|
През 2002 г., която
вече си отмина, управляващите не се справиха нито с бедността и
корупцията, нито с безработицата, но пък се изявиха като
ненадминати жреци на лицемерието. В един речник по етика това
понятие се определя така: “Отрицателно морално качество, синоним
на двуличие, лукавство, фарисейщина, противно на честност,
искреност, прямота. Лицемерите не говорят това, което мислят.”
Тази формулировка ни
подсеща за една позната стилистика на говорене, без да се казва
нищо, с хитро заобикаляне на въпросите, на които хората искат
отговор. Тонът следователно се задава от най-високо място –
бягството от отговорност непрекъснато налага дистанциране от
действия, които злепоставят жълтото движение и самия цар премиер.
Именно той, издигайки на високи постове свои съпартийци, без да
имат ценз и опит, веднага бърза да се застрахова: “Откровен
противник съм на безпринципните назначения.” Пламен Панайотов, от
чийто приятелски кръг над 190 души са на тлъсти служби, без да му
мигне окото, декларира: “Ако става дума за приятелски кръг,
определено нямам такъв.”
За действия със
съмнителна морална стойност често пъти се дава обратна оценка и
това се вписва в “новия” морал. Мястото на старите нравствени
норми се заема от други, при които едно да се говори, а друго да
се върши се издига в ранг на закон. Амнистирането на
банкерите-крадци уж щяло да усъвършенства кредитирането у нас. Не
е така, но нали трябва с нещо да се прикриват деяния, обслужващи
разни групировки и незаконно забогатели. Ремонтирането на закон
само заради един човек, не разполагащ с ценз за висок пост, пък ни
се представя като висша държавническа целесъобразност.
С подобна
“целесъобразност” се оправдава опрощаването на 52 млн. долара от
външния руски дълг към нас, оправдава се богатеенето на висши
чиновници, участващи в различни бордове, без да вършат нищо.
Липсата на ярки успехи от управлението, което боксува, се тушира с
лицемерни хвалби за маловажни неща, или с обещания за подобряване
на хала ни в мъгляво бъдеще. Задействан е моделът за решаване на
проблемите ни утре, а не сега.
Жълтите депутати и
управници, събирани оттук и там, по офисите на разни групировки
или чрез роднински връзки очевидно не могат да съществуват, без да
изкарват черното бяло и обратното – в зависимост от това, кое им
изнася.
Повечето свои тези,
които не могат да защитят с аргументи и факти, те подменят с други
и така оперират свободно – с лицемерие, превърнало се в норма. По
този начин бе туширан донякъде и огромният скандал с операцията
“Гном”. Отначало се твърдеше, че няма подслушване на публични
личности, после се призна, че все пак има, а накрая акцентът се
измести в посока, търсена и изгодна за подслушвачите. Бойко
Борисов заяви отначало: “Знам кой е изнесъл информацията.” Георги
Петканов, вътрешният министър: “Уволняваме до дни къртиците.” А
парламентарният шеф Огнян Герджиков, игнорирайки основното, че у
нас всеки може да бъде подслушван, по логиката на контрапункта,
декларира: “Гном” е политическа атака срещу НДСВ.”
И така с обходни
маневри, с думи без съдържание, с клишета, изтъркани от употреба
се разиграват сюжети, диаметрално противоположни на реалността.
Сега, още в началото на 2003 г., става ясно, че няма да може да се
удържи започналия разпад в икономиката, обществените отношения и в
други важни системи. Управляващите са загубили способността да се
ориентират в общия ход на развитието, действат неадекватно и ако
извършат някакви промени, които хората очакват, те ще бъдат за да
запазят властта си, а не за измъкването ни от тресавището, в което
все повече ни набутват.
На фона на
всичко това, при липса на гражданско общество, което да
противодейства, ще продължава да се лицемери. Цялото царско
войнство все така ще се придържа към своите си морални норми –
фалшиви и неадекватни.#
|