22-12-2003

Online от 1 юли 2002

 
 

Начало

Либертариум

Знание Клуб

Документи

Галерия

Проектът

Правила

Контакт

 

17 юли 2003

Човекът е безсмъртен биологически

Още от онези юлски дни...

 

 
Пред лицето на смъртта мозъкът внезапно отказва да приеме края на живота и като защитна реакция в него се развиват процеси, които пораждат невероятни усещания и представи, смята невропсихологът Детлеф Линке от университета в Бон. Както ни информира “Дойче Веле”, той смята, че мозъкът функционира така, сякаш е механизъм за предсказания. Проектира бъдещето и представя настоящето като хипотеза за хода на предстоящите събития.

Изведнъж този апарат се сблъсква с нещо невъзможно. “Аз”-ът е поразен от проблясък: Ето сега, в този момент умирам.

“То” е стъписано.

“Свръх-Аз”-ът – отчужден.

Цялото бъдеще се съсредоточава в един-единствен миг и внезапно изчезват другите взаимовръзки и събития. Времето спира и нормалните механизми, които създават чувството за време, блокират.

Всички тези екзистенциални събития протичат при недостиг на кислород и въздействие на наркози с кетамин. Най-често това се случва при инфаркт, инсулт, инцидент... Преди последното пътуване. “Пътникът” поема към Райските порти, а неговите рецептори са подложени на специфичен тип психосоматични въздействия от биофизически и биохимически характер.

Кой каза, че Бог е само Отец, Син и Дух? И ако има живот след смъртта, кога и как свършва едното и започва другото?

Според психиатъра Михаел Щрьотер-Кунхард от Хайделберг вярата в живот след смъртта е биологически програмирана. "Мозъкът е устроен така”, констатира той. Човекът е религиозно същество по чисто биологически причини и цялото му съществуване е изначално предназначено да бъде симулатор за летене, който подготвя пилота за отвъдното. Смисълът на живота е да покаже на хората, че смъртта не е краят, твърди ученият.

Има цели книги, които описват виденията на множество хора в състояние на клинична смърт. Обзема ги чувство за покой и щастие. Някои виждат тунел и – даже! – светлина в неговия край. Други преживяват миналото си в ускорено темпо като в ням филм от началото на XX век.

(Регтайм.)

Усещат как се отделят от тялото. И поемат нанякъде...

Начало    Горе


© 2002 Още Инфо