Днешната конфронтация със световния тероризъм съществено се различава от довчерашната конфронтация със световния комунизъм от една гледна точка. В конфронтацията със световния комунизъм беше възможно (макар и трудно) да се запази статуквото с помощта на самото равновесие на страха. Вместо танковете, достатъчна бе заплахата от тяхното използуване. Вместо натискането на атомното копче, достатъчно бе да се покаже, че го имаш. За да осигуриш сигурността на свободния свят, не беше необходимо да се напада Москва. Ръководителите на СССР знаеха, че ако искат да живеят, не трябва да нападат Америка. Защо този механизъм работеше? Защото сред противниците на Запада функционираше нормално и по начин относително предвидим, е д и н 

ц е н т ъ р  з а  у п р а в л е н и е. Просто се знаеше с кого и как да се води играта.Извън Кремъл никой друг нямаше значение. Съществуваше само един контрапартньор в тази игра.

В конфронтацията със световния тероризъм не съществува такава луксозна ситуация. Терористите не само с отговорна нямат предвидима централа, те просто нямат никаква централа.Там няма нито с кого да се договаряш, нито с кого да сключиш неписано споразумение. Везната на страха не влиза в игра. Понятието “страх” не съществува у хора, които избират самоубийството. Световният тероризъм не може да се победи със  з а п л а х а  от използуване на сила.  Световният тероризъм може да се победи само с нейното  и з п о л з в а н е.

        В борбата срещу тероризма няма избор: трябва да се ударят неговите потенциални групировки, не може да се чака, да се преговаря, да се сключват примирия или да се разчита, че хората, които искат да убиват, ще се приласкаят с мляко на прах или с обещания за развитие на жилищното строителство. Международният тероризъм не е нито исторически инцидент, нито локална проява.Той е поредно, трето след комунизма и хитлеризма  превъплащение на убийствената ненавист срещу западната цивилизация.

        Америка трябва да защищава западната цивилизация, защото това е нейния свят. Полша също трябва да пази западната цивилизация, защото това е също нашият свят. Ако Америка удари режима на Садам Хюсеин, длъжни сме да застанем до нея без уговорки. Тази американска война, ще повторя след Ярослав Качински, който изнесе в парламента великолепно слово за полската външна политика – това ще бъде наша война. И в интерес на истината трябва да се признае, че както президентът Квашневски, така и министърът на външните работи Чимошевич в това отношение направиха декларации, които не носят срам за Полша, а в сравнение със страхливите  и примиренчески изявления на ръководителите на някои други европейски държави, се отличават с полза за нас. Ако нашите отговорни  фактори не се уплашат от левичарската маса (която много добре помни, че Ирак е ”напредничава арабска държава”, стар приятел на страната на Съветите)  и “защитниците на мира” от цял свят, към които се прикачиха в доброволно другарство депутати като Лопушански и Лепер, ако наистина се представим пред света като достоен съюзник на Америка, светът това ще го оцени и нашите акции ще се вдигнат.

Превод: А. Данов

.....

* Авторът на статията е виден полски интелектуалец от десницата, дългогодишен редактор на вестник “Газета Полска”, известен публицист и журналист. Един от приятелите на България.