|
Втори брой на "Разум"
Утвърждава концепцията на предходния – да публикува
текстове, които са увлекателни и четивни, но не за сметка
на интелектуалната си дълбочина. В списанието намират
място авторитети с ясни позиции за нещата, които ни се
случват и които понякога наблюдаваме отдалеч.
Гост на “Разум” е Вера Мутафчиева, представена с обширно
интервю.
БЪЛГАРСКИЯТ ПРЕХОД
Изследвания за българския преход предлагат студиите на
Филип Димитров и Пламен Цветков. Текстът на Филип Димитров
е част от книгата му “Митовете на българския преход”,
която ще бъде на пазара през пролетта. Авторът разсъждава
върху условията на прехода, дисидентското движение,,
Кръглата маса и коалиционното правителство на Димитър
Попов. Текстът на Филип Димитров е богат както на факти,
така и на лични изводи. Според него ”идеята, че
превръщането на СДС в партия може да бъде панацеята на
всички политически проблеми в България, е един от
най-устойчивите митове на българския преход”.
На историческата и геополитическата обремененост на
прехода се спира историкът Пламен Цветков. ”Непрекъснато
трябва да се повтаря баналната истина, че който се
въздържа от гласуване, гласува в действителност за БСП и
че същото се отнася и за поддръжниците на царското
движение, което фактически върна комунистическите
апаратчици на власт през задната врата”, е мнението на
автора. Публикацията е изчерпателно историко-философско
изследване, от античната демокрация, през интересите на
Средновековна Русия в региона, коминтерновската мрежа и
КГБ в България, до поканата за членство в НАТО. “Историята
на русофилството винаги е била история на пари, пари, и то
много пари”, обобщава историкът.
БЪЛГАРСКАТА ПАРТИЙНА СИСТЕМА
Партийната система от най-ново време е обект на
изследванията на изследователите Румяна Коларова и Георги
Карасимеонов. В статията си “Трансформациите на
българската партийна система (1991–2001)
Коларова задава въпроса “Поляризирана ли е партийната
система в страната”. Според нея поляризацията не е
отминала опасност за партийната система. Тя посочва, че
след последните избори мнозинството е формирано от
коалиция (НДСВ и ДПС),
която отначало окупира центъра и едва след това започва да
търси политическата си идентичност. В много свои изяви СДС
и БСП се придържат към модела на “двустраннта опозиция”,
смята Коларова.
Главната характеристика на първата партийна система след
1989 бе противопоставянето на два основни блока –
двуполюсният силно конфронтационен модел на партийна
система, отбелязва Г. Карасимеонов в “Новата партийна
система в България – облик и перспективи”.
БЪЛГАРСКАТА ДЕСНИЦА
Веселин Методиев, Димитър Абаджиев и Александър Божков са
поместили изследванията си върху генезиса, проблемите и
присъствието на десницата в политическото пространство.
Дясното и конституцията е темата на разработката на
Методиев, според когото единствено основният закон поставя
реалните граници на държавността. Те могат да бъдат умело
защитавани само от позициите на разума, което ще рече – от
позициите на християндемокрацията и консерватизма, пише
Веселин Методиев.
“Свободата е дясна ценност. Прогресът е консерватизъм.Няма
защо да увъртаме. СДС не се нуждае от лява декорация на
десните си принципи”, пише Димитър Абаджиев в текста
“Войната с Анибал, или защо капитализмът на свободната
инициатива е честният отговор на СДС”.
“Духът гдето липсва...” е заглавието на критично
изследване на Александър Божков за проблемите и решенията
пред християндемократите от СДС. Авторът говори за липса
на християнски принципи и ценности в платформата на СДС,
за доза ляв популизъм в тезите на дясната партия и за
второстепенното място на образователната реформа в
програмата на демократичните сили. От друга страна,
авторът предлага решения за всяка неудача в поведението на
СДС, посочена от него.
ПОЛИТИЧЕСКА ТЕОЛОГИЯ
В раздела “Политическа теология”, философът Георги Каприев
говори в изследването си “Политическата философия на Тома
от Аквино” за съвременната политическа философия. Тя, по
думите на автора, би трябвало да има амбицията да
демонстрира цялостност, свързаност, промисленост и
последователност поне в мярата, положена от Тома Аквински
преди почти 750 години.
Други студии, които заслужават вниманието на читателя, са
“Протестанските и либералните доктрини за съпротива срещу
властта” с автор Петър Чолаков и “Основни принципи в
политическата теология на класическия и средновековния
ислям” от Мариана Малинова.
В раздел ТЕОРИЯ
Милена Стефанова се спира върху темата за “Регионализмът в
християндемократическата ценностна система”, като засяга
възможностите пред регионалното ниво на управление в
България. Статията “Директни и индиректни средства за
убеждаване в политическата реторика” засяга културата и
аргументацията на диалога, както в общ, така и в тясно
политически смисъл. Автор на изследването е Виржиния
Радева. За категориите Морал, Разум и Власт е изследването
на Любов Минчева, със заглавие “Фройдистката психоанализа
като дискредитация на разума”.
АНТИАМЕРИКАНИЗМЪТ
Две интересни и сериозно обосновани статии на
американските писатели и журналисти Роджър Кимбъл и Джон
Дърбишайър могат да се прочетат във втория брой на
списанието. И двамата засягат събитията от 11 септември
2001 и евентуалната война срещу Ирак в светлината на
антиамериканските настроения по света. Според Кимбъл
западните интелектуалци са “твърде объркани и твърде
възхитени от случилото се на 11 септември”. Той ги нарича
“специалисти по негодувание” и определя антиамериканизмът
като “някои инфекции: може да започне като незначителна
неприятност, но ако не се лекува, може да прерасне в
състояние, опасно за живота”. По отношение на енвентуалния
удар срещу Ирак, Кимбъл изхожда от позицията на Джордж
Оруел :”Скритият мотив на пацифизма е омразата към
западния тип демокрация и възхищението от тоталитаризма”.
Антиамериканските настроения в Третия свят и
парадоксалното им съществуване изследва Джон Дърбишайър.
Единствената страна, показала положителна нагласа към САЩ
е Аржентина, въпреки помощта, която Щатите оказват на
Великобритания във Фолклендската война през 1982, сочи
американският журналист. Обратно, най-негативното
отношение към Северна Америка се наблюдава в Южна Корея -
държавата, в която загинаха 27 000 американски войници, за
да я спасят от глад и деспотизъм. “Човешката природа
остава такава, каквато я е описал Кант: криво дърво, от
което нищо право не може да излезе”, обощава Дърбишайър. |
