26 юни 2004 16:30

Най-древните ювелирни минерални изделия в света

са намерени по нашите земи

Доц. д-р Руслан И. Костов

В историята на гемологията като наука за скъпоценните минерали и в историята на човешката цивилизация от особен интерес представлява проследяването на първите опити за обработка на определен вид минерал, скала или метал, които могат да служат като отправна точка за сравнителни изследвания върху развитието на определени стопански и социални процеси в един или друг район или по-голям регион. От тази гледна точка сред гемологичните материали в праисторическата епоха от значение са някои по-особени минерали или скали, които се отличават с определени физични, текстурни и структурни особености. Желателно е те да са свързани с единични или малко на брой коренни находища, което би позволило проследяване на евентуални търговски контакти и миграционни процеси.

На територията на България, както и на територията на някои съседни балкански държави са намерени редица праисторически (неолитни и халколитни) нефритови или нефритоподобни артефакти, повечето от които представляват зооморфни (жабоподобни) амулети (Костов, 2004). Нефритът □Ca₂(Fe,Mg)₅Si₈O₂₂(OH)₂, който е известен като ювелирен минерал, представлява скритокристална влакнеста разновидност на амфибол с междинен състав в редицата тремолит-фероактинолит. Той се отличава предимно с бледозелен до жълтозелен цвят, въпреки че са известни цветови разновидности с бял, жълтеникав, кафяв, синкав или лилав цвят.

Интересът към нефрита произтича от няколко факта. Находките с добре обработени изделия от нефрит по нашите земи са вероятно най-старите не само в Европа, но и в света. Неолитът в Китай, страна на изключително разпространение на нефритови изделия, се датира откъм 5000 до 2000 г. пр. Хр., т.е. той е поне с едно-две хилядолетия по-млад от късния неолит в Близкия Изток и Югоизточна Европа. Загадка представлява и неочаквано “изчезване” на нефритовите изделия в Средиземноморския ареал през бронзовата епоха.

Нефритовите изделия, открити по нашите земи, показват висока степен на обработка и дизайн на изделията, като не са откриват по-ранни по възраст “по-примитивни” изделия в неолита. За историята на гемологията е от интерес също така прилагането на механични средства за обработка, начините на изрязване, пробиване, фасетиране и шлифоване (полиране) на отделните гемологични материали.

Зеленият минерал явно се е отличавал и ценял изключително високо от праисторическото население като суровина за изработка на престижни инсигнии, амулети, ювелирни изделия и погребални дарове. Това поставя въпросът за запознаване с духовния живот на населението от тази отдалечена епоха – вярвания и митология (включително и цветова символика).

Загадка представлява фактът, че на Балканите, където се оказва най-голямата концентрация от нефритови праисторически артефакти в Европа, няма открити и описани коренни находища на нефрит, което води поне до две алтернативи: първо, такива находища има, но трябва да бъдат преоткрити; или второ, нефритът е доставян от отдалечени източници по пътя на обмен и търговия.

Нефритовите изделия са свързани в редица случаи с предмети, изработени от други зелени минерали или скали (жадеит, серпентинит, зелен яспис), което е затруднявало и продължава да затруднява тяхната диагностика. Възникват затруднения и по номенклатурни причини, тъй като понякога в публикациите се е използвало и продължава да се използва остарялото название jade (сборно понятие

Като основен мотив в повечето от нефритовите (нефритоподобните) амулети открити по нашите земи се срещат жабоподобни елементи и фигури. Това поставя въпроса за тяхното изучаване, разпространение и сравнителна характеристика със съседни райони (Таблица 1).     Таблица 1. Приемани за изработени от нефрит праисторически амулети
		Нефрит

Някои от описаните предимно зооморфните амулети от нефрит са обобщени в опис-каталог на 8 обекта от територията на България (Todorova, Vajsov, 2001; Кърджали; Овчарово-гората; Тополница; Ковачево; Русе; Голям Поровец; Елешница; Стара Загора, Болницата). Тук трябва да се отнесе и каменен амулет с неопределен състав, представляващ стилизирана жаба с дупка в средата, от халколитното селища при с. Слатино, Кюстендилско (Чохаджиев, 1983).

Освен зооморфни амулети, сред праисторическите (неолитни и халколитни) артефакти, приемани за изработени от нефрит се вкючват скиптър, разпределител, теслички и длета от ранния неолит при с. Гълъбник, Пернишко, теслички от неолита при Ковачево и Кърджали, както и уникалната по своя дизайн “игла за коса” от варненския среднохалколитен некропол Варна II (срв. Костов и др., 2003).

Неолитни находки

1 2 3 4 5

Фиг. 1. Зооморфни (жабоподобни) амулети намерени на територията на България и сравнителен материал от съседни страни: 1 – ранен неолит; Кърджали; 2 – ранен неолит; Овчарово-гората; 3 – ранен неолит; Ковачево, Благоевградско; 4 – халколит; Русенска селищна могила; и 5 – по Mellaart, 1975.

От ранния неолит при Кърджали (VI хил. пр. Хр.; срв. Крумовград) са известни съдове с рисунка от бяла боя, антропоморфни и зооморфни идоли от глина, кост и мрамор, както и един свастикоподобен амулет от нефрит (Пейков, 1978; Тодорова, Вайсов, 1993; материалът неправилно е определен като яспис; Коджаманова, 2001). Нефритовият артефакт е с четворна ротационна симетрия и за разлика от други нефритови амулети без равнина на симетрия. Този зооморфен амулет близо до центъра е дясна по вид, преминаваща към периферията в лява насочена свастика. Отделните четири елемента биха могли да се интерпретират като зооморфен крак (на жаба; на гущер) (Фиг. 1-1). В средата на обекта е пробита кръгла дупка. Размерите са 42х37 mm, а кръглият отвор е с диаметър 4 mm.

Свастикови елементи, представени от двете енантиоморфни форми (лява и дясна), се откриват по нашите земи върху керамични късове на чиния от ранния или средния неолит, намерени при Деветашката пещера (Миков, Джамбазов, 1960). Аналогия на изображение, подобно на кърджалийския свастикоподобен зооморфен предмет се открива на неолитна керамика от Самара (VI хил. пр. Хр.), при която симетрията на розетка в центъра C₄ (4) се комбинира с петорна симетрия C₅ (5) в периферията. Четворната симетрия на розетка при керамиката от Самара (хасунска култура) се среща с (D₄; 4m) и без (C₄; 4) равнина на симетрия. При елементите с изображения на животни от близкоизточната керамика, те са в посока на движения предимно наляво (елени, птици, риби, скорпиони) и по-рядко надясно (скорпиони) (Фиг. 2).

Жабообразен амулет (Фиг. 1-2) е известен от разкопките при раннонеолитното селище Овчарово-гората (Ангелова, 1992; описан като яспис). Той е с отчупени два крайника. Неговата симетрия отговаря на 2mm. Зооморфният амулет от Овчарово се приема като характерен за целия раннонеолитен комплекс от Предна Азия до района на Железни врата на Балканите, но не се съобщават сравнителни данни.

Друг жабоподобен амулет (Фиг. 1-3) е описан също така от раннонеолитното селище при с. Ковачево, Благоевградско (Тодорова, Вайсов, 1993; по Pernitcheva, 1990).

При разкопки на раннонеолитни селища край Елешница наред с керамиката и каменните изделия е намерен още приеман за уникален зооморфен (змийска глава) амулет с размери 2.4 cm, който се описва като изработен от зелен яспис (Радунчева, Николов, 1984; Николов, Масларов, 1987). Амулетът е с отвор, като е бил отчупен през него вероятно още в праисторическата епоха, тъй като въпреки отчупването, формата е добре заоблена и полирана. Разбира се, освен змийска глава, интерпретацията би могла да включва алтернативно стилизирана глава на гущер, жаба или друго животно.

Халколитни находки

Зооморфен жабооподобен амулет (Фиг. 1-4) е познат от селището при с. Голям Поровец, Исперихско, отнасяно към културата Овчарово (Тодорова, Вайсов, 1993). За жабоподобен амулет се съобщава от “могилната култура” при селището Ачу Ач до с. Сейдол, Разградско (Gaul, 1948). Подобен зооморфен амулет е описан още от Русенската селищна могила (Тодорова, Вайсов, 1993; по данни на Г. Георгиев).

В халколитния обект при Стара Загора – болницата (Todorova, Vajsov, 2001) е намерен амулет с правоъгълни очертания и три отвора в горната си част заоблена част, докато двете страни и долната част са със орнаментирани краища.

При сравнително изучаване на описаните находки на изделия от диагностиран нефрит или нефритоподобен материал от българска територия се отбелязва тяхното разпространение в югозападната, централната и североизточната част на страната. Това са различни зони от историческо-културна и геолого-географска гледна точка. По възраст съгласно археологическите данни могат да се отделят находки с неолитна и с халколитна възраст. През бронзовата епоха няма данни за такива изделия или те не са били коректно диагностирани и публикувани. Разпространението на посочените находки от късния неолит сравнени с тези от средния халколит показват една тенденция за “миграция” от югозапад на североизток (до линията Русе-Исперих-Варна).

Обработката на повечето от посочените нефритови изделия е изключително прецизна. Не са открити изделия в полузавършен вид или заготовки. Всичките изделия са били полирани. При повечето от тях (група на амулетите) се наблюдават по един, два или три отвора.

По отношение на зооморфните (жабоподобните) амулети, тези с по-сложна симетрия от ранния неолит (например, със симетрия 4 при свастикоподобния амулет от Кърджали и вероятно 2mm при изделието от Овчарово-гората) се заместват през халколита от такива само с огледална симетрия (m – при Русенската селищна могила и Голям Поровец). При отчупване на част от изделието вероятно още в праисторическо време отчупеният участък е било допълнително заглаждан и полиран (например при изделията от Овчарово-гората и Елешница).

Фиг. 2. Четворна симетрия (розетки със симетрия с елементи на антисиметрия)

Символика и културологични паралели

В различните митологии по света жабата е символ на хтоничните сили, на плодородието (зачеване, раждане, акушерство) и пазител на водата (източник на дъжд). Тя може да има и негативни функции, свързани с магии (например, в някои страни от югоизточна Азия, жаба или дух поглъща Луната по време на лунни затъмнения). Богове или божества, свързвани с жабата са известни сред много култури по света: в Китай (Чин-ва шен – божество-жаба), Индия (Джасужу – богиня-жаба с брат Лужуфу), Индонезия (Сижу – бог-жаба при племето дяки на остров Калимантан), сред племената в Северна, Централна и Южна Америка (Маскикхвсу – жаба-жена, горски дух, съблазнителка; Квелопуняи – жаба-акушерка на земната богиня при куна в Панама; Копечо – жаба-съдия при юпа във Венецуела; Адаба – жаба-дух при племето аравак в Гвиана; Кановару – жаба-божество при карибите; Кудуду – държаща на гърба си небето гигантска жаба при шипая в Бразилия), както и в Австралия (Квук-квук – жаба-майка на божества, свързани с времето при племето тими на остров Мелвил) (Leach, 1992).

В Древен Египет с глава на жаба се изобразява богинята Хекет (qrr, Heqat, Heqet – богиня на плодородието, асоциирана с раждането и свързана с подземния свят). Малки фигурки на животни (включително и жаба) са били изработвани от различни минерали и скали като стеатит, серпентинит и мрамор и са познати още от додинастическата епоха. В музея Гленкерн във Филаделфия се съхранява древноегипетка теракотова лампа във вид на жаба, изобразяваща богинята Хекет. Тази богиня се обозначава още като “царица на небесните акушерки” и върху амулетите се изобразявал надпис “Аз съм възкресението”. От древен Египет символиката се пренася към Хеката и Венера в Древен Рим. Приема се, че четири от първичната огдоада божества в Древен Египет са били богове-жаби – Нун (материя), Амон (невидимост), Хе (безкрайност) и Кек (тъмнина). Фигурата на жабата в древен Египет се е интерпретирала в някои случай като безкрайно много или числото 100000. Космогоничната роля на жабата се подчертава и от митологията на други народи. При алтайците жабата изпълнява ролята на културен герой – намира планина с брези и камъни, от които се добива първия огън (Топоров, 1982).

В музея Метсамор при Тароник в Армения се съхранява малка жаба изработена от ахат, за която се прима вавилонски произход (надписана с името на владетеля Улам Вурариш – края на XVI век пр. Хр.), която е била намерена при разкопки около шията на жена и е била използвана като амулет и мярка за тегло (8.62 g). На вавилонски цилиндър са били изобразени 9 жаби като символ на 9-те месеца на бремеността.

От късноминойски царски гроб при Кумаса на остров Крит се описва фигурка на жаба от лазурит. В древногръцката митология е позната историята с богиня Лето, която в Ликия превръща местните селяни в жаби, като наказание за това, че не й позволявали да пие вода от едно езеро и нарочно размътили водата. Интерес представляват и събраните предания, свързани с жаби от Плиний Стари в неговата “Естествена история” – например, при използване на нейна кост от дясната част водата не завира, а от лявата част – служи като амулет срещу зли кучета.

Жабата като символ на възкресението, изработван от нефрит се среща в средновековен Китай. Жабата Чан-чу е позната още като “Жабата носеща пари” или “Трикраката жаба”. Тя се поставяла обикновено при олтара на Божеството-Земя и се счита за носител на добра съдба. Обикновено се изобразява с монета в устата и клекнала върху златни кюлчета. В повечето предания тя е спътник на мъдреца Лиу Хай (в Япония – стареца Косенсей), като за неговата протекция му разкрива тайните на безсмъртието. Според поверието, ако тя се появи при пълнолуние около даден дом, то неговият стопанин ще получи добри новини на следващия ден. Според друго поверие тя е паднала от небето заедно с росата (трансформирано дете или жена на гръмовержеца). Обработени от нефрит като жаба изделия са използвани в погребалния култ по времето на династията Чоу от II хил. пр.н.е. до IV в.

В Мезоамериканския регион от археологически разкрития са познати жадеитови плоски зооморфни амулети, изобразяващи и жаба. Жадеитът е бил обработван още по времето на олмеките, а множество изделия от свещения зелен минерал са свързани с територията на маите и тези на племената, населявали съвременна Коста Рика. При ацтеките божеството Тлалтекухти (майка-земя) е изобразявано с жабоподобни елементи. Шаманите на племена от Северна и Централна Америка са използвали компоненти от жаби за отрова или като халюциногенна съставка. Племето аймара има специален ритуал за дъжд като фигурки от жаби са заравят на върха на хълмовете.

В редица приказки по света е популярен мотивът за царевна-жаба (в руския фолклор) или за жаба, пръвръщаща се в красив принц-жених (в немския фолклор). Негативните функции на жабата във фолклора (чума, нечистотия, клюки) имат по-късен произход през средните векове.

Eнциклопедистът ал-Бируни (XI век), живял и творил в средноазиатския район, в своята фармакогнозия споменава за зелен “жабешки камък” (хаджар ад-дифди) със заострена горна част и плоска основа, който се използвал като лечебно средство при ухапване от скорпиони, змии и други отровни животни. Според поверието, той се срещал на гърба (вариант – на главата) на жаби от долината на река Вал в Индия. Аналогията скорпион – жаба се отбелязва като мотив на посочената керамика от Самара в Двуречието.

Източници на нефрита в Европа

Проблемът за източника на нефрит сред праисторическите артефакти в Европа е бил поставян и дискутиран многократно. Досега по литературни данни са известни следните геоложки описания на коренни или вторични  (ледникови) находища: във Франция – по долината на река Изер, в Холандия – находище Усимаки, в Италия – южна Лигурия (Ла Специя), в района между Сестри Левант и Монте Роса. В Германия нефритови находки се отбелязват в Харц, Тюрингия и Фихтелгебирге и с възможно ледников произход при Швемсал, Потсдам и Лайпциг. В Швейцария нефрит-талкови скали в офиолити от находище Скортасео при Oберхалбщайн са описани в Алпите при масива Пушлав в кантона Граубюнден. Във Финландия нефрит, антофилитов нефрит и азбест са описани от Паакила, район Tуусниеми.

С откриването на коренни находища на нефрит в края на XIX век в Силезия при Йорданув (Jordanów, старо немско название Jordansmühl) и Райхенщайн до Вроцлав се прави опит да се обясни наличието на праисторически артефакти от нефрит с местна за Европа суровина, а не чрез пренос от далечни азиатски страни. Нефрит-съдържащи скали се откриват още на няколко места в Силезия. Обобщени са праисторическите находки с нефрит намерени на територията Централна, Западна Полша и Горна Силезия и Словакия, като районът на югозападна Полша се приема за източник само на някои европейски нефритови артефакти.

Фиг. 3. Неолитни и халколитни селища на територията на Централна и Южна Европа, където са намерени праисторически изделия от нефрит (●) (с по-големи размери на символите при над 5 находки в селище или регион; с въпрос при нефритоподобен или неизяснен зелен минерал). Показани са още установени коренни находища на нефрит (■).

Нефрит е установен сред каменните находки от открити неолитни селища в централната част на Западна Сардиния, като неговото количество се оценява на 95% сред теслите или длетата, а останалите 5% са определени като други скали. Приема се, че нефритът е бил внасян вероятно и във вид на суровина от района на северна Италия. На остров Сицилия е известно за наличието на праисторически тесли от нефрит. Той е определен по състав като тремолитова или тремолит-антигоритова скала, като се разграничава от серпентинита (антигоритов шист) и антигорит-тремолитовия шист. Като възможни източници за част от артефактите се посочват и скали от района на Калабрия.

На територията на Хърватско се съобщава за редица случайни находки на тесли от жадеит или нефрит, без да се дава точна идентификация на материала. Предполага се, че тези находки (описвани като изработени от обобщаващото название jade) са свързани с търговски пътища от Италия (полуостров Гаргано и острови Тремити) през островите Палагруя и Ластово към вътрешността на страната по долините на реките Неретва и Босна,  като такива тесли са намерени в два региони – при Синж, Округло, Тижарица и Будимири Донжи и в северозападната част при Старо Шише до Загреб (Burić, 2000). Нефритовите изделия, които по възраст са определени към късния неолит и началото на халколита, се срещат главно по адриатическото крайбрежие в три района: при Връбник на остров Кърк (представена е най-голяма тесла с дължина 34 cm), в района на Синж (една по-голяма и няколко малки тесли с размери около 4 cm дължина, както и едно длето) и от Марковата пещера на остров Хвар (Petrić, 1995). Според автора въпросът за появата на жадеитови и нефритови артефакти като импортен суров материал или като готови изделия остава открит, като се отбелязва спецификата във формата на някои от изделията (правоъгълни и заострени очертания вместо типичната трапецовидна форма). Според други идеи нефритът от неолитните находки е от местен за района източник. В Музея за Истрия в Пула се съхраняват малко артефакти от неопределен (jade) нефрит или жадеит от Пикуги, които заедно с керамика и множество стъклени мъниста се отнасят към желязната епоха.

В Черна гора, като вероятно изработени от нефрит или сходен по цвят минерал или скала могат да се приемат две малки теслички, едната с асиметрична форма, от неолитното селище Кремещице. На територията на южна Албания сред артефактите от посоченото като среднонеолитно селище Чакран в района Фиери може да се идентифицира поне една нефритова малка тесличка и длето.

По данни на Меларт, в неолитното селище Анза I на територията на Македония се съобщава за “зелен камък”, използван за направа на полирани тесли и брадви, както и на украшения, а от Анза II е известен жабоподобен амулет (Фиг. 1-6) интерпретиран като раждаща богиня, направен от бял мрамор. В последния случай е възможно това да е бил бял нефрит или друг минерал (минерален агрегат). За изделия като тесли от нефрит и жадеит се приема, че се срещат често сред праисторическите селища в Македония.

Най-голямо количесто от т.нар. жабоподобни амулети на едно място са познати от територията на Гърция, където при раннонеолитното (VII хил. пр. Хр.) селище Неа Никомедия западно от Солун са били намерени три “жаби”, заедно с полирани тесли и длета, направени от “местен серпентин” със зеленикав и синкав цвят (Rodden, 1964; Mellaart, 1975). Най-добре и реалистично представената тримерно скулптирана фигурка е с дължина 2.9 cm, като е пробита в областта на главата двустранно, така че вероятно е служила за амулет (Фиг. 1-7). В профил фигурата е дъговидно извита – съответно с най-изпъкнала част на гърба. Краката на жабата-амулет са свити и прибрани по тялото. При описанието на амулета, не може да се разбере точната минералогична природа на обекта. Според описанието от археологическия музей във Верия “жабите” са изработени от стеатит. При третата фигурка с изображение на жаба се отбелязва, че е отчупена още в древната епоха над задните крака.

От значение е фактът, че вероятно може да се локализира местен източник на суровината. Дори това да е наистина серпентинит, то даже на българска територия съвсем недалеч, при Беласица, е представено единственото у нас оценено като перспективно за обработка на декоративен серпентинит находище. Освен от селището Неа Никомедия за “жабоподобна” или антропоморфна фигурка се съобщава от Ахилейон в Тесалия.

В близкоизточния регион, в Анатолия, за полирани каменни изделия (миниатюрни тесли) от зелен камък (неопределен минерал, описан като greenstone) се съобщава при класическото раннонеолитно селище Чатал Хююк (Catal Hyuyk) и с по-добра полировка при селището Хаджилар (Hacilar), като в последния случай (jade-green stone) съвсем близо е бил установен източника на суровината (Mellaart, 1975). От последното място е известа теракотова фигура на богиня с жабоподобна глава. Споменава се също така, че в най-древния слой на Троя са открити каменни оръдия от зелен камък, а зелени теслички (направени от “jade”) са били използвани за окачване като амулети в Малта, което насочва към древни търговски контакти.

Проблеми на диагностиката

Като се изключат публикации от последните години, свързани пряко или косвено с участието на професионални минералози или геолози, към повечето съобщения за “зелени” минерали или скали, както и към опити за видова характеристика, трябва да се подхожда критично. Това проличава при прегледа на литературата у нас и в световен аспект. Редно е при археологически
		Разновидности на жадеита

разкопки с находки на минерални и петрографски артефакти да се провежда задължителна консултация с минералог и петрограф. Отделно стои въпроса за диагностиката и отличието на нефрита от жадеита или сходни по структура и подобни по цвят минерали. През последните години от значение са оптичните и спектроскопски методи на диагностика. Оцветяването на минерала се свързва със спектри на кристалното поле Fe²⁺ и Cr³⁺, както и с ивици на пренос на заряда Fe²⁺ → Fe³⁺ и в по-малка степен O^2- → Fe³⁺, като относителната им интензивност влияе върху спектралния тон и съответните нюанси. С най-важно значение е рентгеноструктурният анализ, чрез който еднозначно се определя минералния вид.

		Като подобни на нефрита зелени минерали или агрегати, от които би могло да са били изработени праисторичски артефакти, може да се отбележат жадеит, везувианит, гранат, кварц (зелен халцедон – хризопраз), а от скалите – серпентинит, еклогит (омфацит с гранат), кварцит (зелен авантюрин), родингит (хидрогросуларит, везувианит), кварц-диопсид-цоизитови или диопсид-епидотови скарни, албит-жадеит (мо-сит-сит), жадеит-егирин, зелен яспис или ясписоид и офиокалцит (офит). В Словакия са установени нефритоподобни шпинел-амфиболови
Кварц - розов (горе) и пушен (вдясно)

антофилитови тесли с неолитна възраст.

Нефритът се отличава с по-ясно изразен жълтозелен оттенък на оцветяването спрямо бледите синковозеленикави тонове на жадеита. На практика и двата минерала могат да имат редица цветови разновидности (от бели до кафяви и лилави), които могат да зависят от примесни включения и съпътстващи минерали. За нефрита са характерни също така петнисти разновидности с малки черни включения от шпинелидни минерали. Други чести примеси могат да бъдат магнетит, карбонатен минерал, гранат, железни хидрооксиди, диопсид, тремолит и хлорит. При експресна диагностика от значение е също по-ниската му относителна твърдост по Моос (6-6.5) спрямо тази на жадеита и кварца.

Поради уникалността на много от нефритовите изделия за тяхната диагностика се препоръчва ненарушаващи цялостта на изделието методи, които се използват в гемологическите лаборатории. Първоначално се определя типа оцветяване и неговите оттенъци. От значение е също така наличието на различни включения, просветляемостта и структурния анализ на материала. Най-общо се отделят декоративни разновидности от еднородно оцветен и петнист нефрит.

В търсене на коренни находища

По-разпростанените генетични типове находища на нефрит са в ултрабазични скали, в доломитизирани мрамори и в карбонатно-силикатни скали, като може да се образуват съответно и екзогенни разсипни находища. Най-голямото и известно нефритово находище в Европа е Йорданув, разположено в Долна Силезия. То е представено от докамбрийски шисти и херцински ултрабазити, които са серпентинизирани и процепени от албититови и родингитови жили. Нефритът се среща на гнезда на контакта с бяла метасоматична скала с албит-кварцов състав, като често нефритовите тела  са зонални със състав нефрит-тремолит, талк-диопсид, талк-цоизит-кварц.

В Европа възниква един “нефритов проблем” по отношение определянето на местни коренни източници за артефактите от Балканите (Фиг. 3). Алтернативите са в търсене на локални коренни находища на съдържащи нефрит скали, вместо далечни търговски контакти, въпреки че в отделни случаи вероятно те също са имали своето значение.

На Балканите като потенциален район за търсене на нефрит трябва да се посочат офиолитовите пояси и серпентинизираните ултрабазити. Такива са познати както в Централна Босна и Западна Сърбия в обхвата на Вътрешните Динариди, така и Сърбо-Македонския масив с Вардарско-Шумадийската зона. В България потенциален интерес представляват районите в Западна Стара планина, Беласица и Източните Родопи. Така, както за района на Централна Европа, така и за района на Балканите, за да би могъл да се посочи вероятен коренен източник на нефритовите артефакти, перспективни се очертават комплексни геолого-минералогични и археологични проучвания.

Текстът е отпечатан в списание “Вселена, наука и техника”, 2004, 5, 28-38.