о

Още инфо

Анти&Про: Детонация 6

online от 05-02-2003

Здравко Попов

 

Снежен човек

Главният редактор бе поръчал на момичето “нещо от улицата, в което да присъства зимата, схващаш ли?”

Момичето схващаше. Доста време вече то обикаляше по не една улица – но като не се случваше нищо?

Неусетно момичето стигна до пазара. Някакъв чернокож, очевидно от дълбоката Африка, трепереше зад една сергия с цитруси и банани... Репортерката трепна:

- Извинете! Вие произвежда портокал!

Има такъв рефлекс: при среща с чуждоземец решаваме, че ще го улесним, ако превключим на повреден български.

Този път рефлексът се оказа благотворен.

- Произвежда? Глюпости, аз не селян, аз учи доктор. Мафиот дава мене портокал, аз продава, после печели пет стотинки за един кило. Иска купи?

- Значи, вие не принц, ваш баща не вожд племе? – отпаднало изрече репортерката.

- Не, мой баща раздавач писма! – ухили се гордо онзи.

- Абе, защо не го духаш – изсумтя момичето.

След минута то все пак донесе едно кафе на измръзналия, като го остави на везната.

- Аз не духа, госпожице, извинява. Аз не гей.

Черният май сериозно се бе засегнал, което пък засегна някакъв център на състраданието у момичето.

- Добре де, аз шега малко, така казва у нас. Това кафе ти няма духа? Духа! Иначе, изгори език. Извинява...

- Няма проблем – смекчи се продавачът.

- Чакай, как казва?

- Аз казва Ричард, мерси. Ричард Кибонго. Добре?

- Добре! Може аз тебе казва Рич?

- Рич? Може, тука мене непознат човек много “пич” казва. Рич по-хубаво.

- Ти коя държава?

- Аз Уганда, екватор.

- Охо! Сега Уганда горещо, а? Може море плува.

- Уганда солен море не. Има сладък море, Виктория.

- Да, да. А крокодил не яде?

- Мене? Не, крокодил познава, не яде. Може Кучма изпрати лош депутат, тогава крокодил яде.

“Добре се наредих днес, щом тоя устрои Кучма за наш президент”, помисли разочаровано момичето.

- Ти знае тука кой на кой казва “крокодил”? – от чиста любезност продължи то. – Тука мъж казва на съпруга вкъщи “крокодил”. У вас казва на жена вкъщи “крокодил”?

- Не, тя може бие.

- Я чакай...

Момичето извади бележник и химикалка.

- Чувай: ти има жена вкъщи? Две жена? Три жена?

- Не, аз стане доктор, после печели пари, после жена вкъщи. Сега жена стои нейна къща.

- Годеница? – засия репортерката. – Въпрос, моля: ти какво иска изпрати годеница от Булгария?

- Аз много иска изпрати снежен човек!

- Ау, тя ужасно радва!

- Не може изпрати – въздъхна черният. – Африкански студент направили снежен човек отпред общежитие. После гледа – няма снежен човек...

- Как... Вън голям студ, снежен човек не може стопи!

- Не, не така. Най-напред мине момченце на чистачка, Ицко, вземе морков на снежен човек, яде. После мине комшийка, баба Наска. Огледа, огледа – вземе копчета на снежен човек. После спира голям джип на Бобър, бизнесмен тука, всички знаят. Пуши пура Бобър, казва на шофьор вземе метла на снежен човек – ама хич, хич не огледа!

- Какво? Бобъра, дето не си знае парите, ще отмъкне метла за лев и петдесет? Доста тъпо ме поднасяте с тези съчинения вие! – спря да записва момичето, явно ядосано.

- Чакайте... Че вие ме поднасяте вече половин час с тоя кретенски български! – на свой ред възропта угандиецът. – Тъпото е, че се хванах: половин час се кълча тука като дебилен, от добро възпитание!

- Така ли? А за каква ме мислихте, толкова време?

- Ами знам ли, за украинка някаква, дето иска да ме издуха за десетина лева...

- Какво! Аз вас?

- Е, нищо де, едно на едно сме. А това за Бобъра си е така. Шофьорът прибра метлата, чисто нова, елегантна дръжка даже – ама се разбра, че не са я занесли вкъщи, а отсреща, в началното училище. Там Бобъра официално я връчил на директорката Стоева като дарение. Изчакал междучасието, за да видят дечицата кой е благодетелят...

- Боже мой!

- Да. Ама да не помислите, че Стоева заприходила метлата към училищния инвентар? Глюпости... Извинете, искам да кажа “глупости”, с “у”. Не, Стоева пакетирала метлата в някакъв амбалаж и я предала на мъжа си, да я носи с неговия “Запорожец” вкъщи. Чистачката разказа, нали обслужва и училището.

- Боже мой!

- Да. Ама и Стоева, какво да прави жената с тая заплата - 85 евро... Едно нещо научих: окумуш човек е българинът, умее да се оправя при всякакви обстановки.

- Окей, достатъчно, много съм ти благодарна, ще черпя. Май се получи нещо, да видим какво ще каже главният...

- Главен? Ти каже главен да духа!

- А, не, в такава обстановка аз не може оправи. Каже така на главен, после аз трябва духа.#

H Начало    Горе 5


© 2002 Още Инфо