|
Ритуалната зала “Триадица” снощи се пръскаше по шевовете половин
час преди началото на срещата с Иво Беров и Васко Кръпката - двама
от онзиденшните 64 учредители на Гражданския комитет "14
декември". Две години след като Гошо Минчев ни напусна, срещата
започна с негова песен.
Борис
Станимиров
– областен секратар на СДС- София представи гостите:
-
Всички познаваме журналиста Иво Беров и музиканта Васко Кръпката –
те не се нуждаят от представяне. Днес искам да представя
седесарите Иво Беров и Васко Кръпката… В американския
политологически жаргон републиканците се делят на ястреби и
гълъби. Ние тук сме от ястребите в СДС... (бурни овации)
След
встъпителни думи от двамата гости, думата взеха хората. Още от
първите изказвания прозвучаха широкоизвестните критики към
ръководството на СДС – че се държи вяло, че “го няма никакво”, че
не възприема идеи “отдолу”... Повтори се шеговития епитет
“паркетна”, за да бъде определена нерешителната политика на
партията, като тази оценка срещна видимото одобрение на залата.
За да
защити шефовете си, енергично и припряно се намеси областният
секретар:
-
Снощи тук на този стол седеше Надежда Михайлова. Трябва да знаете,
че голяма група хора в областния съвет се опита да отреже правото
на редовите членове на СДС да участват с гласа си в подреждането
на листата за общински съветници. Нещо повече, областният съвет
гласува общинските първенци да подбират кандидатите. Добрата
новина е, че НИС реагира моментално и свика служебно областния
съвет на София. Снощи в тази зала, госпожа Михайлова категорично
заяви, че в СДС ще има демокрация и кандидатите – сега за общински
съветници, после и за депутати ще се номинират от хората - на общи
събрания. Лидерът се изправи с авторитета си срещу страховете на
апарата и убедително защити позицията, която знам, че споделяте и
която от днес е решение на НИС. Лесно е да се критикува
ръководството, но не е коректно. Защото снощи Надежда Михайлова
показа, че с практиката в СДС да се прави политика апаратно и на
тъмно е свършено, че нещата наистина се променят! И аз ви
призовавам: вместо да критикуваме отстрани, активно да подкрепим
промяната! След седмица НИС започва срещи с всички общински
организации на СДС в София – ще имате информация и възможност да
си кажете мнението.”
Дали
пък в СДС най-накрая не започват да се случват добри неща и
заклинанията за отваряне, изчистване и нов стил са на път да
придобият реални измерения? Бурната реакция на залата еднозначно
показа, че ако още не е така, то поне би трябвало най-сетне да
стане. И обърна характерната напоследък за подобни събирания
критикарска унилост в оптимизъм.
Иво
Беров:
-
Обикновено готините хора като вас предпочитат да седят по
настрана, за да не реши накой, че се натягат за постове. Днес не
бива да е така. Какво ще стане със СДС зависи от вас и от
активната ви позиция.
Васко
Кръпката:
-
Снощи ме срещнаха едни непознати хора на улицата и ме питат: Какво
става бе, Кръпка, ще го бъде ли това СДС, няма ли да го бъде? Ако
знаех, че днес ще бъда пред такава препълнена зала и ще чуя тези
неща, щях убедено да им кажа ”Ще го бъде!”.
Изговориха се още много неща – за спирането на вестник
‘Демокрация”, за недостатъчната информираност, за премиера, за
Димитър Цонев, за гражданското общество, мафията, съдебната
система… и неизбежния въпрос за Иван Костов.
Станимиров:
- След
като в началото се съгласихме, че сме ястреби, мисля че е крайно
време да счупим още една звукова бариера и да произнесем гласно и
отчетливо, че ние сме костовисти (залата избухна) . И нека никой
не ни внушава, че това е нещо лошо. В най старата демокрация –
Англия, в най-традиционната дясна партия – Консерваивната,
твърдолинейните консерватори с гордост наричат себе си тачеристи.
Няма нищо по - естествено от това, привържениците на политическия
стил “Костов” да се наречем костовисти!
(залата отново избухна в бурни и продължителни аплодисменти).
Вили
Кавалджиев:
- От
името на музикантите, които винаги сме пяли и отново ще пеем за
вас искам да кажа, че за предстоящите избори се готвим да тръгнем
по страната и с песни и слово ще победим завърналия се страх в
душите на хората. Симеон Борисов Сакскобургготски е една от
мрачните фигури в българската история!
Срещата завърши с последната песен на Гошо Минчев. И седесарите си
тръгнаха с надеждата, че СДС все пак може и да го бъде.
Още.инфо |
