|
Така се нарича дружество от Дрезден, което
помага на слепи деца от България.
Много или малко пари са 1250 евро? Много, ако
трябва да бъдат събирани от спонсори. Малко, ако срещу тях на
везните се постави здравето на едно дете.
1250 евро - толкова струва средно лечението и
придружаването на едно българче в очни клиники в Дрезден. През
1996 пристигат първите две: осемгодишната (тогава) Деница и
петгодишният Митко страдат от сив катаракт или перде на очите.
Пристигат в Дрезден слепи.
След операция и неколкодневно лечение се връщат
обратно в България - прогледнали. "Чудото" е всъщност резултат
от рутинна за германските условия операция, която обаче по
това време е невъзможно да бъде извършена в България. Ако има
някакво чудо, то то е в готовността на няколко дрезденчани от
дружеството "Децата от изток виждат Европа", решили да помагат
на слепи български деца, въпреки че България отдавна не е във
фокуса на дарителските акции, с които германците са затрупвани
особено сега преди Коледа и Нова Година. България е кандидат
за ЕС, в България се извършват реформи, в България се постигат
успехи - това е впечатлението, което оставят български
политици и държавници, когато пристигнат на посещение във
федералната република. Те рядко говорят за проблеми, за
недоимък, за бедност - това би могло да хвърли сянка върху
заветната цел - ЕС. Да, но така България се изтласква от
категорията на страните, в които хората имат нужда от помощ,
особено, когато стане дума за здравеопазване. Затова е чудо
съзадаването на самото дружество в помощ на слепи българчета.
Идеята е на д-р Марлиз Фолкмер, депутатка от
социалдемократическата фракция на Бундестага. Д-р Фолкмер е от
Дрезден, Саксония. Навремето,преди промените като повечето
източногерманци прекарва отпуската си с България. Личните
контакти и добрия спомен остават и след 1989. Ето какво
разказва тя:
"След промените разбрах, че заради коренно
различните политически отношения и социално-осигурителни
системи връзките, които са съществували някога между клиниките
в България и Източна Германия бяха изчезнали. Казах си, би
било хубаво, да предприемем нещо и да възстановим добрите
отношения между България и Саксония. Много скоро се избистри
идеята да помагаме на деца с очни заболявания, защото със
сравнително малко пари може да се допринесе много." |
