|
|
Забележка: Този анализ е изготвен и
публикуван в интернет преди Националната партийна конференция на
СДС миналата година
В настоящия момент позициите в обществения живот на
страната, политическият статус и организационното състояние на СДС
могат да се определят като близки до критичните. Причините
естествено са свързани със загубата на изборите и неизбежния
психологически и организационен шок от превръщането на партията от
управляваща с абсолютно мнозинство в опозиционна. Към това трябва
да се прибавят и ред други фактори като например стресът от
промяната във вътрешнопартийната йерархия – естествен резултат от
оставката на лидера Иван Костов; промяната в самия дневен ред на
българското общество, радикално преобърнал досегашния политически
модел и на практика неглижирал цялата политическа класа; загубата
на президентските избори въпреки формалната подкрепа и на
управляващото НДСВ; загубата на позиции на всички равнища в
администрацията и свързаната с това перспектива за преориентация
на назначените от СДС административни кадри по посока на новите
властвуващи болезненото разрешаване на проблеми от вътрешнопартиен
характер и свързаното с тях раздробяване на дясното политическо
пространство; не на последно място – липсата на ясна и достатъчно
легитимна визия за политическото бъдеще и поведение на СДС.
В същото време отговорността пред СДС е огромна.
Става дума не само и не толкова за оцеляване на партията, а за
оцеляването на десния политически проект, за възможностите
България да се превърне в нормална, европейски ориентирана и
модерна страна. При стопяването на общественото доверие в СДС и
липсата на алтернативен носител на този проект тъкмо тези шансове
са застрашени. В същото време стават все по-явни признаците за
предстоящ провал на т.н. “царски” проект, базиран върху популистки
обещания и белязан с очевидна управленска немощ, непрозрачност и
неприкрит лобизъм в полза на интереси, които категорично се
разминават с националните. Този предизвестен провал създава
политически вакуум, в който витаят огромен брой избиратели,
доверили се с лека ръка на царското “вервайте ми” и чувстващи се
разочаровани и излъгани. Битката за тези избиратели вече е
започната от страна на други политически сили - а от нейното
спечелване ще зависи политическото бъдеще на страната.
По-големият процент от тях са хора, които са
гласували за СДС през 1997 г., но които поради една или друга
причина са били отблъснати от стила и персонификациите на неговото
управление, както и от прецедентите на клиентизъм, корупция,
социална нечувствителност и управленско високомерие. Тези хора
няма как да бъдат спечелени отново за демократичната кауза, без
СДС да положи позитивни усилия за радикална промяна на своя имидж
и за възстановяване на своето политическо достойнство.
Именно загубата на политическото достойнство бе най-тежката загуба
за синята партия – и твърде закъснялото и мъгляво мотивирано
отстраняване на основните виновници за това не решава проблема. За
да има изобщо шанс да възвърне доверието към себе си, СДС трябва
ясно и откровено да даде на обществото дължимите отговори на
няколко неизбежни въпроса.
Пълният текст |
