Георги Минчев : Ние сме всъщност тези, родените през войната и преди войната, поколението, които стартирахме в края на 50-те и на 60-те години рокендрола... Ние, нашето поколение, дадохме на  младите хора, това, което те вече очакваха. Защото нашите бащи са живели винаги под команда! Докато младите трябваше да направят нещо друго – да карат “Веспа”, примерно. А ние го искахме в България същото нещо, но не ни го даваха!  

... Влязох “Външна търговия”. А преди това ме бяха изключили от Комсомола, защото... Тодор Живков беше дръпнал една реч пред културните дейци...(15.ІV.1963 г.) И ни правят политинформация, казват: “И другарят Тодор Живков каза, че едикояси поетеса била написала един стих, в който се казва: “И ще прережа вените си, за да напоя литературата с кръвта си!”  И това е подтик към самоубийство! При което аз се изхилвам и казвам: “Чакайте, бе, къде под вола теле търсите! Защо? Как ще е подтик към самоубийство?!” Но това всичкото ми се пишело! Плюс това съм говорел ей така разни работи: “Копеле, всичко е Америка!” – това ми се пише! Имаше едно момче, което ме беше хванало на мушка и искаше да ми направи мръсотия. Той беше доста по-голям от нас. Аз си бях съвсем редовно – на 18 години в казармата. Та, същият тоя (...) писал. Войник идва преди събранието, събранието, на което ме изключваха, и казва: “Другарю редник, трябва да ви задам един въпрос, ама... Вижте...” И аз чета: “Другарю, ти защо мразиш КПСС и другаря Хрушчов лично?” (смее се). И ме изключиха от Комсомола...

Николай Вълчинов: Е, как са решили, че мразиш другаря Хрушчов и...

- Нещо съм говорил! Не знам, но оня си е записвал. Водил си е бележки. А, и съм танцувал туист! И съм бил привърженик на китайците, това тогава беше – мамата си трака! Щото съм бил казвал: “Е, кво, китайците – те живеят по джонки, нека да им дадат малко територия от Сибир! Да се нанесат там...”

А бе, страшно весело живеехме ние, нашето поколение! Не обръщахме внимание на идиотщините!..

...На мен не ми даваха да пея рокендрол. Аз не съм се напял на рокендрол, когато ми беше времето! Не съм си написал и песните...

...“Бъндараците”... Един ден Киро Маричков ми се обади по телефона и вика: “Гоше, ако знаеш каква група сме направили, “Шадоус” пасти да ядат!” И отидох аз – и действително свиреха, ама страхотно, с едни радиоапарати, Папи Цанков с едно малко барабанче и едно фусче в кухнята на Кирчовия апартамент. И страхотно! И ги попитах: “Мога ли няколко песни да направя с вас?” И те казаха: “Да, можеш!” И аз направих няколко песни. И тръгнахме... Това е шейсет и четвърта година. Шейсет и пета тръгнахме с “Бъндараците” на едно турне, вече бяхме направили записи в радиото и отидохме на едно турне със Сатиричния театър. Защото млади такива и страшно ни обичаха говоря за хората от Сатиричния театър, актьорите. И Стоянка Мутафова, и Нейчо Попов... Нейчо Попов винаги ми биеше “петаци”, защото аз и тогава си бях дърво и не можех да се покланям. И той ме държи зад кулисите, държи ме, държи ме, държи ме и в момента, в който вече публиката ще намалее ръкоплясканията и той ми удари един “петак” и ме изпрати на сцената, за да имам повече бисове! Започнахме шейсет и четвърта година с “Бъндараците”, шейсет и шеста година “Щурците” и шейсет и седма година вече на “Златния Орфей” спечелихме първа награда с “Бяла тишина”...

...Никога не съм си мислил, че създавам история! Това недей да го забравяш никога! Никога не съм си въобразявал, че ще ме пишат в енциклопедии и разни такива неща. И не съм го правил заради това. Просто – кеф ми е да си пея!

...Прави ми удоволствие. И затова и пея.