| |
В Брюксел днес започва среща на върха на ЕС, по време на която
лидерите на 25-те страни от бъдещия разширен съюз ще се опитат да
преодолеят разногласията си и да приемат първата в историята
Европейска конституция. Както подчертава пратеникът на РФИ в
Брюксел Доминик дьо Курсел, Франция смята, че не става въпрос на
противопоставяне на две различни виждания за Европа, часове преди
форума, на който се очертава битка между страните-основателки на
обединена Европа от една страна и Испания и Полша, от друга. Париж
смята, че тези две страни, борещи се с нокти и зъби за запазването
на предимствата на Договора Ница, не се застъпват за общия
европейски интерес, а по-скоро бранят националните си интереси и,
което е по-лошо – да образуват блокиращо малцинство. Според
предвидената от този договор система на гласуване двете страни
имат влияние близко до това на големите членки Франция и Германия,
Великобритания и Италия. Полският президент Александър Квашневски
заяви по този повод, че Варшава дори е готова да използва правото
на вето, за да защити своята позиция. Това поведение дразни силно
страните-основателки. Ето защо те се показват по-малко склонни към
компромиси и пазарлъци. По-добре никакво, отколкото лошо
споразумение, смятат те. За да покаже доколко Европа за нея е над
всичко, Франция припомня, че се е отказала от втори еврокомисар и
дори е готова на ротационна система и да няма изобщо свой
еврокомисар в продължение на пет последователни години. С една
дума французите смятат, че на масата е сложен балансиран и
ефикасен проект за функционирането на Европа на 25-те и призовават
партньорите си да не пропуснат историческата възможност –
раждането на първата Европейска конституция. Председателят на
Европейската комисия Романо ПРОДИ е по-скоро оптимист за
постигането на компромис, часове преди срещата на върха. Ето какво
каза той пред микрофона на Кентен ДИКИНСЪН:
“Настроението ми винаги е добро. По природа съм оптимист и
днешният ден не прави изключение, защото много от решенията вече
се споделят от всички. Разбира се, остават нерешени големи
въпроси, но консенсусът е възможен. Мисля, че първо ще има обща
дискусия, след което ще започнат преките срещи, които ще са много
трудни, защото всеки ще разговоря с всеки. После следва
заключението на италианското председателство и гласуване на
текста. Предполагам, че може би ще приключим в неделя. Възможно е
да не постигнем съгласие по някои точки и разговорите да продължат
през следващите месеци. Но провалът не е възможен според мен.”
Председателят на Европейската комисия Романо ПРОДИ пред РФИ.
Ето какво каза белгийският депутат Елио Ди Рупо, член на
европейския Конвент, написал проектоконституцията:
“Нужно е опростяване на европейските закони, които понякога са
направо неразбираеми и улесняване вземането на решения на
Европейския съюз. Този текст трябва да обедини съответните закони,
за да могат европейските институции да заработят по-добре и
по-бързо в цяла Европа. Това беше целта. Истина е, че тази
конституция не е учредяващ, а по-скоро обединяващ документ. Но ако
текстът не е достатъчно обединяващ и обещаващ, то по-добре е да
живеем още известно време на базата на двустранни споразумения и
да чакаме по-добри дни, до момента когато някои правителства ще
имат лидери, способни да превъзмогнат своята национална
чувствителност и понякога национален егоизъм, за приемането на
нещо по-общо и колективно.”
Белгийският депутат Елио Ди Рупо, член на европейския Конвент,
написал проекта за първа Европейска конституция.
Тук е мястото да припомня, че авторът на проекта за европейска
конституция – 77-годишният бивш президент на Франция Валери Жискар
д'Естен, бе избран вчера за член на Френската академия,
най-престижната културна институция в страната, чиято мисия е да
пази чистотата на френския език. Още на първия тур от гласуването
той получи 19 от общо 34 гласа, което източници от академията
окачествиха като лесен избор. Валери Жискар д'Eстен е шестият
държавен глава сред "безсмъртните", както във Франция наричат
членовете на Френската академия. Номинирането му беше рязко
критикувано от писателя Морис Дрюон, който смята, че бившият
президент влиза в Академията по политически мотиви. |
