04-03-2003

Online от 1 юли 2002

 

Начало

Архив 2002

Фотогалерия

Документи

Проектът

Правила

Контакт

 

Вест

4 март 2003, 16:30

Глупостта е лечима,

успокоява ни един от откривателите на ДНК

Един народ на Балканите тези дни заяви кандидатурата си за участие в клиничните изпитания на бъдещата терапия

 

Джеймс Уотсън е един от тримата, на които бе присъдена Нобеловата награда за разгадаване на най-голямата биологическа тайна: кой е носителят на наследствената информация. Според него, глупостта е едно от лечимите заболявания, понеже се предава генетично. Сега той ръководин лабораторията Cold Spring Harbor край Ню Йорк - едно от местата,  където генетиката продължава развитието си половин век след своето истинско раждане. Доколкото глупостта се дължи на

Уотсън (вдясно) и Крик с обемен структурен модел на молекула ДНК

определена наследствена предразположеност, то напълно е възможно да бъде създадена молекулярнобиологична методика за генна терапия на този тип човешко несъвършенство. 10% от хората срещат значителни трудности при опитите да бъдат обучавани и това не се дължи на бедност, липса на "първите седем години" или каквото там досега се смяташе. Става въпрос за органично състояние на мозъчната тъкан, което е обусловено генетично. Ако на него се погледне като на медицински феномен, човечеството скоро ще намери по-ефикасното средство за решаване на значителна част от проблемите си, свързани с равнището на квалификация и социалните диспропорции, които предизвиква това.

Радикално новият подход дължим на един от онези, които откриха що е то ДНК и каква роля изпълнява тази сложна органична киселина в развитието на живите същества.

На 28 февруари 1953 Франсис Крик влязъл в Кембриджската кръчма Eagle и обявил: "Ние разкрихме тайната на живота!" За това свидетелства вторият човек в малкия им равностоен екип - Джеймс Уотсън. 

Изследователи от лондонския King College в продължение на няколко години провеждали експерименти, включващи заснемане на различни субстрати с методиката на рентгеновата кристалография. Една от тях - Розалин Франклин - получила знаменитата днес дифракционна картинка на кристална ДНК. Нейният шеф Морис Уилкинс предоставил на Уотсън възможност да се запознае с това изображение, без да информира самата Франклин. Онова, което видял той, анализирали двамата с Крик. Резултатът от анализа им бил публикуван на 25 април 1958 в Nature.

Двете спирали със свързващите ги бази гуамин, тимин, аденин и цитозин

Накрая Нобеловата премия си поделили Уотсън, Крик и Уилкинс. Към момента на награждаването им за съжаление Франклин вече не била между живите и регламентът, предвиден в наследството на шведския изобретател, я изключил от списъка на наградените.

Половин век по-късно един от четиримата откриватели на тайната на живота твърди, че е открил тайната на глупостта. Предлагаме му поле за клинично експериментиране на бъдещата терапия: на Балканите има един народ, който спешно се нуждае от лечение. Дано в Cold Spring Harbor по-скоро успеят, тъй като през последните една-две години здравословното състояние на този народ значително се влоши, а през последните няколко дни прояви симптоми на тежка криза.

Още.инфо

Начало    Горе


© 2002 Още Инфо