|
Така след Първата световна война
нейните лидери не се оказват на висотата на ситуацията и се
нахвърлят върху победените толкова брутално, че маршал Фош бърка
само с няколко дни в предсказанието си след Версай: “Това не е
мир, това е примирие за 20 години.” Следва, разбира се,
безогледната реакция на Германия и ето ви втора война.
Германия, разбира се, е страна на великите
постижения – когато рече да ви направи война, тя няма равна. Ето
ви срината Европа.
Колкото кресливостта на френската политика е
по-голяма, толкова по-малко нещата зависят от Франция.
Версай е невъзможен без САЩ. Само че вместо
справедливите точки на Удроу Уилсън, там доминират патетичните
речи на Клемансо и безобразното маскиране на грабежа и унижението
на победения, забъркани с приказки за на международните ценности,
Обществото на народите и пр. (Да не забравяме, че вината на
Германия за Първата световна война е равна, но не по-голяма от
тази на останалите). А уважението на народите към международните
ценности естествено е нулево, поради което и почвата за развитие
на националистическите идеи между двете войни продължава да е
благодатна.
Когато наложеното международно статукво се
пропуква, изгрява крилатата фраза “Гаранция - Франция”. Колкото и
напориста, толкова и неспособна да играе ИСТИНСКИ, да озапти
немците своевременно и да поправи поне малко от направеното,
Франция е пометена и трябва да чака не друг, а САЩ да й свършат
работата в Европа.
Горното показва, че Франция, родината на
най-великите идеи, отдавна е стигнала дотам, че да издига тези
идеи само и единствено когато това е в неин, и то в най-циничния
смисъл на думата, интерес. Никога друг път, само тогава. А когато
се прави на играч, Франция е знаменосец на истинския, безогледния
политически цинизъм. Ето днес, по някаква причина, тя е против
това САЩ да нападат Ирак. Когато по някаква трета причина други
едни малки държави са за съдействие на САЩ, ето ви френска
патетика в действие. От президента на тази иначе наистина
забележителна в много отношения страна вие можете да чуете
квалификации на страни и народи като “инфантилни” или пък заплахи,
че Франция ще ПОПРЕЧИ на разширяването на ЕС.
Когато Паул Расмунсен четеше словото си по повод на
разширяването на Европа, при думите “Our
new
Ewrope
is
born!”,
физиономията на Жак Ширак изрази ясно отношенето му към казаното –
поне за тези, които я видяха.
На 19 февруари това изражение
прозвуча и в думи.
И
срещу какво бяха насочени те? Срещу разширяването на ЕС. Срещу
разпространението на западната цивилизация на Изток. Срещу
големите надежди на малките народи най-сетне да се върнат там,
откъдето бяха изтръгнати. Срещу голямият ход на положителната
тенденция.
И това защо?
Заради един близкоизточен
хитлеро-сталинец.
И как?
С арогантност,
каквато знаем от
малко политически традиции.
«Старата Европа» - това е онзи размирен континент, в който на два
пъти за един век арогантният национален егоизъм произведе световни
касапници. И на два пъти трябваще да се намесят Съединените щати,
за да осмирят арогантните националисти.
Днес реалностите са нови. Налице е вече и «Новата Европа».
Трагикомично е, г-н Ширак, но светът не се върти около Франция и
Париж не е негова столица. (“Толкова по-зле за света” е казал
авторът на Парижката история, но това е факт).
Ако страните в преход наистина искат своя прогрес, те ще го
постигнат - със или без Франция.
Всички те имат само един полигически и икономически шанс –
безрезервен съюз със САЩ!
|
