|
Още от ранната си младост Червената планета е обект
на катастрофалнна космическа агресия, смята Оуен Туун от
Колорадския университет. Както научаваме от
CTV.com,
още реди 3,5 милрд. години гигантски астероиди започнали да се
изсипват с всичките си милиони тонове, донасяйки там колосални
количества замръзнала вода, която се разтапяла при сблъсъка с
повърхността. В тези моменти температурата достигала до 2 200
градуса по Целзий.
|
 |
Гигантски порои потичали бурно по сухите
скалисти склонове на планините, прорязвайки в тях циклопски
каньони. В атмосферата се извхърляла разпрашена скална маса и
цялата планета се оказвала за относително продължителен
период от време обхваната от гъста облачност. Предизвиканият
по този начин парников ефект задържал температурата
относително по-висока в продължение на десетилетия, когато
средногодишното количество на валежите достигало до
фантастичния обем от 1 800 мм. |
Постепенното охлаждане продължавало векове, за да се възцари
отново обичайното сухо и студено време.
Най-малко 25 от астероидите са имали диаметър от
100 до 250 км. Връхлитали с упорита настойчивост през 10-20 млн.
Има някаква вероятност живот да възникне в
условията, каквито се установявали на Марс за няколко десетилетия
топло и влажно време вследствие следкатастофичния парников ефект.
Има някаква вероятност живот да възникне и в суровите условия на
сух марсиански студ. Но вероятността да възникне живот, който е в
състояние да оцелее при редуването на тези драматично
противоположни климатични състояния, е изключително близо до
нулата.
Новият прочит на марсианската климатологична
история приключва с нерадостното заключение, че Червената планета
най-вероятно не е могла да стане люлка на някакъв вид живот.
Още инфо
|
