Въпрос: Г-н Паси, какво следва от френско-германският план за мирно разоръжаване на Садам Хюсеин? И ако сме свидетели на някакво прегрупиране на силите на стария континент, къде сме ние?

Соломон Паси: Преди всичко още няма оповестен такъв план, поне в Министерството на външните работи не е постъпвала такава информация. Аз се свързах с нашите посланици в ключови столици, за да разбера подробности. Очакваме с нетърпение всеки нов план, който би могъл да допринесе за мирното решение на иракската криза. Разбира се ще го приветстваме. Чакаме детайлите.

Всъщност казвате това, но ако се съди по актовете на управляващото мнозинство от последните дни, излиза, че България по-скоро безрезервно и едва ли не безусловно подкрепя американската позиция за по-бързи и по-категорични военни действия. Каква е истината?

- Истината е, че през последните 13 месеца, откакто България е в Съвета за сигурност, тя заема изключително балансирана позиция по всички основни международни въпроси. Такъв е и случаят с кризата в Ирак. Вие си спомняте още от септември миналата година, когато България беше председател на Съвета за сигурност. Ние много активно работихме за това да се приеме една резолюция с консенсус. Имаше различни виждания дали резолюцията трябва да бъде приета бързо или бавно, дали трябва да има един или друг параметър. Но в края на краищата надделя именно тази позиция, на която ние бяхме застанали от самото начало, че трябва да има консенсус при тази резолюция и така след 2 месеца работа, на някои им се струваха доста дълги тези 2 месеца, обаче нашата позиция беше, че сме чакали 13 години и можем да почакаме още 13 дни или 13 седмици, но не и нови 13 години. Общо взето такава е позицията ни в едно изречение днес, че достатъчно дълго чакахме, обаче не са се изчерпали още възможностите за мирно решение, така че нека да поработим още върху него.

Пак в едно изречение - как се чувства външен министър на независима държава, когато чете например в авторитетен британски вестник, че България е васал на САЩ?

- Във въпросния британски вестник 10 държави вкупом бяха обвинени в това, че са васали на САЩ.

В случая се интересуваме от една от тях - нашата.

- Когато една цяла група държави, 10 държави се обвиняват във васално поведение, това, повярвайте, в никакъв случай не говори добре за аналитичните способности на този вестник. Друг въпрос е, че именно в нашата среща бе извадено заглавие, че това е квалификация конкретно по адрес на България. Истината е следната, че в рамките на тази десятка ние взехме едно решение за отношението, което искахме да изразим към кризата в Ирак. И в рамките на тази позиция, България успя да защити тезата, която развива от самото начало, а именно да се хвърля мост от двете страни на Атлантика, когато имаме противостоящи мнения. Такава беше нашата позиция на Съвета за сигурност през цялото време.

Г-н Паси, правителството ще изчака ли, ще следи ли внимателно насочената днес от гръцкия премиер извънредна среща на високо равнище на Евросъюза?

- Вече се свързах с нашите посланици в Брюксел и с дипломатите, които отговарят по този въпрос. Засега не е ясно дали ще бъдат поканени държавите, които са кандидатки за членство в Европейския съюз. Не е ясно и какъв точно ще бъде форматът на тази среща. При всички случаи такава среща ще има, само ако от нея могат да се получат съвсем конкретни резултати. Срещата заради самата среща няма да се състои.

Ще ми се да доизясним малко по-добре мотивите България толкова устремно да тръгва след САЩ за една кауза, която тук, от нашите географски ширини, като че ли изглежда абстрактна, независимо дали става дума точно за петрола, точно за оръжията за масово унищожение или по малко и от двете. Каква е Вашата мотивация да подкрепяте Америка в ситуация като тази?

- Ние преди всичко подкрепяме нашия собствен национален интерес. България е измежду страните-членки на Съвета за сигурност, която е най-близо до Ирак, като изключим, разбира се, непосредствения съсед на Ирак - Сирия, която също е в Съвета за сигурност. Ние сме съвсем конкретно заинтересовани от това, в Ирак да не се произвеждат оръжия за масово поразяване, които да попаднат в ръцете на тероризма. България е на кръстопът и естественият път на всеки терористичен трафик минава през България. Точно за това ние сме най-силно заинтересовани да бъде пресечен този канал и да бъдат пресечени възможностите на оръжията за масово поразяване да минават или да действат на територията на страната ни.

Т.е. Вие не приемате тезата, че парламентът може би е прибързал, когато е казал своето "да" на искането за подкрепа от страна на Америка?

- Когато обсъждахме този въпрос, имаше различни мнения. Част от тях бяха, че трябва да избързаме дори още повече. Но в края на краищата надделя мнението, че трябва да изчакаме заседанието на Съвета за сигурност на 5 януари и веднага след това се събрахме за да вземем едно добре обмислено, повтарям, много добре обмислено решение, върху което бяхме работили седмици и дори месеци.

Наблюдателите, анализирайки сегашната ситуация, правят аналог с един случай от най-новата ни история и по-конкретно с това как се държа България по време на Косовската криза. Вие лично виждате ли прилики и разлики, смятате ли, че като цяло позицията на държавата ни е единна и не се допускат разнопосочни сигнали?

- Моментите като този са трудни в живота на един политик, в живота на едно правителство, на един парламент и на една страна. Няма правителство и няма народ, който иска доброволно да се включи във военни действия. Така че и ние когато взимахме това решение, ние го взехме с цялата отговорност и с цялата вътрешна съпротива, която имаме срещу военните действия, но разбира се признахме, че те се използват само като последно средство. Ако трябва да сравня с Косовската криза или с кризата в Персийския залив преди 13 години, аз бях участник в събитията и тогава, мога да кажа, че има и прилики, има и много разлики. Една от разликите е, че по времето на онези две кризи имаше по-голям синхрон, особено по време на косовската криза, по-голям синхрон между институциите. Няма да забравя онзи паметен момент, в който президента Стоянов беше поканил министър-председателя Костов и председателя на парламента Соколов и тогава пред президентската администрация, тримата заедно демонстрираха една ясно, категорично послание, послание към нацията от тримата първи мъже в държавата. В момента мисля, че това малко ми липсва. Бих искал да видя въпроса за кризата в Ирак, обсъдени на един консултативен съвет по националната сигурност, но това е въпрос, който президентът сам ще реши.

Вашето мнение за помощта за съседите ни - Република Турция, помощта от НАТО за Турция.

- Това е един въпрос, по който в момента много се дискутира в НАТО. Ясно е, че преди да бъде взето конкретно решение за по-нататъшни общи действия от страна на Европейския съюз, трудно е да очакваме решения и по този въпрос, но смятам, че така, както наблюдавам развитието на ситуацията, света върви към това и Европа върви към това, и Съветът за сигурност върви към това да се изработи една обща позиция, която консенсусно да представлява международната общност.

И последен въпрос, можете ли да гарантирате, че линията, която води България, няма в един момент да се окаже доста скъп залог за европейската политика на страната ни и в последствие да оберем негативите в това отношение?

- Смятам, че водим една изключително балансирана политика не само в рамките на Съвета за сигурност, но и извън това. И смятам, че тази политика е печелившата политика, защото тя защитава националния интерес, след като той е бил добре формулиран. Това беше политиката ни преди 13 години по кризата в Персийския залив. Това беше политиката ни през 1999 по време на косовската криза. Това е политиката ни и сега. Това е печелившата политика.

Запознат сте донякъде с френско-германският план за мирно разоръжаване на Ирак, в смисъл пълно разоръжаване? Смятате ли за възможен този план? Пълно разоръжаване на Ирак, контрол на мироподдържащите части на ООН, мерки от съседните страни срещу контрабандата на петрол, три пъти повече оръжейни инспектори, въздушното пространство, забранено за полети.

- Чувал съм елементите на този план. Това са наистина много добри елементи, от които този план е композиран, но дали те са приложими - това е въпрос, на който ще мога да отговоря след по-конкретни детайлни анализи.

Безспорно и Вие ще чакате Брюксел 17 февруари, където Европа може да заговори на един общ език, може и да не заговори. Ще се коментира от тук нататък изказването на Брус Джаксън изказването за Главния прокурор Никола Филчев. Можете ли Вие нещо да добавите?