|
|
Изтичат последните минути от 13
декември, петък. Срещаме се с Васко Кръпката в Американското кафе
на "Стамболийски" 32. Той току що е изкарал две серии изпълнения с
Камен Кацата и приятели. Слиза от подиума в препълненото с хора
централно сепаре и тръгваме към най-звукоизолираната част на
кафето. С нас е и 26-годишният Борис Станимиров, който спонтанно
си спомня първата среща с Васко преди цяла вечност, когато е бил
два пъти по-млад. Разговорът ни започва още преди да успея да
включа касетофона.
Борето: ...аз бях отишъл
заради "Тротил" тогава и чух за първи път "Подуене блус бенд". Ти
имаше една китара, така, много колоритна, нарисувана като с водни
бои, на цветчета...
Васко: А, тогава стана много
интересно. Това беше на Гергьовден 1990. И Христофор Събев беше с
това, как се казва, хоругвата, те му дават едно листче и той като
водещ излиза и ни обявява - "Подуене блус бенд", нали, с Васко
Кръпката, група "Атлас" или не знам още каква група, и накрая
казва тържествено: А сега група "Тротил"! Представяш ли си, отец
някакъв и група "Тротил". Адски смешно. После пред зала "Христо
Ботев" погребвахме един запорожец, и Гошо Минчев беше, имам
снимки, много готино беше, имам значка от тогава на "Приятели на
САЩ", те го организираха. Това май на 4 юли беше ...
- Не, беше през април, Деня на
Земята. Тогава в България за първи път беше отбелязан Денят на
Земята.
Васко: И си спомням, когато
един пич докара една варшава пред мавзолея с последни капки
бензин, по Луканово време беше, бензин нямаше, нищо нямаше. Той я
заряза там, един донесе червено знаме и го натика в резервоара,
друг донесе
бюст на Ленин. И се започна... И
там около тая варшава и въобще около мавзолея стана едно бунище
със стари символи на комунизма. Включително донесоха една кенефна
чиния и сложиха в нея един бюст на Сталин, мисля, че на Сталин
беше, много готино беше...
- А помниш ли кога целият площад
за първи път извика "Долу БКП"?
Васко: Ами горе-долу преди 13
години по това време.
- Утре. На 14 декември.
Васко: Не, днес, вече днес
(показва си часовника - минало е
полунощ).
- Какво си спомняш от този ден?
Васко: Ами Желю каза да се
прибираме. Това "Долу БКП" звучеше едва ли не арогантно, така,
страшно... Ама оттогава ми е един от любимите лозунги. Не съм
съгласен обаче, дето казват, че трябвало да влезем в парламента на
14 декември. Защото тогава енергията ни на хората, които бяхме на
площада, щеше да бъде използвана от Желю Желев, от
петкосимеоновци, от луджевци, просто няма и една светла личност,
която тогава е предвождала СДС. Всичките излязоха ченгета и пишман
политици.
- Тринадесет години продължаваме
да говорим същите неща, които тогава искахме да бъдат чути. Какво
все пак се промени през това време?
Васко: Промениха се много
неща, все пак. Аз и сега с двете си ръце пак се подписвам под
текста на песента "Комунизмът си отива". Ами фактът, че се
намираме в едно американско частно заведение... Преди нямаше
частни заведения, нямаше частни магазини, наченки нямаше на частен
бизнес. По улиците имаше само запорожци, варшави, лади и москвичи,
тук таме вартбурзи. Много неща потръгнаха. От друга страна не мога
да си обясня защо българинът, когато е под робство, е по-нисък от
тревата, а когато е свободен, не можеш да му затвориш устата.
Българинът стана арогантен, злобен, навсякъде цари пошлост във
взаимоотношенията между хората. Помня, преди сме стояли по два
часа на опашка за хляб, чакаме на студа и хлябът свършва, докато
ти дойде редът, а ние продължаваме да се бъзикаме, да се
шегуваме... Тогава се радвах на духа на българския народ - че умее
да се надсмее над своята нищета, да се издигне над нея и това да
му даде сили да се пребори. Това се промени, за съжаление.
- Преди почти шест месеца имаше
един вестник, който много хора четяха, той спря да излиза. Сега
научаваме, че ще започне да излиза друг. Имаше и
инициативен комитет, който
апелираше за създаване на такъв нов вестник. Ако не се лъжа, ти
също беше в него. Другата седмица ще започне да излиза вестник
"Избор".
Васко: Чух, говори се за
това. Как се казва?
- "Избор".
Васко: Не знам, някой каза,
че щял да се казва "Седмица". Цоня Събчева щяла да го прави.
- Мислиш ли, че е необходим
някакъв вестник, който е свързан с партията СДС?
Васко: В България е толкова
мощна червената вестникарска пропаганда, че един вестник на СДС не
би могъл да свърши работа. Трябват поне 20 демократични вестника,
за да има баланс.
- Да им пожелаем успех на
колегите от "Избор".
Васко: Нега има повече десни
вестници. По целия свят сериозните вестници са десни. Левичарските
са жълти или просташки вестници.
- Как си го обясняваш?
Васко: Масата има нужда от
лъжи, от жълти простотии. А сериозните хора си бачкат, гледат си
бизнеса, изкарват парите, а вестникарството също е бизнес, как
един пролетарий ще направи сериозен вестник? Успелите хора правят
вестниците.
- Бихме ли могли да кажем, че
успели хора правят медии и в България?
Васко: Една от любимите ми
медии - вестник "Про и анти" - виждам, че Станилов няма нищо общо
с разни червени велможи като тошотошевци и разни други, няма място
за сравнение. Според мен в България вестниците се правят под
диктовката на Москва.
- Тошо Тошев получи орден "Стара
планина" преди няколко дни. Той успял човек ли е?
Васко: В очите на Путин може
и да е много успял, в моите очи - не.
- Но вестникът му е
най-продаваният у нас. Това успех ли е?
Васко: Че в нашия бранш
най-много албуми продава в момента Мишо Шамара, но това изобщо не
означава успех.
- В "Още инфо" от 1 юли досега
излязоха 18 публикации на Иво Беров в неговия си жанр. Може би
изобщо не биха били написани тези текстове, ако нямаше
възможността да бъдат публикувани поне тук. Само някои от тях след
това бяха препечатани и в други издания. Най-сетне те излязоха в
книга заедно с текстове, писани от Иво по-рано и публикувани още в
"Демокрация". Тя се продава много добре. Как си обясняваш
обстоятелството, че такъв автор, когото читателите харесват и
купуват, шест месеца няма работа?
Васко: Иво Беров е един от
най-уважаваните от мен хора на перото в България, след като Ани
Дръндарова, Бог да я прости, и тя успя да издаде една книга...
Много ми се иска хора като Иво Беров да не се предават, в никакъв
случай. Това, че не го публикуват, не го издават, изобщо не ме
изненадва, защото бате Гошо Минчев също си направи книгата
самиздат с помощ от приятели, има шест албума, издадени по същия
начин - с помощ оттук-оттам, от фондация "Бъдеще за България"
най-много му помагаха, та излязоха няколко албума... Нищо не ме
учудва, пазарът е пълен с какви ли не простотии - и като книги, и
като музика... Сериозен и толкова дълбок човек като Иво Беров не е
за тоя пазар. На честните, на достойните хора в България е обявена
война. Като говорим за него, за Гошо Минчев, питам ги аз къде са
тия хиляди хора, къде са тия стотици хиляди, които гласуваха за
СДС, ти ме питаш за Иво, аз ти отговарям с въпрос: познаваш ли
някой от тях, който си е купил албум на Гошо Минчев? Почитателите
на Кондьо отиват и дават там колко лева, той е продал 200 000
диска. Официално е продал над 200 000, без ментетата. Аз съм
продал 2 000... Защо е тая разлика? Аз си купих албума "Нека бъде
светлина", сигурно я знаеш тази песен, купих си го преоценен за
петдесет стотинки. Аз ще ти го покажа, имам го вкъщи. Това
означава, че тая касетка е стояла в магазина на Красно село, има
един такъв за касетки, стоял е четири години...
Исках България да е свободна страна
и да има пазарна икономика. Продукцията, която аз произвеждам като
музика, да иде на пазара и там да получи оценка. Така и направихме
- и аз, и Ваня Костова, и Валди Тотев, и Кирил Маричков... И сега
не знам, те са на пазара, в мазетата на Орфей мюзик и аз не смея
да попитам дали са продали нещо. Може би имат други потребности,
не им стигат парите на хората, но все пак...
- Значи след тринадесет години
преход хората нямат пари за хубава музика?
Васко: Не се сещат, не се
сещат. Имат компютри вкъщи, не карат москвичи, не са бедни. Но за
музика да дадат пари не се сещат.
- Имаме читатели на "Още инфо",
които са
извън България. Какво би казал
специално за тях?
Васко: Знам защо са извън
България и ги разбирам. Тази страна е все по враждебна към хора
като нас. Честността и достойнството се срещат все по-рядко.
Честните и достойните ходят с наведени глави, перчат се
далавераджиите и мафиотите с по десет-двайсет висящи дела,
пристъпват бодро по улиците и имат самочувствие. Българският народ
е в духовна деградация. Аз нали работя с хората, така да се каже,
усещам тези неща. И за това пожелавам на читателите на "Още инфо",
които сега са в чужбина, да не забравят и да не губят своята
човещина, тя е необходима на България.
Става от масата, защото го викат на
сцената. И след минути оттам дочуваме: "Нека бъде светлина-а..."
Чуйте песента и вие.
Още инфо:
Подуене блус бенд,
playlist.mp3 |