ОЩЕ

06-12-2002

Online от 1 юли 2002

 

Днес, 6 декември

6 декември 2002, 14:45 4

 

Св. Николай станал Дядо Коледа

след като емигрирал отвъд океана

Синтерклаас е раздал подаръците си снощи и днес напуска Холандия, разказва Даниела Горчева

 

Обичаят да се празнува Синтерклаас в Холандия и да се раздават подаръци на децата в нощта на 5 срещу 6 декември – рождения ден на Свети Николай – е много, много стар.

През 1611 в Ню Амстердам, днешен Ню Йорк, холандците празнували своя обичай Синт Николаас. По-късно Синт Николаас е бил припознат като Санта Клаус, който поради бавността на пощата разнасял пакетите с подаръците чак до Коледа. Така започнал да се свързва с Коледа. Постепенно по него полепнали обичаи и персонажи от най-различни култури - елфи, снежанки, елени, шейни. През 1931 година "Кока кола" пуснала реклама, на която две деца подават на Санта Клаус бутилка от газираната напитка, за да утоли жаждата си. Така между атрибутите на добрия старец влязла дори кóлата.

Шведският художник Haddon Sundblom рисува Дядо Коледа, какъвто го знаем сега - весел дебел добряк, облечен в цветовете на кока кола - червено, бяло и черно. Истинският свети Николай е висок, снажен, с достолепна бяла брада, в червени епископски дрехи и епископска шапка със златен кръст на нея.
В Холандия Свети Николай пристига няколко седмици пред 5 декември с голям параход от Испания (предполага се, че свързването на Испания със свети Николай датира от времето, когато мощите на светеца са преместени от Мала Азия в Испания) и цял билюк помощници Зварте Пит (Черен Петър). Носи купища подаръци. Посрещат го с песни, специално създадени за случая: "О, виж кой идва с парахода от Испания..." и др.

Всяка година той акостира в различен град - Амстердам, Мастрихт и т.н. и всяка година

неговото тържествено посрещане от огромно множество деца и родители се предава директно по телевизията и после се обявява по централните новини: “Днес Свети Николай пристигна в Холандия.” След което задължително следва репортаж от събитието.

Синтерклаас...

...и колоритният Зварте Пит

Тази година това стана на 16 ноември. След това Свети Николай обикаля с по-малко корабче градчета или селца, а където случайно няма река, канал или вада някаква (нещо рядко за Холандия), пристига с влака. Като пристигне, прави обиколка на белия си кон из цялото градче, съпроводен от многото свои помощници Зварте Пит, от духовата музика на града, танцьорки-мажоретки и куп дечица с щастливи очи. Помощниците на Свети Николай раздават пепернотен (малки курабийки) и бонбони на децата от едни огромни чували,а лошите ги налагат с тояжка и ги слагат в торбата да ги

носят чак в Испания. Но не съм видяла досега да го правят, явно лоши деца в Холандия няма.

Малко история:

Свети Николай е живял е през IV век, бил е епископ в Мала Азия. За него разказват, че на рождения си ден (6 декември ) раздавал бонбони и сладки на децата.

   

Синтерклаас в средновековни холандски гравюри

През 11 век мощите на Свети Николай са пренесени от Измир (Смирна) в Испания. Свети Николай става почитан в Западна Европа светец. Още през ХІІ век е имало около 3000 малки църкви, чийто патрон е бил Свети Николай, а на територията на днешна Холандия те са били няколко стотици. През 1324 Свети Николай е обявен за покровител на Амстердам (известно е, че той с смята за покровител намореплавателите и рибарите). В града и до днес е запазена Кулата на плача,

откъдето моряшките жени са махали за сбогом на своите мъже и със сълзи на очи са следели стопяващите се на хоризонта кораби, отнасящи моряците в открито море.

На 6 декември кметството на Амстердам раздавало дребни монети, бонбони и малки подаръчета на амстердамските деца. На 5 декември е имало специално шествие за Свети Николай. За него се приготвяли и раздавали специални курабии и др. (спекулаас, меденки, марципан). Преди да си легнат, децата поставяли обувките си пред камината. На другия ден намирали подаръчета в тях.

По-големите младежи и девойки, вече за женене, си разменяли спекулаас и пеперкук - специални курабии –това е било обичай с пожелание за задомяване. Пеели се песни с "двойно предназначение”, в които се влагало и известна доза  еротика.

Когато през 16 век калвинистите се развихрят, много църкви и изображения на Свети Николай са осквернени и унищожени. Светците и обичаите, свързани с тях, са забранени. Въпреки това, в своите домове, хората продължават тайно да празнуват Свети Николай. Така този хубав обичай е бил съхранен. Има сведния, че е бил празнуван дори в семейства на калвинисти (разбира се, не и от фанатиците).
След Френската революция свободата на религията е възстановена и католиците са получили правото да възстановят или да построят свои църкви ( преди това са съществували тайни църкви, скрити в частни домове - една такава “маскирана” църква е запазена в Бегинажа на Аматердам).

Празникът на Свети Николай се завръща в публичното пространство и получава нов импулс. Почти всички песнички за Свети Николай, които днес децата пеят са от 19 век ("Виж, луната свети между дърветата", "Ето, пристига Параходът" "Чуй вятъра между клоните", "О, ела да видиш, какво има в обувката ми", "Синтерклас Капунче" и др.)

Оттогава датира и обичаят да се пишат и четат леко морализаторски стихотворения при получаването на подаръците. В едно такова стихотворение

холандците могат да се изкажат критично си за членовете на семейството си и за близките си, но леко иронично.

Подаръците се струпват около камината. Някой член на семейството ги взема по един, прочита за кого е и го подава на получателя. Той от своя страна прочита първо на глас стихотворението, което Синтерклаас му е написал, иронизирайки лошите му навици и хвалейки го за добрите, а после отваря подаръка. След това се взема от купа друг подарък и го подава на съответния получател и така – докато свършат подаръците.

Подаръците не били просто само подаръци, но и изненади. Например: огромна кутия, в нея друга, в нея трета, после четвърта и т.н., докато се стигне накрая до нещо съвсем дребно, но ценно или просто безумно смешно. Понякога начинът на поднасянето на изненадата бил цяло изкуство.

Свети Николай получил Зварте Пит (Черен Петър) като помощник. Той бил черен, защото слизал през комина, за да оставя подаръците на децата. Традицията повелява той да изглежда като мавър с испански костюм от ХVІ век – три-четвърти лъскави панталони, прекрасни блузи с буфан ръкав и голяма яка-хармоника около врата. На главата си носи средновековна шапка с перо.

Преди няколко години имаше протести срещу комерсиалността и коледната украса на магазините в Холандия още от ноември, след което беше решено - първо украса за Свети Николай и след 5 декември – коледна.

Холандците не си разменят подаръци за Коледа - те правят това на 5 декември, денят на Свети Николай. Всъщност първоначално това е ставало през нощта на 5-ти срещу 6-ти, но днес датата е 5 декември. На 6-ти свети Николай напуска Холандия.

home    top


© 2002 Още Инфо