о

Още инфо

Анти&Про: Детонация 6

online от 05-02-2003

Костадин Н. Йорданов

 

Според сегашната конституция,

избираме си държава на четири години

На пръв поглед изглежда, че конституцията на България е демократичен механизъм, привеждащ управлението на държавата в съответствие с волята на народа и застъпващ принципа на разделение на властите. Ала тя съсредоточава абсолютна власт в ръцете на една конкретна група хора и отнема от народа неговата роля по отношение на тази власт.

Ако дадена партия има пълно парламентарно мнозинство (121 и повече гласа), то за своя мандат посредством това мнозинство тя контролира изцяло дейността на Народното събрание (законодателят). Въз основа на своето мнозинство тази партия излъчва и правителство (изпълнителна власт), като се идентифицира с него. Следователно, за дадения мандат и законодателната, и изпълнителната власти се управляват от партията, имаща парламентарно мнозинство, а разделението между тях е условно – доколкото засяга разликата във функциите. За която и да е партия с пълно парламентарно мнозинство законодателната и изпълнителната власти представляват оперативни инструменти.

Съдебната система от своя страна няма право на законодателна инициатива и е длъжна да прилага волята на законодателя, която за дадения мандат е волята на партията с мнозинство. Решенията на съда по всеки един казус изхождат от текстовете в закона и ако тези текстове се променят, то и решението на съда се променят. Това означава, че партията с пълно парламентарно мнозинство може да контролира решенията на съда по всеки един казус, освен онези, свързани с конституцията, и след като тази партия се идентифицира с правителството, то контролът, който съдебната система следва да осъществява върху изпълнителната власт, е безпредметен. В отношенията между партията с парламентарно мнозинство и съда. Наистина съществува известно разцепление, но то е породено от времето, необходимо за прокарване на съответните законови текстове. В рамките на своя четиригодишен мандат обаче партията с мнозинство има възможност да преодолее този конфликт в своя полза. Конфликти са възможни и въз основа на неточни законови формулировки, които отново партията може да уточни в своя полза; когато партията нарушава конституцията и ако тя сама си противоречи. Пример за такова противоречие е решението на парламента за затварянето на 3 и 4 блок на АЕЦ “Козлодуй”, позицията на правителството в глава Енергетика и решението на тричленния състав на ВАС.

Разделение на властите в смисъла на демокрацията се получава единствено тогава, когато мнозинството е коалиция, съставена от две или повече политически партии, като разделението е между централите на тези партии.

От изброената концентрация на абсолютна власт следва, че българската държава трудно може да функционира без хомогенно в своята идеологическа ориентация мнозинство. Ако такова не е налице, е необходим обединителен елемент, който да поддържа или партията, или коалицията сплотена. Всяко разцепление в управляващото мнозинство логично води до дестабилизация на държавата, защото то е еквивалентно на разделение на властта, което фактически не е заложено в конституцията. Съгласно конституцията следователно, парламентарните избори винаги имат за цел да излъчат пълно мнозинство и колкото това е по-невъзможно, толкова по-вероятни стават предсрочните избори. За естествения процес на функциониране на обществото обаче, характерно е обратното – плурализъм при стабилитет и сплотяване около дадена идеологема при социални сътресения. Т.е. стабилността на държавата и стабилността на обществото са поставени в обратнопропорционална зависимост. Тази зависимост може да се изведе и от съчетаването на описания тоталитаризъм – концентрация на абсолютна власт в ръцете на партия или коалиция, и демократичен елемент – периодичен избор на ново мнозинство.

А когато става дума за представителството на народната воля в управлението, трябва да се подчертае, че ориентацията е то да се симулира и минимизира. Още от сблъсъка със заложения тоталитаризъм, от който произлиза необходимостта за пълно парламентарно мнозинство, всички аргументи за мажоритарен вот стават на пух и прах. Не може да има мажоритарен вот в рамките на сега действащата конституция, защото чрез него е малко вероятно да се обособи пълно мнозинство в парламента, така необходимо за управлението на цялата държава. Но същинският цинизъм се очертава при останалите два вота – за президент и за местни органи на управление. Според конституцията президентът не притежава власт да управлява държавата. Тогава защо е необходимо той да бъде избират от народа?! Обратното, ако президентът е избиран от народа, то демократично е той да притежава правомощия да управлява. Подобна е ситуацията и с местните органи на управление, защото те са подчинени първо на изпълнителната власт (управляващо мнозинство) по отношение на своите финанси и второ – на законодателната власт (управляващо мнозинство) по отношение на своите законови нормативи, които изчерпва двата основни елемента на контрол. В крайна сметка народът бива канен да гласува за обезвластен президент и подчинени местни органи на управление в 2/3 от предвидения в конституцията вот като по този начин на обществеността се създава илюзията, че участва в управлението на държавата.

След като управлението на цялата държава стои в ръцете на единна или коалиционна партийна структура, формираща пълно парламентарно мнозинство, то няма да е грешка ако наричаме това мнозинство “държава”. Схемата на тази конституция обрича българския електорат да си сменя “държавата” на всеки четири години, но не и по този начин да участва в управлението на държавата. Който и да вземе мнозинство, се превръща в център на един тоталитарен механизъм, работещ повече от 10 г. и то във времена на преразпределяне на собствености! И е съвсем логично, че “и тия, и ония не могат (не искат) да ни оправят”. Освен това, съгласно пропорционалната система при избори на Народно събрание представителят на държавата – мнозинство фактически се назначават от управленските структури на съответната или съответните партии.# 

H Начало    Горе 5


© 2002 Още Инфо