Намира се на дъното насред Атлантика и е сравнима по размер с космическия център в Хюстън, Тексас, научаваме от Ananova. Освен злато, съдържа още сребро и други ценни метали.

Геологът д-р Питър Рон от щатския университет в Ню Джърси е човекът, комуто дължим откритието. Той е поддържник на хипотезата, че металните залежи в океаните не са се озовали на дъното вследствие отмиването им от

континенталните плочи. Просто родината им си е точно там, на хиляди метри под морското равнище. Находищата се създават от многократни вулканични изригвания и трябва да бъдат търсени в близост до действащи или угаснали подводни вулкани. Освен това през пукнатити в земната кора океанска вода се просмуква в мантията, нагрява се до високи температури, обогатява се със солеви молекули и се връща в океанските вани във вид на тъмен пушек, какъвто се стеле от вулканичните кратери. Този пушек наслоява нови рудни пластове върху находищата от изригванията.

Откритата златна планина се е образувала по тази схема в течение на 50 000 години. Д-р Рон не отрича, че има подводни находища, които се дължат на отмити от континентите соли и дава пример с оловото в акваторията на Тайланд, златото край Аляска или диамантите около Южна Африка. Но по негово мнение много повече и по-големи са находищата, които би следвало да бъдат търсени в околностите на подводните вулкани.

Още инфо