|
Попитали радио
Ереван, кой е най-късият виц. Радиото отговаря: "Комунистите си
отиват." Решили да го попитат и кой е най-дългият. От радиото не
закъсняват с отговора: "Комунистите си отиват, но един по един."
По време на
строителството на зрялото социалистическо общество и озарени от
прозрението, че комунизмът е само на един лакът брада пред нас, да
попиташ радио Ереван нещо за Тодор Живков, за комунизма, за СССР и
прочее заслепяващи очите ни слънца и да получиш верния отговор, си
беше една ренесансова радост. По-скоро предренесансова. Щото
колкото и да бяха аборигенясали, колкото и партийните троглодити
да бдяха с топлите си десарски очички над душите ни, все пак си
таяхме надеждицата, че една сутрин ще отворим очи и ще се събудим
в слънчева Флоренция на Медичите, от която Средновековието отдавна
си е отишло. И че иконите от амвоните няма да ни гледат с мрачната
византийска едноизмерност, а ще стоплят сърцата ни с изящни
светлосенки, полутонове и ярък колорит. Да, отговорите на радио
Ереван тогава си бяха едно плебейско, съвсем миниатюрно, много,
много тайно, но все пак пиршество на духа. Тогава!
Сега го питаш това
злобно радио за някои важни неща, а то ти отговаря със смразяващи
като по-горните истини. А ако си прост и упорит и продължаваш да
задаваш въпросчета от рода на: "Може ли Симеон да отиде да
управлява в Люксембург?", ония проницателно гръмовничат оттатък,
сякаш са Збигнев Бжежински и Хенри Кисинджър едновременно: "Не
може! Защото не е възможно да се създаде толкова голям хаос в
толкова малка страна."
Ей тъй се убиват и
последните надеждици на хората… Ренесансова Флоренция ли?
Събуждахме се след Луканов, събуждахме се след Попов, след Беров,
след Виденов, голямо събуждане падна, а Флоренция сякаш се е
продънила през девет земи в десетата и все същите мрачни,
едноизмерни и бездушни византийски икони ни заобикалят. Май никога
в България няма да се роди един Джото и да очовечи жанра. Никога!
Впрочем хич не
ни и трябва да питаме вече радио Ереван за разните съдбовни неща.
Щото за зла участ май сме си ги предрекли сами. Никой не обича да
е добър пророк за лошите неща. Но преди дни, ето, събуждаме се,
купуваме си вестник и четем, че според последното социологическо
проучване на МBMD
при едни близки избори БСП ще спечели повече гласове от НДСВ и СДС
взети заедно. (Ах, тия мръсници от радио Ереван наистина знаели
кой е най-дългият виц…) Да, 21,5% за Коалиция за България, 10,9%
за НДСВ и 10,7% за СДС. Боже, и това подир по-малко от шест години
след Виденов! Дипломираните социалпсихолози задължително ще
поставят диагнозата, че България страда от обществена параноя.
Сякаш сме в някаква лудница, в която се самоизяждаме.
Страшно е да живееш
в огледален свят. Според проучването ДПС ще вземе 5,6% от
гласовете. Познайте каква коалиция ще управлява утре! Да си
спомняте името Беров?
10,9% за НДСВ…
Плъховете прочее вече напускат кораба. Кръгът
"Кошлуков-Севлиевски" е на прага да сформира нова парламентарна
група, която да прерасне при избори в политическа формация. В
истерията да си спасят задниците, при наличието на буквално
смрадливия разпад на групата на НДСВ в парламента,
"инакомислещите" пък около Мария Гигова, Николай Бучков и Пламен
Кенаров направо предлагат да се свика Велико народно събрание, да
се гласува за монархия - с идиотската мотивация, че тя била
по-евтина форма на управление, при което естествено те остават
първи царедворци. Тошо Пейков и Весела Драганова се оглеждат като
съсели в тъмното и се чудят как да изтъргуват най-изгодно
мандатоносителството си. Кръгът на панайотовците все повече се
херметизира и се стяга като боен таран, щото когато нещо се
разпада неудържимо, винаги има плячка. Колизеумът за НДСВ вече е
построен! Стоят и се чудят само кога ще пуснат тигрите…
Има да се чудят!
Защото главният плъх, и той, май се е устремил към дупките в
трюма! НЦВ министър-председателят, както един журналист с пяна на
уста задължително титулова Кобурга, сериозно бил обмислял да
напусне партията НДСВ. Други "инакомислещи" блюдолизци го били
посъветвали да не се занимава и с партийно лидерство, за да не
обере в един момент всичко от вентилатора, който подчинените му
депутати, министри и цялата останала са пуснали с пълна сила. Нали
се сещате: целият цирк в еди какво си, а аз излизам в бяло.
Византиецът му с византиец!
Обаче има и други
блюдолизци, щото тая редичка в НДСВ край няма, които му шепнели на
ухо, че ако напусне НДСВ и отново изиграе ролята на добрия цар,
облечен в неопетнен бял фрак, ония, които пуснаха жълтата бюлетина
преди петстотин и толкова дни, щели да го обявят за дезертьор. Но
имало изход, шепнели те в царските ушенца - въвеждането на
твърдата ръка. Тъй като от обещанията му за осемстотинте дни не е
останало нищо, спасението било да извади бухалката и пред
одобрителния според тях поглед на НАТО с един удар да разчисти
всякакви там елити, съдилища, прокуратури, полицейски завери и
прочее язви на царство България.
Впрочем тази игра на
антидемократична лудница, на твърда ръка, на гилотина за
политическите партии, на суспендиране на конституцията и на личен
режим България я е играла и при дядо му, и при баща му. Остава
само открит въпросът, дали когато връчи бухалката на Бойко
Борисов, ще изрече сакралните думи, с които консулът на Рим
предавал в края на мандата си пълномощията на новия консул:
Направих каквото можах, нека можещите направят повече.
Ето тъй се ражда
диктатурата. За каквато, между впрочем, мечтаят мнозина! А ние сме
тръгнали да обвиняваме добрия цар, че зад византийския му гръб се
спотайвали само комунистите. Колко още неща се спотайват зад него
През 1919 г.
големият немски режисьор Роберт Вине в атмосферата на тежката
обществена параноя в следвоенна Германия създава филма "Кабинетът
на д-р Калигари". В него главният герой Франсис разказва:
"В града пристига
д-р Калигари с медиума си Чезаре. Докторът организира сеанси, след
които в града стават странни убийства. Убиецът е сомнамбулът
Чезаре, но той е хипнотизиран от д-р Калигари и не знае какво
прави. Франсис разобличава доктора. Калигари бяга, крие се в
лудницата, слагат му усмирителна риза. Оказва се, че д-р Калигари
е директорът на лудницата. Намират в кабинета му дневника на
древния италиански магьосник Калигари - докторът само е повтарял
експериментите на магьосника."
Накрая на филма
обаче всичко се обръща - целият разказ на Франсис е измислица, а
той самият е душевноболен.
Големият въпрос е и
ние ли сме душевноболни, гледайки като в делириум тременс целия
този царски филм за д-р Сакс-Кобург, че и Гота на всичкото отгоре?
Той ще си
отиде. А ние?# |