Преди 31 години на днешната дата в
атмосферата на Марс за пръв път проникна летателен апарат,
изпратен от Земята - американската сонда "Маринър 9". Това се
случи по времето, когато марсианците продължаваха все още да са
любими персонажи в научно-фантастичните романи. В следващите
години изследователските мисии донасяха от Червената планета само
обезкуражаваща информация, която все по-категорично отхвърляше
дори хипотезата за най-примитивни форми на живот в смразяващите
условия на нейната повърхност. Марсианците напуснаха и
художествените фикции. Авторите на фантастични екшъни пренесоха
родината на извънземните си персонажи извън пределите на
Слънчевата система.
Има или няма въобще някакъв вид
живот на Марс – този спор се водеше доскоро само умозрително и
тезите се обосноваваха с косвени аргументи. Липсваха достатъчно
конкретни данни и поради това тезите и на двете страни бяха
неубедителни. В последните месеци обаче спорът напусна полето на
теоретичните построения и се премести в лабораториите. Това лято
бяха постигнати поразителни резултати от анализа на проби,
изследвани от американски сонди до Червената планета. Неотдавна
излязоха данни от прилагането на нова методика в лабораториите на
НАСА, с което беше поставена точката след категоричното изречение:
Да, на Марс има живот.
Всичко започна преди пет години,
когато в НАСА бяха изпратени проби от метеорит, паднал миналия век
в Антарктида. В тях намериха микрокристали на трижелезния
четириокис, каквито няма в неживата природа. Подобни образувания
има в някои земни бактерии. Те са продукт от специфични
биохимически реакции и са с нестабилна кристална структура, която
за няколко десетки години се разпада. Самите бактерии ги
оползотворяват като своеобразни микрокомпаси, които съдействат при
рецепцията на електромагнитни излъчвания в търсенето на храна или
на друг енергиен източник.
Цялата работа е в това, че
въпросният метеорит е дошъл дотук от Марс. Анализът на
микрокристалите дал възможност да се датира кога са се родили те и
учените с почуда установили, че това се е случило още на Червената
планета. Заключението беше, че най-вероятно на Марс са живели
(а
може и още да живеят)
микроорганизми, сродни с този тип земни бактерии.
Но надеждата бързо бе попарена.
Миналата година подобни кристали на магнетита бяха намерени в
геоложки проби от скални сондажи. Те били от пластове на дълбочина
стотици метри, където са престоели в продължение на милиони
години. Бе направено заключение, че в определени екстремални
условия – високо налягане, крайно ниски или крайно високи
температури и т. н. – такива микрокристали могат да се образуват и
да оцеляват извън живите организми.
За да се реши окончателно проблема,
в НАСА бе разработена система от шест критерия за еднозначно
кристалографско определяне на разновидностите. Методиката бе
наречена Изследване на магнетита за биогенезис (Magnetite Assay
for Biogenicity). Разултатите бяха публикувани наскоро,
а изводите на учените популяризира
Science.
Оказа се, че подземните
микрокристали на магнетита са доста сходни по своя строеж, но
съвсем не са същите като онези, които се образуват в бактериите. В
марсианския метеорит можаха да различат микроструктури от двата
типа кристален строеж – и като този от земните бактерии, и като
онзи от подземните скални пластове. Поне една четвърт от
метеоритния магнетит е от първия тип, т. е. той е могъл да се
създаде само в резултат на биохимическите реакции в някакъв жив
организъм.
Впрочем, следи от живот бяха вече
намерени и на самия Марс. В проби от нейната повърхност бяха
открити молекули хлорофил. Това е зеленото органично вещество,
което прави възможна фотосинтезата – най-важният химически реактор
на живота. Пробите са били взети още през 1997 година
американската сонда “Марс Патфайндър”, но бяха нужни петгодишни
изследвания, за да се направят категоричните заключения.
Две различни вещества с несъмнен
биологичен генезис, намерени в две различни късчета от Червената
планета на две различни места в Слънчевата вселена по два различни
метода – това вече е повече от съвпадение. То е основание да се
сложи край на дискусията. Съществуват марсиански живи организми и
следи от тях даже са конкретно датирани – отпреди няколко десетки
години.
Няма никаква причина да
предполагаме, че точно през последните няколко десетки години се е
развихрил тамошният Армагедон. От което следва и окончателният
извод: на Марс има живот. Точно в какви форми, колко са
разпространени те, как взаимодействат помежду си, как биха
взаимодействали със земните си роднини – всичко това са въпроси,
които тепърва ще търсят своя отговор. Но централният въпрос вече
го е получил. Да, зараждането и развитието на органичния живот не
е уникално земно явление. То се наблюдава на най-малко още едно
място в безкрайната вселена.
На Марс.
Още инфо |