Документален роман за една предизвестена криза

Георги Цанков

Никога няма да забравя златните времена на вестник Демокрация, когато бързах да срещна Атанас Свиленов и да му предам поредния си политизиран телевизионен преглед. При тези вълнуващи за мене, неотменими като съдбата седмични посещения, особено обичах с часове да си събеседвам по горещите теми със заместник-главния редактор Иван Ибришимов, когото уважавам, ако не като един от най-осведомените, то поне от най-прозорливите журналисти, присъстващи неотменно “на терена” през земетръсните години на демократични промени. Работата му в президенството го не главозамая, не го промени, остана си същия непоправим романтик в отношенията си с приятелите, който пред белия лист мигновено се преобразяваше в страхотен реалист и трезв прогностик. Може би името му не е знаме в устите на разгорещените политикани, изводите му не се повтарят като божии закони както се случва с твърденията на някои набедени за “култови” гласове, разнасящи повече омрази и подозрения, отколкото истини, но едва ли ще се намери демократично мислещ индивид, който да не признае, че статиите на Иван Ибришимов са надвременни явления, по тях добрият историк може след време да възпроизведе не само бурната история на Съюза на демократичните сили, но и атмосферата на нашето интересно и превратно време.

Бях щастливо изненадан, когато видях, че издателство Стрелец ( винаги съм твърдял, че моят приятел Луко Захариев е отличен менажер с много силно чувство за стойностите в духовния живот!) е включило в новата си амбициозна поредица Съвременна журналистика авторската книга на Иван Ибришимов Царският експеримент. Чета писаните през последните две години статии и установявам, че помня почти всичките от първата им публикация във вестниците Демокрация, Детонация, Про&Анти, Седем, Кеш, но събрани в едно те променят смисъла си. Сега вече мога да си дам сметка за мащабния замисъл на автора, който несъмнено никога не мисли на парче, а се опитва със средствата на публицистиката да създаде един истински панорамен роман на нашето съвремие, в който се срещат и се сражават автентичните герои и антигерои на политическото позорище. Изключително достойнство на журналиста е неподражаемият му стил: Ибришимов умее да пише елегантно ( бих казал дори – аристократично ), да обагря размислите си с тънко чувство за хумор, като същевременно никъде не прекалява с лиричните отклонения. Висока литературна и обществена култура, невероятна ерудираност, умение да бъдат надскочени конкретните факти и да се види в тях общата тенденция, както и проектирането на събитията в миналото и в бъдещето – това са все качества, които принуждават читателя да преоткрива видяното.

Пет големи цикъла обрамчват съществените теми на битието ни, въвеждат ни в значима проблематика, която напразно ще търсите във вестниците с големи тиражи, поставящи си за задача повече да завоалират и изкривяват реалностите, отколкото да ги коментират справедливо. Корона от пагони, Отсам или оттатък плета на Европа?, Войната срещу СДС, Внимание – “братска прегръдка”!, Политически коктейл – само изреждането на тези заглавия съдържа не просто изброяване на съществените явления, но и гражданско отношение към тях. Пишат се немалко неща за злощастното управление на НДСВ, доста хули се изсипват върху главата на заелото се с трудна за възможностите му задача Величество, но се премълчава връзката на това управление с онези, дето от самото начало дърпат конците на промените. Та нали именно те и сега поръчват музиката… Иван Ибришимов доказва безстрашието си: руски мафиоти и кагебисти крачат рамо до рамо с милите нашенски кадесари и плетат мрежата на зловещото безвремие, в което съществуваме. Авторът с болка признава, че тези прозрения за връзките на сегашната власт с престъпните структури са му особено мъчителни, тъй като и той като мнозина от нас през 1996 г. посрещаше Симеон Втори като обичан сънародник, избавил се от гнета на изгнанничеството. Толкова по-голяма обаче е вината на онзи, който успя за две години многократно да ни излъже цинично, да се обгради с меко казано съмнителни съветници, да се погрижи само за собствените си имоти. Когато разчепква аферата около Атанас Тилев и Бриго Аспарухов, Ибришимов е точен и безмилостен, справедливо отбелязва, че днешният ни министър-председател “вовеки се е разделил с трона си”, а това несъмнено е престъпление и към паметта на достойния му баща, и към историческото чувство на прозрелия двуличието му народ.

Личното падение на една фигура, която е изневерила на всенародните надежди, все пак е малката трагедия в рамките на голямата драма, показваща ни България след толкова години реформи отново на прага на катастрофата. Несъмнено силното правителство на Съюза на демократичните сили успя да направи така, че колкото и да се стараят днешните управници, все пак да оставаме с едни гърди пред Румъния и Македония, но журналистът ми помага да осъзнаем колко назад сме се върнали във вътрешно и външно политически план, колко тежко са се отразили на икономиката и финансите ни упражненията с властта на юпитата. Несъмнено в света нито за миг не е прекъсвала геостратегическата студена война, само са се видоизменили фронтовите страни, но достигащата все по-близо до нас вледеняваща прегръдка на мечока-злосторник ОНД аргументирано е представена в статии като Крив телефон или руска рулетка и Олеле, май ще ни приемат!

Особено важни и своевременни за всички милеещи за съдбата на СДС са разсъжденията на Ибришимов, посветени на проблемите на синята партия. Той ясно вижда писаните и неписани сценарии за дискредитиране на самата демократична идея, както и на основните фигури, които я олицетворяват. Всяко действие на демократите днес е подложено на жесток оръжеен огън. За всички е ясно, че експериментът с НДСВ вече е изпълнил предназначението си и е време да се премине към следващата точка от дневния ред – завръщането на комисарите. На техния път могат да се изправят само доказани антикомунисти, но в никакъв случай не хора с пещерно мислене, готови да видят враг в очите на всеки, дръзнал да изрази свободно мнение. Ужасно се страхувам от теоретици на пиесата, в която озовалите се на власт болшевики бързо ще бъдат пометени от гладните тълпи, защото не искам да преживяваме отново кошмарите на Виденовата зима. В този смисъл е повече от ясно, че войната срещу СДС се води както отвън, така и отвътре. Тя може да бъде спечелена само когато синята партия поведе всички нетоталитарно мислещи индивиди, когато отново се превърне в цитадела на неопетнените, на дръзновените, на европейски мислещите. Ето за такова СДС са мечтите и виденията на Иван Ибришимов, който категорично и гордо поставя на масата неопровержими факти: “Кметуването и трите месеца на Стефан Софиянски, управлението на Иван Костов, петте години на президента Петър Стоянов, са безспорно най-успешното време от новата българска история…Само комунист, злонамерен човек, откровен дебил или продажен медиатор, може да отрича истината.” Тези думи, според мене, са големият смисъл на този нетрадиционен журналистически поглед, трябва често да си ги повтаряме и никога да не ги забравяме, за да не изгубваме посоката на усилията си да променим своята съдба. Мислещи личности като Иван Ибришимов разчетоха докрай капаните на царския експеримент, разкриха прикритите физиономии на кукловодите, които мечтаят да ни оставят отвъд плета на Европа. Наш ред е да си направим сами изводите и ясно да осъзнаем повелите на новия век, на променящото се цивилизационно общежитие, в което няма място за комисарите и за жалките им озлобени креатури. Не ми остава нищо друго, освен на края да не забравя да  спомена художника Чавдар Николов, който с шаржовете си допринася да усетим тази книга като необикновено духовно събитие.

 За книгата>>