|
|
13 години след онзи паметен 14 декември 1989,
когато гражданите обградиха парламента и поискаха нов обществен
договор, продължаваме да се питаме: кои са главните причини за
сбърканите български обществени работи?
Отговорите са много, но несъмнено един от тях е конституцията от
1991.
Чрез нея беше запушен изходът на прословутия тунел,
в края на който толкова години чакаме да се появи заветната
светлина. Децата от онова време пораснаха, някои от тях вече
заминаха на Запад, други се стягат да ги последват. А онези, които
остават, се чувстват объркани и угнетени от липсата на
перспектива, празнодумството на т. нар. елит и непрекъснатата
повторяемост на грешките. “Целите сме изгорели от парене и пак не
знаем да духаме”, бе забелязал Левски преди повече от 130 години.
Може би вече е време да се стегнем и да поемем в
ръцете си своята съдба. Това, което можем да направим, да го
направим. Онова, което не можем, да се опитаме да принудим онези,
на които плащаме да го вършат, но не го правят.
На втората дискусия на граждански комитет
“Четиринайсти декември” снощи стана ясно, че Конституцията от 1991
е заложила много мини по пътя на прехода. Естествено, няма
съвършени закони, но грешките на този не са поради неопитност или
бързане. Тъкмо обратното – големият опит в демагогията на бившите
кадри на режима направиха този документ опасен за българското
общество. А бързането бе, за да не се усети другата страна на
договора – обществото, какво му готвят. В тази връзка Крум Славов
вчера каза: “Новородените Съединени американски щати приемат
своята конституция точно 12 години след обявяването на
независимостта си, приключвайки по този начин прехода от
колониално законодателство към законодателство на суверенна
държава.” Г-н Славов припомни думите на Иван Иванов, наш
сънародник, който в момента живее в Упсала, Швеция, казани дни,
преди да бъде отворено шампанското в чест на новоприетата
конституция: “Проектът за нова конституция на България е един
скандален провал. Ако този проект бъде приет от комунистическото
мнозинство на българския парламент, подпомогнато от
отечественофронтовски настроени опозиционни балансьори, това ще
означава, че само след броени години, така необходими на някои
сили спонсори на проекта, България ще трябва пак да изработва нова
конституция, да променя законите си и отново да твърди пред света,
че тя наистина, а не наужким е прегърнала идеите надемокрацията.
Тези години обаче ще струват много на обикновения български
гражданин. Евентуалното продължаващо галопиране за приемане на
всяка цена може да се обясни само като съзнателно желание на едно
мнозинство от народни представители да забави процеса на
демократизиране на отечеството ни, причинявайки непростими вини на
неговите изстрадали граждани. Проектът, обсъждането и гласуването
на конституцията е най-крещящото зло, което трябва да пробуди и
последните спящи, глухи или наивни. Този парламент, 7-ото Велико
народно събрание, няма елементарната способност и кадърност да
приеме един достоен основен закон за нашата държава, общество и
граждани, предназвачен да служи десетилетия напред. Този парламен
трябва да си върви незабавно.” Пророчески думи.
Нека си припомним и гладната стачка на 39-те
депутати от СДС. Пророчески акт на хора, разбрали измамата,
независимо че измежду тях имаше и слухари. Но нито думите, нито
делата успяха да стреснат заспалите и оглушали българи.
Тринайсет години по-късно българското общество
продължава да дреме. Защото конституцията, както ще стане ясно от
разговора по време на дискусията, е нещо повече от набор основни
постулати, по които се градят правилата на държавата. Тя има
особено значение за личния живот на гражданите и може да го
промени по един драматичен начин. Конституцията, глупако! После,
ако не заспим отново, ще дойде и икономиката.
Още.инфо |
