Водеща: От вашия дългогодишен опит бихте ли ми отговорили на въпроса способни ли са българските вътрешни структури да гарантират сигурността на България от външни рискове? Има ли капацитет да въздействаме и да противодействаме?

Ген. Атанас Атанасов: Като се сетим за това, което се случи на 11 септември миналата година в Съединените щати, всеки да си дава отговор, че абсолютни гаранции никой няма. Въпросът опира до това дали наличните структури за вътрешна сигурност на държавата са в онова състояние да се противопоставят на съответните рискове и заплахи. А аз имам едно малко притеснение. Разбира се, че държавата е мобилизирала своя ресурс, за да защити своите граждани от евентуални рискове, но не мога да не посоча това, че най-важната структура, която има задължения в тази област – да наблюдава рисковете и заплахите, свързани с тероризъм – а именно Националната служба за сигурност, точно в настоящия момент се реорганизира. И тя се реорганизира повече от един месец и за съжаление тази реорганизация се състои в това, че след като бяха използвани като повод скандалите с подслушването определени хора и среди се опитват сега – и го правят за съжаление – под формата на структурни промени да извършат определени кадрови промени. И жалкото е това, че от ръководни постове в службата се отстраняват млади и перспективни хора, а на тяхно място се връщат хора от Държавна сигурност. Това ми е притеснението и не съм убеден дали сензорите на тази служба в момента са в най-добрата си форма, за да доловят евентуални заплахи.

Това щях да ви попитам – дали тези вътрешни преструктурирания не смучат от капацитета и от силата на самата структура.

- Тя службата за съжаление в момента не е боеспособна, защото така е раздирана от интриги именно заради тези кадрови назначения, които се диктуват от няколко центъра с основната цел реставрация на хора от миналото, за съжаление.

Да поговорим и за “Гном”. Всъщност те не са един. Станаха много “Гном”-ове – един, два, три - вие, министърът на правосъдието, моряшкият синдикалист. Доста късно снощи пристигна информацията, че работната група, която работи и разследва случая, вече е изработила два доклада. Значи, в името на яснотата и обективността трябва да кажа, че под първия подписите са си сложили Касим Дал от ДПС, Наско Рафайлов и Нонка Матова от НДСВ, а вторият обединява мненията на Йордан Бакалов от ОДС и Бойко Рашков от Коалиция “За България”. Кажете ми, имате ли обяснение защо докладите, разследващи тези случаи, случаите “Гном”, са два?

- По начина, по който изредихте хората, това е очевидно. Едната теза се подкрепя от управляващите, другата теза – от опозицията. И разбира се, че управляващите търсят начин, за да заоблят ръбовете на това, което се видя в публичното пространство, а опозицията не е съгласна с това. Значи, аз си мисля, че има шанс за тази една седмица, която е била дадена като отсрочка да се стигне до общ доклад. Той не е много приятен за управляващите, но те трябва да признаят за какво става въпрос. А именно, става въпрос за злоупотреба с власт от страна на ръководни служители в Министерството на вътрешните работи с определени цели. В конкретния случай, който ме касае мене лично, тази злоупотреба е с чисто политически цели, тъй като стана известно за цялото общество, че събираната по този начин специфична, чрез подслушване на телефоните, информация в голямата си част е чисто политическа и тя е послужила на определени среди между управляващите да вземат изпреварващи решения, знаейки намеренията на опозицията.

Не мога да не ви попитам за какво става въпрос.

- Ами провежданите разговори, които са били фиксирани между мен и лидери на Съюза на демократичните сили, техни депутати касаят чисто политически проблеми. Например един от тези проблеми, който много така, задълбочено обсъждахме и с Надежда Михайлова, с Йордан Бакалов и с Иво Цанев беше този, че трябва да се направи питане в парламента към министъра на вътрешните работи по кой законов ред беше извършено принудителното изселване на рода Зрънкови от Видин. След като са били засечени тези разговори и са били анализирани от ръководството на Министерството на вътрешните работи се видя в публичното пространство, че и Георги Петканов, и Димитър Калчев, и други хора от правителството и управляващото мнозинство направиха всичко необходимо в публичното пространство да се прокара тезата, че никой принудително не е изселван, а че Зрънкови сами са напуснали своето местоживеене, а държавата само ги охранява. И ред други такива случаи. Например един от случаите, който с Надежда Михайлова обсъждахме, беше проблемът с Денис Ершов, за съответни ходове на опозицията, включително и за парламентарни действия – неща, които са ставали известни на управляващите и те вземаха мерки за противодействие.

Тоест, те са искали да разберат каква е ситуацията по дадена тема, подслушвали са ви и след това са използвали контрааргументи.

- Това е едно. Вижте, по принцип това е типичен случай на злоупотреба с власт за политически цели. За такива неща, както се изрази и сам премиерът, са падали не едно-две правителства в света. За съжаление в нашата виждате какви опити се правят този проблем да се размаже или сега в тая ситуация, която е много важна в цял свят – с Ирак – този проблем да отстъпи на втори план. Но аз си мисля, че това не може да стане. В такива ситуации се търсят информационните канали за дадена система и не се контролира системата, а нейните информационни канали. Точно това е станало в конкретния случай.

Бихте ли дали и други примери, освен клана Зрънкови, информация за Денис Ершов? Още каква информация са търсили и затова са ви подслушвали?

- Много... има разговори и те никак не са малко, с депутати от парламентарната група на СДС, когато те са задавали определени питания в парламента и са искали от мен съдействие за изясняване на определени обстоятелства. Например има един разговор с Йордан Соколов, в който ми казва, че е направил питане в парламента какви са причините да бъде предложен за най-високото държавно отличие оръжейният търговец Петър Манджуков и той искаше от мен информация за поведението на тоя човек в миналото. И други такива случаи.

Вчера депутатите от работната група говориха за четири души, които са подслушвани заедно с вас и по такъв начин и заради вас – кмет, журналист, политик и роднина. Ако за роднината мога да се досещам – това е вашата съпруга най-вероятно?...

- Не, не е съпруга ми, става въпрос за братовчед ми, но...

Кои са останалите?

- Аз ще ви кажа кои са останалите, но трябва да направя едно уточнение, което е важно. Разрешението на съда, формалното разрешение да започне моето подслушване е с дата 30 май. Йордан Бакалов е посочил, че в материалите, които той е предоставил на парламентарната комисия, има няколко разговора, които са проведени на 29 май. Тоест, в този случай дори няма и формално законно разрешение за тези случаи.

Абсолютно нарушение на закона.

- Да. Аз ще ви кажа кои са и хората, но аз бих казал нещо друго – ясно е, че тези материали, които е представил господин Бакалов в парламента, са една част от моето досие. И след като има няколко разговора, които са били на 29 май, каква е гаранцията, че не е имало записани разговори на 28, на 27 или някоя друга дата.

Какви други нарушения е правило МВР?

- Вижте, на първо място грубо нарушение е това, че изобщо е започнала разработката “Гном”, тъй като поводът, за който тя е започната, а именно шпионаж в полза на Великобритания и на Съединените щати, е измислен. Тези обстоятелства, които са визирани в някакъв документ, не съществуват. Те не са се случили в обективната действителност. Аз не съм се срещал с такива хора, за каквито пише.

Искате да ме разочаровате, че нито сте британски шпионин, нито английски?

- Вижте, тези хора, които в момента управляват министерството на вътрешните работи, не могат да намерят друг шпионин. За тях шпионин е само този, който е свързан с империализма. И затова са ми сложили такава окраска. Но истината е, че за да получат разрешение от съдията за моето подслушване, е трябвало да бъде измислен твърде сериозен и тежък повод, защото ако те поискат от съдията разрешение да бъде подслушван Атанасов, че извършва някакви кражби да речем, той просто само ще усъмни. Никой няма да им даде такива разрешения, защото знае, че това нещо не може да се случи. Но когато поискаш от съдията разрешение да бъде подслушван бившият шеф на контраразузнаването за това, че е чужд шпионин... Виждате, това е тежко, да, но това е свързано с бившата ми работа. Та затова е измислен този повод.

Кажете все пак, преди да продължим темата, все пак кои са останалите подслушвани заедно с вас?

- Иво Цанев е политикът.

Кметът?

- Кметът е госпожа Елеонора Николова, кметицата на Русе и братовчед ми. Не знам... и журналистът, журналистът е Йово Николов от “Капитал”.

От “Капитал”.

- Да.

Ще ви попитам защо според вас на 12 декември министър Петканов унищожава документите, които свидетелстват за тази разработка?

- Да, това е най-важният въпрос, който трябва да се разисква от тук нататък. Значи, аз имах подозрения, че се е случило нещо такова, но не смятах, че протоколът за унищожаване на тия материали е подписан лично от министър Петканов. Това е просто... как да го коментирам? В нашата действителност през последните 13 години има само два такива случаи, за които имаше образувани дела. Единият случай е с генерал Владо Тодоров, бившия шеф на Първа главно управление на Държавна сигурност, който лежа близо една година в затвора за унищожаване досието на Георги Марков. Другият случай е със сегашния депутат от Коалиция за България Бриго Аспарухов, който е разписал унищожаване на досието на Атанас Тилев. И това е третият случай. Не знам дали професорът по право и сегашен министър на вътрешните работи Георги Петканов си дава сметка какво е извършил. Тъй като от миналата година, от 4 май е в сила Законът за класифицираната информация, който въвежда специален ред за унищожаване на секретни материали, тоест, на материали, които са класифицирани като държавна и служебна тайна. А съгласно същия закон всички данни, придобити чрез специални разузнавателни средства, са държавна тайна и те не могат да бъдат унищожени преди изтичане на определени срокове, и не могат да бъдат унищожени с подписа на министъра на вътрешните работи, а само с разрешение на новата комисия ДКСИ. Това е най-грубото нарушение според мене и ако към настоящия момент нали, то се размива някъде сред пространството, ще дойде момент, в който ще се потърси за това наказателна отговорност.

Аз бих искала да ви попитам обаче и тук каква е вашата теза или по-скоро какво е вашето мнение към тезата, която вчера привечер Йордан Бакалов изказа – че може би става въпрос за воля не само на министър Петканов, а и на самия премиер.

- Той прави заключение на базата на анализ на факти, които са се случили преди това във времето, а именно, че на 17 ноември миналата година се е състояла среща на премиера с Емануил Йорданов и Елиана Масева от СДС, на която среща двамата представители на СДС са му заявили, че СДС разполага с неопровержими доказателства за това, че се подслушват политици, журналисти, депутати и че искат от него да предприеме енергични мерки за пресичане на тази практика и да бъдат наказани виновните. Тази среща е на 17 ноември, както ви казах. На 18 ноември са се състояли срещи между премиера, министъра на вътрешните работи и други отговорни служители от Министерството на вътрешните работи, а на 19 ноември е поискано предсрочно прекратяване на подслушването на моя телефон и е поискано от съда да бъде разрешено да бъдат унищожени получените данни в резултат на това мероприятие, тъй то не давало резултат. Именно тези факти – че се е състояла срещата с премиера, а впоследствие се случват другите неща – говори, че тук има някаква зависимост, защото, не мога да ви кажа коя е датата, но да речем седмица или десет дни след срещата на премиера с представителите на СДС в Съюза на демократичните сили е получено писмо, подписано от началника на кабинета на премиера, в което пише: "Във връзка с изнесените от вас данни премиерът извърши проверка и нарушения не бяха установени". Най-вероятно министърът на вътрешните работи е успокоил премиера, че всичко ще бъде унищожено и следите ще бъдат заметени. Но се оказва, че не е така. И сега ще трябва да се носи отговорност за това. Но искам да се върна отново на този протокол, подписан от министъра на вътрешните работи. Няма такъв случай, като изключим подписаната от Атанас Семерджиев докладна записка през януари 1990 година за унищожаване на материали на Държавна сигурност. Но там тази записка не е за конкретен случай, а по принцип за прочистване на архива на Държавна сигурност. Няма друг случай, в който министърът на вътрешните работи да се е подписал лично той върху протокола за унищожаване на конкретно досие.

Генерал Атанасов, тук идва най-фундаменталният въпрос, бих казала. Въпрос, който винаги звънти и има резонанс в дните. Вашата прогноза до какво ниво ще бъде поета политическата отговорност за скандала? Питам ви специално така формулирано - до какво ниво, тъй като аз единствено мога да съдя от скандала “Терем”, където знам публично какви бяха фактите и също знам до какво ниво бе поета отговорността – заместник министри.

- Ако министърът на вътрешните работи не се оттегли и то в най-скоро време - разбира се, под него, и другите виновни длъжностни лица, които са участвали в тази операция - политическата отговорност ще тегне върху цялото правителство и бих казал, че ще скъси неговите дни. Друг отговор не може да има. Ако никой не поеме отговорността открито ида признае това сериозно закононарушение и тази злоупотреба с власт, ще я поеме отговорността управляващото мнозинство на избори.

И последен въпрос. Вчера участниците и членовете на тази работна група говориха за минимум 15 корекции в Закона за МВР и специалните разузнавателни средства. Ще ви помоля, според вас, поне да назовете основните неща, които трябва да бъдат променени.

- Много важно е да се въведе независим и паралелен контрол по даването на разрешенията и по експлоатацията на специалните разузнавателни средства. Такъв в България няма, като изключим разрешенията на съда и виждате какво се получава – съдиите често пъти са подвеждани. Това е най–важното, което трябва да се направи. Според мен – парламентарна комисия. А защо не и като в много от западните страни – като Холандия, като Англия, като Германия – да се създаде и специален орган... И колкото и спекулации да бяха правени през годините кой кого подслушвал, това е първият случай, в който се извадиха категорични, безспорни доказателства за злоупотреба с власт с политическа цел.

Аз ви благодаря за този разговор!

- И аз благодаря и всичко добро!