Е. Александров:
...Желая
да дам още един пример за ляв и десен подход към даден проблем. Да
допуснем, хипотетично, че една партия си поставя за цел да
се
развие
силно продуктивно селско стопанство и
страната
да
стане основен доставчик на храни в даден регион. Добре. Тази цел
може да се нарече “национална аграрна програма”. До тук няма
никакъв уклон към “ляво” и “дясно”. Дали е лява или дясна ще
проличи от средствата които предлага за постигане на тази крайна
цел.
Ако
тази партия предложи
да
се създаде централно
планирано и ръководено селско стопанство,
земята
и всички селскостопански средства да се национализират,
да
се създадат
огромни АПК-та с държавно подпомагане и
се
въведе
научно планирано земеделие с най-широко използване на механизация,
да
се
се създаде широка напоителна система
с държавни средства, да
се назначат специални групи от агрономи, ветеринари и селекционери
които
прилагат квалификацията си на щат и
без вътрешни противоречия
помежду си...
Това е
левия подход. Ние го видяхме реализиран и знаем крайния резултат
-
беше
признато
дори в доклада на Петър Младенов. Този доклад е почити секретен в
момента,
защото съдържа една колкото и мека, но все пак реалистична
преценка на нашето селско стопанство до 1989,
когато
внасяхме картофи от Полша и лук от Испания. Не защото са
по-евтини и на дъмпингови цени, а защото не могат да се
произведат в Бъгария в необходимите количества !!
Ако
тази партията предлага да се организира фермерско стопанство,
като
за целта създаде необходимо законодателство, осигури
се
по-лесно кредитране
и застрахователни процедури,
гарантира се
справедлива и бърза съдeбна система,
възможности за необходимите услуги,
ако
стимулира
конкуренция и инициатива
при
фамилно
фермерското селско... Тя
е дясна. Това ние виждаме това в САЩ където около 2–3 процента
изхранват цялата страна и голяма част от света.
Този
пример е много лесен и отново съзнателно малко идеализиран. Но
същия тип разсъждения трябва да прилагаме и към партиите на Льо
Пен и Хайдер. След като се определят крайните им цели, да се
проследи какви средства се предлагат за постигане на тези цели. В
предишния постинг проследихме,
че те предлагат “леви” средства – централизиран държавен контрол и
администранивни мерки. Приемането,
че политически лидери като Льо
Пен и Хайдер са леви,
е доста неочаквано за доста хора, защото непрекъснато се твърди
обратното. Тук трябва да се признае фактът,
че хората с леви възгледи и предпочитания уважават организациите,
склонни са на творческа самодисциплина и приемат, като нещо
естествено, наложеното
отвън поведение. По-голямата част от
европейската
преса е левичарска и тя охотно повтаря обвинението, че крайният
национализъм и ксенофобията са “крайно десни прояви”,
въпреки
че няма логични доводи. Това е част от политическта борба в
Европейския
съюз.
По-голямата част от населението в ЕС не приема
ксенофобията.
Сама по себе си тя няма окраска “ляво-дясно”. Когато левите партии
в ЕС се обявяват срещу ксенофобията, те заедно с това
обявяват
ксенофобията
за
крайно десна
и с това целят да нанесат ущърб на политическия опонент. Докато
истината е точно противоположна. Партиите,
които
приемат
ксенофобията
(Льо
Пен и Хайдер),
в своите програми са леви. Тогава защо десните партии не повтарят
това непрекъснато? Въпрос на манталитет. Хората с десни възгледи,
в
мнозинството
си, са
творчески личности и цялото им усилие отива в техния бизнес. Те
поглеждат с иронично презрение тези натрапчиви внушения и с вяра в
разсъдъка на нормалите хора продължават нататък.
Уточняването на понятията
е необходимо,
за да се комуникира с по-голяма степен на разбиране,
когато се дискутира положението в България. Трябва да се каже
веднага, че
у нас
няма предпоставките за реализиране на естествения смисъл
в
понятията
“ляво” и “дясно”.
В периода 89–97 те
нямаха адекватен смисъл в България и единственото им смислено
използване беше само като асимптотика. След това те започват да
добиват смисъл, но само частично. Това, че тези понятия нямаха,
пък и
сега имат само частичен
смисъл в България, е в основата на серия недоразумения (някои
особено вредни) при политически контакти с партии от ЕС. Например
идват от официални представители на леви партии и в България се
срещат с “ръководители” които се наричат официално и непрекъснато
“леви”. И така контактуват с
босовете
на откровено криминално-стопански групировки, като по този начин,
без да осъзнават, ги легитимират (приемам
най-извинителната версия:
правят
го неосъзнато).
Има още
една особеност на
левите
сили в ЕС. Точно
поради склонността си към организация,
те са наложили като практика демонизирането, омаловажаването и
компрометирането на всички ярко изявени десни политически лидери,
които с държавническата си дейност са допринесли най-много за
разобличаване на измамите и опсностите от левите идеи: Джоузеф
Макарти, Роналд Рейгън, Маргарет Тачър, Хелмут Кол... Преди
няколко дена имаше статия в която се казваше че М.
Тачър е толкова мразена
в Англия,
че условие за политически успех е да се дистанцираш от нея!
Остава
най-трудната част
– анализ
на положението в България, но по такъв начин, че да се стигне до
осъзнаването и предприемането на реалистични стъпки към
подобрение. Понякога имам чувството, че анализите за положението в
България представляват нещо като литературен конкурс: Кой
най-добре и с най-сполучливи изразни средства ще опише сегашното
положение в България ...
...Винаги
съм се учудвал колко са вредни за естествения и адекватен поглед
към икономиката на обществото детските приказки за "Хитър Петър".
Вечният сюжет е следният: Хитър Петър е беден, самичък
и скита от село на село. Среща разни богати хора: чорбаждии,
ханджии, търговци и т.н. Възникват разни
конфликтни ситуации и хоп, Хитър Петър, с блестящ и
хитър ум, е победител! Той ги надхитрява блестящо и продължава пак
така, сам и беден до следващата среща...
Но съществува
и
следният въпрос: А защо Хитър Петър,
след като е толкова умен, след като във всяка сделка и разговор е
блестящият интелектуален победител, е беден, без постоянно и уютно
жилище? Лошо ли е човек, като има такъв блестящ ум и находчивост,
да не го насочи в полза на себе си и на общаството? Да има голяма
и хубава къща, добро и многолюдно семейство, да осигури добро
образование на децата
си, да създаде голям, честен и полезен бизнес?
И после, тези, "богатите", тези които имат добър бизнес големи
къщи, много добре гледани деца и т.н.
от
къде имат всичко това? Та нали при закачките с Хитър Петър те
се проявяват като
безкрайно
по-тъпи
спрямо него? И след като са жалки в интелектуално отношение спрямо
Хитър Петър, как са създали това благосъстояние? Сигурно с тъпота,
кражби, насилие и смъкване кожата на аргатите?
В
англосаксонската литература е точно обратното. Хитър Петър е този,
който успява сам, честно и благодарение на своите качества да се
издигне в обществото. Мързелът, тъпотата и необразоваността са
неща които водят до бедност и много ниско социално положение!
Там
паралелът
на Хитър Петър е "Хитър Форд". Сетил се е да създаде конвейер
за произвоство на автомобили. Работата
там
е разделена на голям брой последователни прости оперции,
които могат да се извършват от работници със съвсем малка
подготовка. Произвоството е бързо, евтино и "социално": създава
работа на много хора без висока квалификация. И като резултат
"Хитрият Форд" е това което е: Хенри Форд!
Правилната нагласа за живот в свободно и конкурентно общество
започва още в детството. Мисля,
че
на
вредното влияние на тази колекция анекдоти
за
Хитър
Петър трябва да се прпротивостои.
Б..:
За съжаление нашите фолклорни герои като Хитър
Петър са продукти на едно полуфеодално патриархално време. Те имат
своите аналози и при балканските ни съседи, така, че това
определено е резултат на социално-иконимическата незрялост, а не
на някаква национална специфика. Подобна е и ситуацията с героите
в българската литература. Единственото позитивно изключение, за
което се сещам в момента е банкерът
Ат. Буров и то в произведения,
създадени след
1989-а.
Как ли
изглежда успехът и ценностите, които водят до него за зрителите на
най-гледаното тв-шоу в България, след като Слави Трифонов показва
почти 100% артисти
и
спортисти, полицаи, политици и държавни чиновници.
Ния:
Да
не забравяме и
Андрешко,
който има ореола на национален герой, защото е набутал бирника в
блатото.
Ако
българинът
използваше тази огромна енергия за градеж, а не за рушене...
STB
Много сте прав за Хитър Петър. Но това е
продиктувано именно от безкрайното надмощие на държавата над
човека. И понеже страхливците (плебса) не могат да се борят с
истинските насилници и велемощтни, те насочват яда си към
най-близкия над тях особенно ако се различава от тях!
Бедата
е друго – че маса народ е изградил у себе си образа на "оня горе",
дето е добре и нищо не можеш да му направи. Той го мрази, но
мечтае да застане на мястото му и да
се облажи! Попадайки на мястото му се държи като него.
Приблизително отношенията са като новобранец - "стара служба".
Този манталитет е проклятието ни. Той е възпитал и възпитава
примиренчество, готованство, безкрупулност, нагаждачество. Този
манталитет е
благодатната храна за всякакъв популизъм и негражданско поведение.
Това не е въпрос за политическо мислене или ценности, макар че
определено е използвано политически след 1944 за укрепване на
властта, а след 89 за задържането трансформирането й. Именно
зареди този манталитет и отношение към властта мнозина наивници и
сега тъгуват за времето преди 89т. Този манталитет сигурно е
проникнал и го има сред т.н. "симпатизанти" на всички политически
партии. (Е, някаде е в излишек, а другаде
избива
тук там, но това е друга тема.)
Изобщо темата е много по-дълбока,
отколкото изглежда. Според мен в България
понятията
ляво, център и дясно. Те са безмисленни и абсолютно не отговарят
на заглавията си. Не е проблем какви са политическите ценности,
защото поне 75% от политиците не защитават открито това, което
изповядват. Така че да не говорим за либерализъм, когато
най-мощната партия е тази на чиновниците! И докато те са най-добре
платени. Да не говорим за консерватизъм, когато две трети от
електората на СДС е в положение на наемни работници в окаяно
материално положение. Точно правителството на Костов при окаян
държавен бюджет се мъчеше и УСПЯВАШЕ да кърпи социална политика с
13-а заплата и пенсия, в ущърб на бизнеса.
Да не
говорим за леви идеи, след като БСП е потдържана от
най-влиятелните финансови и икономически групировки! Да не говорим
за общоприета евроатлантическа ориентация след като емблематични
политици (Стефан Данаилов) бяха в челните редици на антиракетните
митинги в Ст. Загора!
И въобще,
да се говори за ценности в политиката е безмислено.
Може в Англия да ги има, но тук у нас са само приказки или добри
намерения.
Съжалявам, но в сегашната БГ-политика виждам само кастови интереси
и хватки.