Мощното лобиране за руските интереси от страна на кабинета “Сакскобургготски” по естествен начин се увенча с нова офинзива на руския монополист “Газпром” да овладее стратегическо пространство за целите си. Тези дни станахме свидетели на нова атака по всички флангове. “24 часа”  даде думата на основните играчи в газовата истерия. Ето част от техните версии кой е основният двигател в раздухваната вече десет години война кой да владее лостовете за синьото гориво у нас. Тази тема има и съвсем пряка и недвусмислена връзка с една друга – корупцията.

Стефан Софиянски:

Аз бях гръмоотводът. Затворихме се с Черномирдин и говорихме 2 часа, той ми обясняваше, че Русия не е заплаха за България, а аз му говорех за плановете ни за НАТО – че ни е необходимо като легитимация на нашите външнополитически планове. Важно беше, че инвестицията бе изцяло тяхна, а инвеститорският контрол върху направените разходи – изцяло наша. Уви, тази спогодба остана само в сферата на добрите намерения.

Сашо Дончев, шеф на “Овъргаз”:

Отначало идеята ми беше дружеството да е 50:50 между “Булгаргаз” и “Газпром”. Но проблемът почна още при Беров и битките тогава много ми приличат на сегашните около нефтеното дружество Бургас-Александруполис, когато някакви хора се опитват да си заплюят място. След месец и нещо всичко се срина, Бакърджиев почна да води политика срещу това споразумение. Надделяха някакви геополитически интереси.

Евгений Бакърджиев:

През 1996-1997 се казваше, че “Газпром” може всеки момент да спре доставките на газ, транзитът за Гърция и Турция е заплашен, ще врътнем кранчето, нямаме договори. Бе се създала психоза. Тя бе продължение на битката, която се водеше от Виденов. Софиянски направи спогодба, на която сигурно гледа като на свое дете, но след служебния кабинет проблемите продължиха, защото изтичаха договорите.

На въпроса дали е собственик на “Газстроймонтаж”, Бакърджиев отговаря: "Трябва да се провери, не знам дали е акционерно или друго дружество."  

Васил Филипов, бивш шеф на “Булгаргаз”:

Фрапиращо е, че в транзита и доставката на газ още от 1990 са включени хора, които начело с Луканов присвояват над 2 млрд. долара. Не бих пропуснал и голямата вина за разграбването на този сектор и на българската прокуратура, бездействието на главния прокурор Иван Татарчев, който си пиеше водката…

Бакърджиев приватизира “Газстроймонтаж” в края на ноември 1999. Като се погледне съставът на борда, ще се видят имена, които са в бордовете на още няколко фирми, включително охранителни. Имам предивд “Трио старс”, която е на Бакърджиев и Антоан Николов. Бакърджиев има пагубна роля за съсипването на химическата промишленост, той се намеси за опрощаването на тези чисти грабежи.