В самия край на току-що
отишлата си година в България демонстративно, брутално бе убит
висш магистрат - прокурорът Николай Колев бе застрелян почти в
центъра на София. Мнозина видяха в това престъпление най-тежкото
покушение срещу държавността след 1989. На това твърдение можем да
вярваме само при условие, че вярваме също така и в наличието на
държавност у нас. Тя - демократичната държавност - означава, като
санитарен минимум: закони и наличие на институции, които действат
отговорно, ефективно и прозрачно - в името на гражданите, на
правата им и с презумпцията, че човешкият живот е върховна
ценност. Събитията, предхождащи и следхождащи престъплението,
станалите известни факти около него, както и реакциите на
институциите към него - или липсата на реакции -
лавинообразно-затискащо внушават обратното.
Убийството на прокурора
Колев бе извършено в контекста на: писмото на Едвин Сугарев,
последвано от публикация на подслушвани от МВР разговори, сред
които - и на правосъдния министър; препоръка на ВСС към главния
прокурор да освободи поста си, чийто отговор бе отказ - на
заместника му; нов скандал за подслушване - на бившия шеф на
разузнаването по подозрения за шпионаж в полза на САЩ и
Великобритания (!),
- съпровождан с поне две нови версии дневно: на вътрешния министър
и главния секретар; обвинения за връзка на главния прокурор с
убийството - включително от магистрат; изявления на сина на
председателя на Конституционния съд за предлаган му подкуп от
чужда страна, за да бъде убит главният прокурор; изявления на
вътрешния министър за „красива млада дама“, пак чужда шпионка; още
един разстрел - на бивша барета; оставка - приета, без да е ясно
защо - на шефа на баретите, чието име също бе споменато във връзка
с убийството на прокурора Колев; още един скандал за подслушване -
на съпругата на бившия шеф на разузнаването, работеща за
американска правителствена организация...
Главният прокурор мълчи
и излиза в отпуск.
Лидерите на основните
политически партии не казват нищо смислено. Парламентарните лидери
- също.
Президентът и
премиерът, които наскоро бързо и обидено реагираха на изказване на
американския посланик, според когото престъпността в България е
„твърде видима“, не успяха да я видят в убийството на прокурора
Колев - и затова не реагираха никак.
Първото следновогодишно
заседание на кабинета е траяло половин час. Не се чу изброените
набързо и вероятно непълно по-горе проблеми да са били споменати.
Докато обаче чакаме
президентът да изрази поредна загриженост за ставащото в Чечения,
по убийството на Колев се изказаха важни публични лица. Според
Димитър Иванов, бивш шеф на Шести отдел и настоящ издател на
„Дума“, убитият прокурор сам „дърпал дявола за опашката“. А Емил
Кошлуков, депутат от НДСВ, в едно от изданията за мокри
журналистически поръчки разказва за прегрешенията на убития и
внушава, че кучето е намерило кучешката си смърт.
Смятам, че президентът
и премиерът мислят същото - след като не могат, не искат или не
намират за необходимо да говорят.
Не знам какъв е бил
покойният, какви и колко големи са греховете му - ако ги е имал,
трябвало е да бъде съден приживе. Не знам и кой стои зад
престъплението. Но знам, че няма държавност там, където
институциите пазят мълчание след показен разстрел на
високопоставен магистрат, - още повече в създалия се контекст, а
ченгета и депутати, които имат властта да формират и манипулират
мнението на публиката, бъркат уличните разстрели с функциите на
съда.
Ако това е състоянието
на България, то утре аз, любезни читателю, мога да реша, че Вие
сте куче и за да го докажа, ще ми трябва само пушка. Вие, разбира
се, можете да направите същото. В такъв случай обаче ни се налага
да приемем твърдението, че България не е държава; България е име
на територия - каквито са западните пространства на Щатите преди
окончателното формиране на държавата в днешните й граници.
България е дивият Изток, който Съединените Европейски Щати ще
трябва да колонизират - ще го направят не заради нас, а заради
собствената си сигурност. От което ще спечелят малцината тук,
които смятат, че човешкият живот е по-ценен от т.нар. „национален
суверенитет“. Територии, ползващи суверенитет, за да могат
населяващите ги да се самоизбиват, нямат нужда от него.