|
|
Водещ: Как може да се разглежда българската позиция по
кризата в Ирак, след като духът й беше потвърден от решението на
страните от ЕС?
Ф. Димитров: -
Вече може да се говори за европейска позиция. В крайна
сметка, след доста сложните действия на някои от европейските
държави, нещо подобно се роди и е отрадно, че България се оказа
страна, която правилно си е преценила нещата и в крайна сметка
нейната позиция е много близо до позицията на здравия разум, която
беше възприета и в Европа.
Вече
се обсъжда втора резолюция на Съвета за сигурност на ООН за Ирак,
която вече да разрешава използването на военна сила за
разоръжаването на Багдад. Виждате ли възможност в тази ситуация
отново българската позиция да стане обект на нападки и критики?
- Вижте, българската
позиция не е станала обект на нападки и критики поради свои
недостатъци, тя стана обект на нападки и критики поради нечии
чужди недостатъци. Доколкото това е така, човек никога не може да
има гаранцията, че недостатъците на други няма да се проявят
отново, но мисля, че не това трябва да бъде нещото, което да
определя българската позиция и в този смисъл, мисля, че нямаме
никакви основания за притеснение.
От
какво трябва да се определя тя?
- От същите принципи, на
които беше базирана и до сега и които, най-общо казано, се свеждат
на здравия разум. И мисля, че в това отношение ние се показахме
като страна, която може да оцени тези принципи. Ние сме една
страна, която е член на Съвета за сигурност и като такава носи
сериозни отговорности, които аз се надявам, че ще можем безупречно
да изпълним. А ролята на една страна член, макар и непостоянен, на
СС в момента е да търси онези решения, които, от една страна, да
могат да доведат до повече единение, отколкото разединение в
международната общност, но, от друга страна, и това е не по-малко
важно от първото, да доведе до превес на гласовете на здравия
разум над някои други гласове. България може да направи доста в
тази своя роля на държава член на СС, ние имаме всичките ресурси,
имаме една ясна национална позиция, имаме хората, които могат да я
отразят по един достоен начин, имам предвид и външния министър, и
посланика в Ню Йорк, и мисля, че при това положение на нещата няма
основание за притеснение. |
