|
С 85 хиляди са
намалели безработните през 2002 г., отчетоха от министерството на
труда и социалната политика. Равнището на безработицата пък
спаднало от 18,57 % на 16,27 на сто и достигнало нивото от ноември
1999 г. Но известно е, че в природата нищо не се губи, само
преминава от едно състояние в друго. Така и министерството на
Шулева отчита добри резултати, като пресмята броя на разкритите
работни места, без да слага в сметката съкратените и освободени
през същото време. Царските хора обещават 100 хиляди нови работни
места през 2003 г., но те няма да бъдат създадени от частни фирми
и предприемачи, а в по-голямата си част по временни и сезонни
програми за заетост.
Жълтото правителство
не желае да признае неспособността си да се справи с проблема
безработица. А той е комплексен и включва не само броя на
разкритите работни места, а и размера на чуждите инвестиции, които
така и не идват. Не е без значение и как България усвоява
средствата по предприсъединителните фондове на Европейския съюз.
Тук статистиката е плачевна. Реализираните по програма ИСПА на ЕС
средства за 2002 г. за развитие на инфраструктурата са едва 1
процент от общата сума.
Икономическият екип
на НДСВ не успя да продаде “Булгартабак” и БТК, което засега е в
полза на социалния мир. С раздържавяването им на борсата ще се
появят още 10 хиляди безработни. Тук не броим младежите без
препитание, които са около 200 хиляди. Това са потенциални
емигранти, които с основание стягат куфарите си за чужбина.
Поредният жълт
социален балон на благоденствието се спука в първите дни на януари
2003 г. Оказа се, че бюджетните служители няма да получат
увеличение с 3,5 % на възнагражденията си през първия месец на
годината, а през февруари. Отново социалното министерство и
ведомството на Милен Велчев нещо са сбъркали приходната част на
бюджета. Скокът на доходите, макар и символичен, няма да повиши
стандарта на българските семейства. Едва 5 лв. остават на
средностатистическото домакинство след като се разплати с
топлофикация, ВиК и НЕК. Българинът продължава да харчи над 50 на
сто от доходите си за храна, наблягайки на хляба. Пенсионерите не
могат да очакват повече от 6,2 на сто индексация на пенсиите си.
Можем да гадаем и дали в Националния осигурителен институт ще се
съберат очакваните приходи след въведените минимални осигурителни
прагове. Частните фирми съвсем не са очаровани от наложените им
лимити на възнагражденията и ще продължат да хитруват,
заобикаляйки законите. Необяснимо е и защо равнището на
възнагражденията в частния сектор е по-ниско от това в
обществения, нали бизнесът е водещ в условията на действаща
пазарна икономика?
Въпреки отчетения
ръст на доходите от 8,8 процента през 2002 г. в сравнение с 2001
г., правителството остава заложник на популистките си обещания за
бърз и несимволичен ръст на заплатите и пенсиите. Поредният спукан
жълт социален балон.
|