник В. Лазаркевич

У нас имаше разни стари, още отпреди войната, предполагам с германски произход картинки, картонени книги и обложки, на които си беше изобразен класическият Weihnachtsmann – Дядо Коледа:

от който е изкопиран и Дед Мароз разбира се.

Всъщност самият Дядо Коледа не е повсеместен персонаж дори в Германия – в западната й, католическа част подаръците носи das Christkind или Исусчето, както се е казвало по-рано у нас.

Най-горе съм репродуцирал една илюстрация в типичната за ХIX век романтично-късно-бидермайерова стилистика – Исусчето идва на Земята и носи подаръци, елха и пр.


4348 Total Views 8 Views Today

Comments

comments

You can leave a response, or trackback from your own site.

Leave a Reply

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

Subscribe to RSS Feed
Post Navigator Supported By WordPress Plugins