|
Какво се случи след вододелната 1989
Робърт Купър*
Още инфо
Драматичната 1989 представлява вододел в европейската история.
Случилото
се през 1989 в някои отношения е с много по-дългосрочни последици,
отколкото събитията от 1789, 1815 или 1919. Тези години са символ
на революции, на разпад на империи и на пренареждане на сферите на
влияние. Но до 1989 промяната се осъществява в рамките на
установеното съотношение на силите и на суверенни независими
държави. Станалото през 1989 е нещо по-различно. Към драматичните
промени от тази година - революциите и преобразуването на съюзите
- трябва да се прибави и една фундаментална промяна в пределите на
самата европейска държавна система.
Случилото се през 1989 означава не просто край на студената война,
но и
край на свързаната с равновесие на силите система в Европа. Тази
промяна е по-малко очевидна и не толкова драматична в сравнение с
вдигането на желязната завеса или падането на Берлинската стена,
но е по-дълбока и по-значима. Всъщност промяната в системата е
тясно свързана със споменатите
две
събития, а може би дори е била предпоставка за тях.
Исторически погледнато, най-добрата база за сравнение е 1648,
краят на
Трийсетгодишната война, когато с Вестфалския мир възниква
модерната европейска система от държави. Близката 1989 г.
представлява подобна повратна точка в европейската история. Това,
което възниква оттогава насам, е не пренаредената стара, а нова
система. Зад нея се очертава нова форма на държавност или
най-малкото се виждат държави, които се държат по радикално
различен начин в сравнение с миналото. Съюзи, които оцеляват в мир
и във война, взаимна намеса във вътрешните работи и приемането на
юрисдикцията на международните съдилища означават, че държавите
днес са по-малко абсолютни в
своята суверенност и независимост, отколкото преди.
По
силата на една любопитна симетрия тези промени се случват след
една втора
трийсетгодишна война - от 1914 до 1945. Първата и Втората световна
война предизвикват разрушения в мащаби, каквито Европа не е
виждала от времето на първата Трийсетгодишна война. И в двата
случая - през 1648. и през 1945, е налице признание, че се е
случил радикален провал и системата се е променила. Втори важен
фактор е ядрената конфронтация по време на студената война: тя
изправя света пред възможността от разруха в безпрецедентни
исторически мащаби. Същевременно тя замразява Европа в продължение
на четирийсет години. Студената война и заплахата от ядрен сблъсък
са причина да бъдат пренебрегнати обичайните дрязги, които
традиционно тормозят европейската политика. Желязната завеса
очертава ясна граница и води до създаването на съюз под
ръководството на Америка. Всичко това осигурява стабилно
пространство за възникването на нови идеи и нови системи. Ясно се
набелязва необходимостта от промяна в европейската държавна
система – след като съществуващата поражда такива неприемливи
равнища на действително и потенциално разрушение, тогава тя не
изпълнява функцията си. Следователно не бива да се изненадваме от
възникването на нова форма на системата от
държави.
Размишлението върху международните отношения подобно на всяко
друго
размишление изисква концептуална карта, която в съответствие с
функциите си опростява пейзажа и съсредоточава вниманието върху
главните характеристики. Преди 1648 основното обединяващо понятие
за Европа е единството на християнството (терминът Европа почти не
е бил използван до края на ХVII век). След Вестфалския мир такова
понятие става равновесието на силите. След 1648 европейският ред и
доминиращата в него политика получава поредица от названия:
Европейски концерт, колективна сигурност и сдържане. Всяко от тях
фактически обозначава разновидност на националната държава и на
равновесието на силите (колективната сигурност под егидата на
Обществото на народите е специфичен и особено несполучлив вариант).
Ако в съответствие с тезата на тази студия Европа е отишла отвъд
системата, основана на равновесие на силите, ние би трябвало да си
дадем сметка за новата система, на която стъпва нашата сигурност.
Това изисква нов речник и съответно нови
политически стратегии.
Един специфичен проблем при разбирането на международната система
е, че в
противоположност на европейската след края на студената война тя е
по-малко
единна.
Студената война въвлече международната система в глобална
конфронтация и
придаде стратегическа значимост дори на най-затънтените части от
света. Повечето международни проблеми можеха да се разглеждат в
светлината на един доминиращ въпрос: дали това е от полза за "нас"
или за "тях", за Запада или за съветския блок, за капитализма или
комунизма? С края на студената война това твърде изкуствено
единство на перспективата се губи, а заедно с него вероятно и част
от обединяващото лидерство на Съединените щати. Единството се губи
и в друг смисъл. Докато Европа развива нова и по-добре
структурирана система за сигурност, други части от света, ако
изобщо се променят, изпадат във все по-голям безпорядък. Сигурно е
напълно естествено след изчезването на един глобален ред
държавниците да искат да обявят настъпването на друг, както
направи президентът Буш след първата война в Персийския залив. Но
както става ясно днес, това представяне на действителното
състояние на
нещата е твърде неадекватно.
Да
проумеем в какъв свят живеем е нещо важно. Цената на
интелектуалните
грешки в международните дела е чудовищно висока. Войните понякога
са плод на грешка. Суец беше грешка поне за Великобритания -
войната там се водеше с презумпцията, че Насър е новият Хитлер и
че трябва да се предотврати заплахата за реда, но в действителност
нямаше нито заплаха, нито ред. Алжир беше грешка - Франция водеше
тази война, за да защити една своя представа за държавата, която
вече не можеше да бъде защитена. Виетнам беше грешка - Съединените
щати смятаха, че водят там студена война, докато всъщност
продължаваха френската колониална кампания. Тези концептуални
грешки имаха висока цена. Ясното мислене представлява принос към
мира. Целта на тази студия е да обясни настъпилите промени и да
предложи рамка за разбирането на света след студената война. По
множество причини във фокуса на вниманието ще бъде преди всичко
Европа. Европа е тази, която господства - най-напред активно, а
после пасивно на международната сцена в продължение на 500 години.
Второ, тъкмо Европа е полето на системната промяна: системата от
национални държави, основана на равновесие на силите, възникна в
Европа; постравновесната система на постмодерните държави отново
се появи най-напред в Европа. Но в епохата на глобализация никой
континент не е изолиран остров и ключовият въпрос за Европа вече
не е как да се сложи край на братоубийствените конфликти, а как
може да се живее в един свят, в който конфликтите, ракетите и
терористите не се съобразяват с никакви граници и в който вече ги
няма познатите пространства на сигурност от времето на
студената война и нейните съюзи.
- -
-
*Робърт Купър е сред най-видните теоретици на
дипломацията в днешни дни."Таймс" го нарече лицензираният
свободен ум на "Форин офис". Публикуваният
откъс е от книгата му "Разпадането на нациите", която в понеделник
излиза на български език с емблемата на издателство "Обсидиан". В
книгата си Купър представя радикалната си интерпретация на новия
световен ред, който се оформя след рухването на комунизма. Според
него сега има три
типа държави: изпаднали в хаос "предмодерни" държави като Сомалия
и Афганистан, "модерни" държави като Китай, Бразилия и Индия,
които целенасочено преследват националните си интереси, и "постмодерни"
държави като страните - членки на Европейския съюз и Япония, които
функционират на базата на откритостта, върховенството на закона и
взаимната сигурност. Съединените щати, твърди Купър, все още
трябва да решат дали да се присъединят към постмодерния свят на
взаимозависими партньори или да
провеждат едностранна политика на налагане на сила.
Още инфо
[Начало]
[Теми]
[Книги]
[Издатели]
[Книжари]
[Контакт] |
