|
|
Неотдавна направихте изложбата “Градът”. Защо се захванахте с
такава “непродаваема” тема, след като хората постоянно го виждат
около себе си и едва ли биха закачили подобна картина и в дома си?
- Не
знам коя изложба е непродаваема и коя е. Големите по размер
картини, естествено не са за домашен интериор, те обикновено
отиват в галериите и обществените зали. Сигурно имате предвид
тематиката, ако добре съм ви разбрал? Според мен за истинския
колекционер няма продаваеми и непродаваеми произведения. За него е
важно присъствието на даден художник в колекцията му с различните
периоди в творчеството му – сини, зелени, червени, реалистични,
абстрактни, дори и с тези, с които е започнал. Познавам такива
колекционери, но те се броят на пръсти. Това хоби е ново у нас,
допреди петнадесетина години единственият купувач беше държавата.
Наистина, покрай селските, морски, акварелни или илюстраторски
изложби които правих, последната е наистина малко по-различна.
Позволих си една безобидна шега с архитектурата, която
действително е най-верният автопортрет на политическото и
обществено време. У нас тя не е ли огледало на две противоположни
политики и възгледи за обществото, като всеки от тях оставя свой
реален отпечатък най-напред върху съзнанието на самите архитекти?
Вярно е, че е непрекъснато пред очите на хората, защото това е
тяхната среда на обитаване, техният бит. Но защо да не се
пошегувам с двата полюса – мизерно панелния и богаташки щурия,
след като плюсовете и минусите и на двата са за наша сметка?
А нито един от поканените архитекти не ми дойде на изложбата!
Преди
години синът ви Филип Зидаров участваше в една творческа група
наречена “Градът”. Там бяха и Андрей Даниел, Греди Асса, Недко
Солаков, Вихрони Попнеделев, Божидар Бояджиев... Може ли в случая
да се говори за влияние не на баща към син, а на син към баща?
- Защо
да не се повлияя от сина си, ако е по-умен от мен? Тази творческа
група за съжаление се разпадна, всеки от членовете й си тръгна по
собствения път. Но темата “Градът” е вечна, откакто съществува
цивилизацията. Можех да сложа и друго мото, но това ми хареса,
защото то покри напълно изложбата. Вмъкнах в нея и хората, които
го обитават, защото не само архитектурата прави един град. Правят
го човеците със своята култура, навици, поведение, реакции. Може
да ви се види смешно, но имаше дори раздел “Кучи времена”. Но с
любов към четирикраките, а не с пенсионерска ненавист. За това
свидетелства картината “Зоомилосърдие” като ехо на тази зловеща
касапница от страна на любимата столична община и нейния вечно
ухилен кмет.
Какво
мислите за ситуацията в страната? Влияе ли тя на художника?
- Как
да не влияе? Тя е направо плачевна, да не кажа безнадеждна. Но
зависи от художника с какви очила гледа на нея – дали с тези на
дежурните медийни “интелектуалци” или със своите собствени. И
най-важното – дали е честен пред себе си. На някои не влияе – на
тези, дето ги чувам да казват: “А, бе хич, биля, не ме
интересува”. Те си стоят настрана, забили са главите си като
щрауси и чакат друг да върши работата като не правят сметка, че с
това си поведение пропиляват бъдещето на цяла нация. Вече не смея
да си купувам вестник – държавата е станала зверилница като в
някой гангстерски филм – всеки ден гърмят бомби, ограбват коли по
магистралите, пребиват с бухалки посред бял ден, удушават
деца ... “Мъжът на годината” трупа рейтинг, а “несменяемите” съдии
пускат доказани престъпници с дузина висящи дела срещу смехотворни
гаранции и фалшиви медицински свидетелства. Отприщиха се като че
ли всички пороци у българина, а те не са нови и са вероятно
неговото истинско лице. Заради суровите предишни мерки е кротувал,
защото ако не е бил генералски или секретарски син, можело е и да
нахрани прасетата в Белене. Верен е упрекът, че съдебната власт в
България е от миналия век. Не можеш да искаш от магистрати, рожба
на тоталитарна и неправова държава, възпитани в доктрините на
Вишински, да се префасонират в правови и да се откъснат от
партийните си пристрастия. Референдумите отново изскочиха на бял
свят. Какъв референдум може да се прави с народ, който е толкова
объркан и обезверен, че дори е престанал да мисли? Що за
неуважение към него, обаче се демонстрира от официални държавни
институции, въпреки декларациите за “почтеност във всичко”? Кой
премиер в българската история си е позволил да не зачете решение
на Върховен съд, а още по-малко на Народното събрание? Кой премиер
е дръзнал да нанесе обида на цял един народ с изявлението, че от
осем милиона души, едва е могъл да подбере петима, достойни да
работи с тях? И забележете – никаква реакция. Мълчат и медиите –
те са заети с Иван Костов, зер наближават нови избори. Човекът,
който извади страната от дупката и от черния списък на рисковите
държави;
премиерът, който спечели доверието на света и започна мъчителните
реформи е обявен ... за злия гений на България ?! Не само за
идеолог, но и за създател на корупцията... Който ако не се беше
появил, хората едва ли не щели да бъдат чисти като ангели. По
ирония на историята други обраха плодовете на черната работа по
прехода. Българинът наистина обича свободата, както е казал
Левски, но да му я поднесат на тепсия. Вижда целта, ясна му е, но
го занимават повече дупките по пътя, който води към нея. И ако те
са повече, започва да пъшка по “Татовото време”. Препълнените
магазини са изтрили от паметта му километричните предколедни
опашки за хляб и замразена пуйка. И за участта си сам си е
виновен.
Готвите ли нова изложба и каква ще бъде темата й?
- Не
мисля още за нова изложба. Първо не знам ще бъда ли жив или пък
ако оцелея, в какъв терен ще нагазя. Дано не се строши шеговитата
призма, през която виждам света, заради целия хаос около мен и
злите и нечестни хора.
Надеждите ви за бъдещето пред Коледа и Нова година?
- Надеждите
ми се стопиха. Не искам да пожелавам, а да подаря на българина
латинската мъдрост:
Age quod agis et
respice finem
– Прави що правиш, за после мисли.#
..............................
*Любен
Зидаров
(78)
е роден във Велико Търново. Учил е в класическа паралелка в
гимназията. Завършил е живопис през 1948 при проф. Илия Петров, но
повече от тридесет години се занимава с илюстрация. Илюстрирал е
почти цялата световна класика за деца, издадена на български, сред
която са автори като Жул Верн, Карл Май, Андерсен, Братя Грим,
Хофман и други, както и “Чичо Томовата колиба” на Хариет Бичер
Стоу. Илюстрирал е произведения и на ред български автори, сред
които са Николай Райнов, Ангел Каралийчев и Елин Пелин. Вече почти
половин век работи върху първия български цветен комикс по
“Островът на съкровищата” от Робърт Луис Стивенсън, който ще
съдържа около 120 илюстрации. Любен Зидаров е работил още плакат и
гоблен, а има и около 20 самостоятелни изложби – живопис. Бил е
председател на Съюза на българските художници от 1996 до 1999
година. Последната му засега изложба през есента на тази година в
столичната галерия “ВедаАрт” носеше заглавие “Градът”.
|