|
|
Тези дни по
един от телевизионните канали беше излъчен филм, в който един от
главните герои е безработен и, за да се издържа, продава
почистващи препарати. По тази причина, обаче, той няколко пъти е
регистриран в полицейските досиета, защото продава почистващите
препарати без лиценз. В тази ситуация резонният въпрос е “Защо?”.
Ако човек
погледне закона за акцизите в България ще установи, че повечето
видове чай се облагат с 40% акциз, а акцизът на кафето е 1.3 лева
на килограм (около 15% от цената). По същия начин бирата се облага
с акциз, а виното не. Логично е отново да се запитаме “Защо?”.
Защо една стока трябва да се облага повече от друга, защо някакви
чиновници имат право да манипулират поведението на гражданите чрез
данъците, защо хората, употребяващи чай или бира да плащат повече
от други хора, които са решили да пият кафе или вино...
Когато
животът се изпълни с абсурдни ситуации, когато традиционните
общочовешки разбирания се отхвърлят от модерното мнозинство на
деня, единственият начин за връщане към здравия разум е сатирата.
Преди повече
от 150 години френският журналист Фредерик Бастиа (а по мнение на
мнозина – сред най-брилянтните икономисти!) пише примерна петиция
от производителите на свещи за забрана на слънцето. Така той
показва какво представляват аргументите срещу свободната търговия
и до какви резултати биха довели, ако се приложат навсякъде. За
този похват се казва, че довеждал до абсурд (reductio ad
absurdum). Но нима истината не е истина навсякъде? Нима
универсалните закони не са универсални точно защото са валидни при
всякаква ситуация? Нима ако по-евтиното китайско месо или турски
домати трябва да се забранят, за да се пазят местните
производители, не трябва да забраним и слънцето, защото е
“нелоялен конкурент” на свещите и електрическите лампи?
Много хора
успяват да видят абсурдите, които ни се предлагат под различната
форма на високи (но не за всички) данъци, регулации на бизнеса или
помощи на конкретни – стратегически или социални – подбрани
кръгове. Но значително по-малко са хората, които биха могли да
използват наблюденията на ежедневната конкретика, за да оспорят
цялостната идеология на държавната намеса в живота на индивида и
дейността на предприемача.
За тях, а и
за всички останали, книгата на Кен Скуланд “Приключенията на
Джонатан Гълибъл”, която от тази седмица е на книжния пазар, е
свеж полъх и морална подкрепа. Както вече писахме, понякога
сатирата е най-добрия метод за анализ на политиката. |
