|
Полетът ще се осъществи по програмата JIMO, която
предвижда подробно изследване от близка дистанция
на спътниците Ганимед, Калисто и Европа, за които
с голяма степен на вероятност се предполага, че
имат вода на повърхността си като най-важно
условие за евентуално наличие на живот, съобщи
Space Daily.
Подобни добре съоръжени продължителни експедиции в
различни краища на Слънчевата система стават
реално възможни след като приключиха успешните
изпитания на йонния двигател HiPEP. Той бе
разработен по програмата на НАСА Prometheus
("Прометей"). Първият двигател от този тип бе
инсталиран на апарата Deep Space 1, изстрелян
преди 4 години. Днешният HiPEP е десетина пъти
по-мощен, разходва 2-3 пъти по-малко гориво и
срокът му на експлоатация е увеличен 5-8 пъти.
|
 |
|
Йонният двигател ще направи по-достъпни планетите
от Слънчевата система |
При изпитанията йонният двигател развил мощност до 12
кW,
като ресурсът му позволява и 25 кW.
Работното вещество е инертният газ ксенон, който първо
се йонириза под въздействието на микровълново лъчение.
Плазмата се насочва между две плочи, където попада под
въздействието на електрическо напрежение от 6кV.
Йонизираните частици се ускоряват до 60-80 хил. м/s
и с тази скорост напускат двигателната камера през
соплото. При тази технология 1 кг гориво осигурява
равномерна тяга в продължение на 6000 секунди – 13
пъти по-дълго, отколкото двигателите на совалките. За
осигуряване на необходимата електроенергия за
йонизиране и ускоряване на плазмата се планира на
борда на космическите апарати с такъв двигател да бъде
монтирана ядрена централа.
Докато това стане, насладете се поне на едно
виртуално пътешествие
из Слънчевата система.
 |
