|
|
Уважаема
госпожо,
Прочетох
с голям интерес статията на Морийн Дауд "Варшавският
договор на Буш", публикувана на 26 февруари 2003.
Предполагам, че авторката е направила подробно проучване за
България (осланяйки ce на надеждни източници като филма
"Казабланка") и се чувства компетентна да даде авторитетно мнение
за това кои са българите и как трябва да се отнася към тях
останалият цивилизован свят и най-вече САЩ.
Донякъде
е учудващо обаче, че важни факти за тази иначе незабележителна
страна са убегнали от всевиждащия взор на Дауд. Един пример -
докато френската полиция на Виши организира превоза евреи към
лагерите на смъртта, различни загрижени български обществени сили
полагат усилия да спасят своите съотечественици, в резултат на
което немските планове за изпълнение на "окончателното решение" са
осуетени и всички 50 000 български евреи преживяват войната. Друг
пример - след 1989 българското мнозинство и турското малцинство в
България поддържат етнически мир и сътрудничество, превръщайки
страната в най-стабилната демокрация на Балканите. И още един - по
време на Косовската криза през 1999 българското правителство оказа
неоценима тилова и дипломатическа помощ на международните сили,
стремящи се да сложат край на избването на етнически албанци. Би
било желателно изказванията на Дауд по привидно лесната тема за
България да бяха включили някак и тези факти. Но може пък и да сме
надраснали времената, в които осветляването на сложността на даден
проблем минаваше за първокласна журналистика. Дълбоките съвременни
мислители като Дауд изглежда смятат, че обременяването на
читателите им с противоречиви подробности може евентуално да
застраши яснотата и точността на авторските послания.
А какви
всъщност са основните послания на Дауд? Първо, че е лесна работа
да схванеш същността на това, което някакви заблудени индивиди
може да смятат за сложен предмет - “българите”. Дауд характеризира
този особен биологичен вид като "подмазвачи" и "дебеловрати",
които заслужено били "последната дупка на кавала" тук. Нейната
милостива сдържаност в това отношение, разбира се, трябва да се
оцени - в края на краищата, тя спокойно можеше да добави и
"проститутки" и "смърдящи убийци". Поне в някои кръгове в Америка
такова отношение към цели народи може да приеме за опростителско
клише и дори за малко невъзпитано. Но Дауд не се смущава от такива
съображения - това, че може да има и “българи”, които всъщност са
се съпротивявали на комунистическата тирания и са лежали дълги
години в затвора, или “българи”, които пишат музика и поезия, или
“българи”, които са просто “нормални”, несвързани с политиката на
правителството си - това не е възглед, който тя изглежда готова да
приеме.
Второто послание е: правилата на дипломатическия
протокол са направо невъзможни, защото май изскват и на лидерите
на смешно малки страни да се оказват същите почести, каквито на
отечеството на Жан-Пол Сартр. Защо наистина пред Белия дом трябва
да има почетни караули и кортежи, когато гостът представя само куп
чуждоземни, причудливи същества, чиято принадлежност към човешкия
род, що се отнася до Дауд, не е окончателно установена? Наистина,
можем да я разберем по този въпрос. Може би тя трябва да са свърже
с ООН и да сподели с тях идеята, че светът сигурно би станал
по-добър, ако Съветът за сигурност утре реши дипломатическия
протокол да се прилага само за постоянните му членове, може би с
известно изключение за страните, чието вино Дауд намира за
"наистина превъзходно".
Третото
и последно послание, което тази статия възвестява, е, че малките
страни трябва да бъдат изолирани, докато просветените,
цивилизовани и безкрайно проницателни лидери на големите страни се
радват на компанията си в ограничен кръг, отпивайки хубаво винце
от какъвто и да е произход и решават световните дела. Според Дауд
страни като България, независимо дали са населени от добри или
лоши хора, трябва да бъдат изключени от това решаване. Америка
трябва да се занимава само с равните си и да се отнася към
останалите с презрението и ледения сарказъм, с които е просмукана
непростимо злостната статия на Дауд.
Има,
мисля, два възможни начина за оценка на нейните послания Можем да
кажем, че американското обществено мнение вече е узряло
достатъчно, за да прегърне възгледа, че светът е пълен със страни,
напълно заслужаващи пренебрежение и подгравка и следователно
американската външна политика трябва да се насочи единствено към
отношения със страните със законни претенции за величие. Или, от
друга страна, можем да заключим, че медийните корифеи, доминиращи
съвременния публичен дискурс, заслепени от партийни страсти, са
хронично предразположени към смехотворно опростенчество и груба
нечувствителност. Надявам се, че поне част от читатели на вестнка
Ви ще намерят последната интерпретация на колонката на Дауд
по-убедителна.
С почитания:
Венелин Й. Ганев, етнически българин,
професор по политически науки
в Университета Майами, Охайо |
